Петък, 07 Февруари 2014 17:08
Написано от ivailo
Пещерата е благоустроена през 1960 година и от 2 юли 1961 година е отворена за посетители. Срещу 5 лв. вход може да бъдат видени всякакви образувания от капеща вода, наподобяващи хора, животни, дървета, градове. В пещерата са открити следи от човешки живот отпреди 12 000 години. Научно е установено, че пикът на живота вътре е бил в края на бронзовата епоха. Историческата й стойност се определя от рисунките, които са на 3000 години. Цялата дължина на пещерата по основната ос е 700 метра, но с разклоненията галерии посетителите изминават 2500 метра.
Една от залите е наречена на римската девойка. През 30-те години на миналия век бил открит скелет на девойка с накит - гривна във вид на змия със захапана опашка, което помогнало на археолозите да датират находката. Само че девойката била обезглавена, което говори, че римляните са използвали пещерата за затвор и инквизиции. Влиза се от една красива зала в друга. Започва се с Триумфалната, която е с дипли от мек варовик. Дълга е 200 метра, широка 25 метра и висока 18. Тя е най-дългата зала в пещерата. На 200 метра от входа се намира галерията с рисунките. Запазени са над 700, рисувани с прилепен тор, примесен с пещерна глина. Те са единствени в пещерите на Балканския полуостров. Преброени са 113 фигури, знаци и около 90 фалшификации.
Женските фигури са 55, мъжките - 23, животинските - 11. Най-голямата женска фигура е висока 130 см, а най-малката - 32 см. Изобразени са две основни сцени - ловни и фалически. Следват Залата на сталактоните, на поваления бор, дълга 130 метра, широка 15 и висока 12, на тополата. Близо до изхода е Тронната зала. Падналият бор е най-големият сталагмит в българските пещери. Всички места в пещерата си имат имена. Кога са кръщавани и от кого, не е ясно. Също като скалите в Белоградчик, които отдавна са одухотворени с човешки имена. Едни от образуванията са наречени Ориенталския град, други - Вкаменената река, заради застиналите нежно бели вълни.
В пещерата живеят осем вида прилепи. За пръв път през 2013 година е сменена решетката на входа, за да могат летящите да излизат спокойно навън. Решетката, на която бе излят от метал праисторически човек с чепат боздуган в ръката, вече е с по-широки процепи - до 20 см, за да се движат крилатите обитатели на тъмнината свободно. Малко известно е, че до тази пещера има и втора - по-малка, открита при добив на камъни от съседна кариера. Наречена е Магура - 2. Не е открита за посещения.
От 16 години общината чака решение за включването на пещерата в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО, което би било най-голямото признание за нейната уникалност. През 70-те години на миналия век в пещерата е била разположена клиника за лечение на болни от астма. Постоянната температура и определена влажност е помагала за бързо оздравяване. Сега входът на подземната клиника стои заключен с катинар. Пещерата има и едно необичайно предназначение. В нея - в т.нар. прилепна галерия, през 1967 година е създадена изба за отлежаване на вина. Бутилките престояват 3 години, за да се получи известното шампанско "Магура". Това е единственото място у нас, където пенливото вино се произвежда по класическа технология.
dir.bg