Важна роля в защита на Съединението на България има Втора доброволческа видинска чета

Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е посрещнато с голяма радост от всички хора, както във Видин, така и в цялата страна. Това каза за Радио “Фокус”- Видин Христина Кирилова, историк в отдел „Нова история” в Регионален исторически музей - Видин. Много граждани от Видин изпращат телеграми, в които заявяват своето желание да подкрепят, с каквото могат Съединението.

След обявяване на Съединението във Видин, започват да се сформират много доброволчески отряди и чети в очакване на турско нахлуване в България. На 12 септември обаче България е уведомена за мобилизация в Сърбия, извършена, за да запази равновесието на Балканския полуостров. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир. Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи„Сръбското главно командване настъпва с главната си “Нишавска” армия към София и с “Тимошката” към Видин и Белоградчик, като се надяват, че с подкрепата на Великите сили ще получат Видински и Трънски окръзи. Нашата съседка, най-вече е разчитала на това, че европейските сили няма да се застъпят за един нарушител на международен договор и, че на неукрепналото още княжество с млада и малобройна войска ще бъде лесно изнудено, защото и войската му е съсредоточена срещу Турция. Българите обаче успяват да се защитят достойно и тактически успяват да защитят своето съединение”, разказва историкът.

Една от сформираните във видинско чети след Съединението е Втора доброволческа видинска чета. Съставена във Видин между 7 и 8 септември 1885г. от около 125 души. Четата заминава за София, където се включва в състава на Втора софийска доброволческа дружина, под ръководството на капитан Цанко Николов Кавалов. Тази доброволческа дружина се включва във военните действия и се отправя към град Брезник. „Тук е важно да се спомене, че още преди да заминат за Брезник, към четата се присъединяват още 103 доброволци от Видин. И като цяло тази чета играе важна роля при позициите при град Трън, когато се включва в последствие и като резерв на западния отряд в отбраната на Сливнишката позиция”, допълва Кирилова. Огромна е заслугата на тази дружина и при боевете край “Градище” и “Вишая”. Там сръбските войски са напълно разбити и така се провалят техните планове да излязат в тил на сливнишката позиция. Втора видинска чета достига до град Пирот, в последствие се стига до превземането на сръбския град и до подписването на примирието на 16 ноември 1885 г. и така се слага край на военните действия.

„В сръбско-българската война огромно значение има и Трети пехотен бдински полк, който също участва в боевете при Сливница и дава своята заслуга при отблъскването на сръбските войски”, каза още видинския историк. Във Видин има много паметници, посветени на Сръбско-българската война от 1885г. Паметниците, изградени в чест на загиналите трябва и днес да държат будно нашето съзнание, да помним и знаем, че стъпваме върху земя, която е пропита с кръвта на безброй герои.