На 29 май избухва едно от най-големите въстания в Северозападна България 30.05.12

На 29 май избухва едно от най-големите въстания в Северозападна България – въстанието от 1850 година. Датата е определена от Сава Йованович, който изпраща донесение до сръбското правитеслтво, в което се казва, че населението от Видинска, Белоградчишка и Берковска околия се е разбунтувало на 29 май. Тогава населението се е вдигнало на оръжие срещу турците. Това каза за радио “Фокус”- Видин Кинка Михайлова, историк от Историческия музей в Белоградчик. Най-големите сражения са били на територията на Белоградчик, тогава белоградчишката крепост е била обсадена от въстанали селяни. По данните от тогава около 10 000 селяни са на крепостта. На 1 юни се предприема десант на крепостта, обясни историкът. Въстанието протича на няколко етапа. След като въстаниците в Белоградчик са отблъснати, оцелелите се оттеглят към Сърбия и там сформират въстаннически лагер, откъдето продължават да настояват за своите искания и да поддържат напрежение в региона. Историкът каза още, че тогава, през пролетта и лятото на 1850 година се развива една активна дипломатическа дейност. Поддържат се връзки с представителите на Сърбия , с консули и посланици. Пишат се изложения до руския император, до султана и до сръбския княз, в които се посочва ситуацията, в която се намират. През същата година- 1850 есента българите от Северозапада имат представителство в Цариград в лицето на селската делегация, която е изпратена и приета от представители на Високата порта там.

В музея в Белоградчик се съхранява документален и снимков материал за това въстание. «Може да бъде видяно иложението на селяните от 4 юли, в което те пишат за зулумите на турците, на които те подлагат селяните . Могат де се видят графики на инициаторите на въстанието, графика на Цело Тодоров, който е тогавашния кмет на Белоградчик и един от инициаторите на въстанието. Съхраняват се документи от Иван Кулин, който участва в Ломския край. Той след разбиването на въстаналите в Ломско идва в Белоградчик и се включва в обсадния пръстен. Особено ценен експонат е сагата на Петко Ковача- човекът, който ръководи нападението на белоградчишката крепост на 1 юни 1850 г. Същият този човек оцелява и участва по-късно в Кримската война и Димитракиевата буна», разказа Михайлова.