Д-р Асен Шишманов

Д-р Асен Шишманов е роден през 1848 г. в австрийския град Темешвар, Банат. Син е на търговеца Страцимир (Ставри) Шишманов и съпругата му Рахила, по баща Йованович.

През 1873 г. Асен Шишманов завършва медицина във Виена с докторат. Работи като лекар една година в Темешвар, после като ординатор във виенската болница Рудолфшпитал. След Освобождението д-р Шишманов идва в България като главен лекар на София и член на първия Медицински съвет (1879 – 1880). Работи като общо практикуващ лекар, а също и като старши лекар в Александровската болница. През 1885 г. той става един от учредителите на Българското дружество на Червения кръст.

Като известен столичен лекар, д-р Асен Шишманов е един от първите пропагандатори на минералната вода в България. Затова през 1886 г., заедно с майор Коста Паница, той закупува земя и построяват малък хотел и вила в намиращата се до София Банкя. Вярвайки, че комбинацията въздух, вода и близост до столицата, ще превърне града в известен европейски курорт, Асен Шишманов поставя началото на развитието на квартала. Много скоро по примера на Шишманов и Паница, богати софиянци започват да купуват имоти и да строят вили в оформящото се красиво курортно градче, с лековита минерална вода.

Димитър Шишманов става и един от първите български масони, след като през 1883 г. в София се открива масонска ложа наречена „Братство“. В ложата той е посветен в 3-та степен и е избран за неин оратор.

Като представител на влиятелна фамилия с голяма обществена тежест, Асен Шишманов започва да се занимава и с политика. След пристигането си в София той се сближава с политика Драган Цанков и остро се противопоставя на т.нар. Режим на пълномощията и оказва публичен натиск на княз Александър Батенберг да го отмени. Ето как Симеон Радев описва тези толкова критични за България дни: „Решението на княза да абдикира – неизменен припев на неговите отчаяния – се изпари, разбира се, на другия ден, но страхът от русите, негодуванието срещу тях, припадъците на енергия, сподиряни от безнадеждност, всичко това поддържаше в неговия дух едно почти болезнено състояние… На една депутация, която начело с д-р Асен Шишманов отиде да му изрази признателността на столичното население, той заяви, че „на днях“ ще издействува един указ за въдворението на конституцията. Това тържествено обещание намери громки отклици в страната. Либералната партия, която князът бе поискал да приближи към себе си, ставаше, напротив, се по-привързана към Русия. Допълнителните избори, които станаха на 21 август и в които Соболев упражни влиянието си в полза на либералите, още повече затвърдиха тази солидарност. Победата на либералите бе съкрушителна. В София бяха избрани: Др. Цанков, Хаджи Мано Стоянов, Н. Сукнаров, М. Балабанов, д-р Помянов, Я. Геров, д-р Ас. Шишманов, Илия Вълчев.“

Изборите, на които Асен Шишманов е избран за член на парламента се провеждат през май 1884 г. Първоначално заседанията се провеждат в читалище „Надежда“ във Велико Търново, след това във Военното училище в София (сега Централен военен клуб), а накрая в новопостроената сграда на Народното събрание. През мандата на този парламент е постигнат най-големият приоритет на България – съединението с Източна Румелия, спечелена е и сръбско-българската война. През лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на княз Батенберг, Драган Цанков е сред авторите на т.нар. „махзар“ – молба до формалния сюзерен на България – турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация. Този ход силно компрометира неговите привърженици и при управлението на Стефан Стамболов, д-р Шишманов е принуден да напусне България.

През 1889 г. той заминава за турския град Смирна, а от 1890 г. практикува отново медицина в османската столица Цариград. Именно от този период за Асен Шишманов са запазени спомени, отново от Симеон Радев: „В тия спомени за Цариград аз не съм казал нищо за българската колония… тя бе сега съвършено намаляла. Имаше извън Екзархията двама българи с познато име: д-р В. К. Каракановски и д-р Асен Шишманов… Д-р Шишманов бе от банатските българи, брат на д-р Милан Шишманов, бивш член на Касационния Съд в София, известен в юридическата литература и ако е вярно това, което съм чувал – далечен братовчед на проф. Ив. Шишманов. Учил медицината във Виена, д-р Асен Шишманов дойде в България веднага след Освобождението и стана един от най-видните лекари в София. Той взе участие в българските политически борби като привърженик на Драган Цанков. През време на Регентството стана емигрант и се настани в турската столица, където имаше добра репутация… Аз съм ходил, когато съм имал нужда от техните съвети, и при двамата българи-лекари и искам тук да изразя своята признателност към тях, че са ме приемали с такъва доброта. Д-р Каракановски ми е оставил спомен със своята сериозна физиономия; д-р Асен Шишманов – със своето бледо лице на интелектуалец…“

За съжаление през 1894 г. все още в изгнание, д-р Асен Шишманов умира само на 46-годишна възраст. Със съпругата си Мария, нямат деца.
shishmanovi.wordpress.com