Навремето ергените са връзвали бял и червен конец на кутрето на лявата си ръка, заяви етнограф

Видин. Сега младите хора връзват мартениците на ръката си, но в миналото по този начин символа на здравето е бил носен от момите и младите булки, съобщи за радио “Фокус”- Видин Десислава Божидарова, етнограф от Регионален исторически музей - Видин. Тя обясни, че момите са носели мартеницата в пазвата си, но непременно от лявата страна. Невестите са закичвали мартеницата от дясно. Навремето ергените са връзвали бял и червен конец на кутрето на лявата си ръка. Божидарова посочи, че женените мъже по принцип скривали мартеницата, като я връзвали на глезена или я поставяли в пояса. В миналото мартеници са се връзвали на всички животни и плодни дръвчета. „Самата мартеница се е приготвяла от възрастна жена в навечерието на празника, като е имало изискване, при правенето й да не докосва огъня, в противен случай мартеницата ще загуби своята магическа сила – предпазва от уроки. По време на изработването на този символ жената е наричала за здраве, плодородие и благоденствие. Закичвали са се с мартеница тъкачния стан, хурката и други домакински вещи”, обясни етнографа. С усукан бял и червен конец са се виели китките за сватбата. Мартеница се носи до празниците - Младенци или Благовещение, докато не се види щъркел или лястовица. „Ако се види щъркела в полет се вярва, че цялата година ще бъде добра за този, който си свали мартеницата в този момент. Преди децата са си оставяли мартеницата под камък. Според легендата хан Аспарух изпраща добра вест по гълъб на своята сестра. На крака на гълъба е вързан бял конец и той се оцветява в червено от неговата кръв”, каза още Божидарова.