Емануил Шишманоглу

Емануил Йоан Шишманоглу е роден на 13 август 1776 г. във Видин. Син е на терзията и влиятелен представител на видинския еснаф Йован Шишманоглу и вероятно е бил кръстен на името на дядо си Манол. Навярно Емануил Шишманоглу е учил или в откритото през 1817 година във Видин училище на сръбския поет Сима Милутинович или по-късно в училището на свищовеца Христо Г. Иванов, който през 1826 г. завършва медицина в Лайпциг и е бил един от първите българи-дипломирани лекари. Където и да е учил, Шишманоглу е бил високо образован за времето си човек, което личи от някои запазени негови писания.

Според устното предание на Шишманови, което се потвърждава и от сведението на Егреши, на млади години Емануил давал пари под лихва на видинския турски отцепник Осман Пазвантоглу. Едно по-внимателно вглеждане в събитията показва, че вероятно тази практика е започната още от бащата на Емануил, терзи Йован в края на 80-те години, когато имотите на фамилията Пазвантоглу са конфискувани от правителството и пашите се нуждаят от свежи пари за да ги откупят обратно. През 90-те години след като разбунтувалите се белградски еничар се преселили във Видин, Пазвантоглу се превърнал в един от водачите на съпротивата срещу правителството и вероятно тъкмо тогава се обърнал отново с искания за заем вече към Емануил Шишманоглу, който подобно на известната еврейска банкерска фамилия Ротшилд, започнал чрез кредитите си да превръща икономическата си мощ в политическо влияние.

В началото на XIX век положението на Шишманоглу като „вечния банкер на видинските паши“ ще да е изглеждало повече от обещаващо, след като Пазвантоглу бил на ръба да получи международно признание на своето княжество, в което мюсюлмани и християни трябвало да живеят заедно. След 1805 г. обаче, отношенията между пашата и българите рязко се влошили заради неговото подозрение, че Видинския пашалък ще последва съдбата на Белградския и християните ще се разбунтуват.

Развалянето на отношенията с Пазвантоглу и неговата смърт, принуждават Шишманоглу да се преориентира от лихварска към търговска дейност, основно внос на австрийски стоки. Някъде по това време той се жени и за съпругата си Екатерина Пешакова, сестра на Георги Пешаков от Видин, един от първите български книжовници и поети, “слуга на музите и поезията”, както се самонаричал. От брака си Емануил имал осем деца – четирима синове (Страцимир, Александър, Петраки и Димитър) и четири дъщери (Елена, Екатерина, Севастица и Ефимия). Синовете му станали незаменими помощници в търговията на баща си и му помогнали през 1835 г. да придобие австрийско гражданство. Това се отразило много добре на делата на търговията му, защото му спечелило покровителството на австрийските консули. По това време Шишманоглу открили търговски колонии в няколко важни града по поречието на Дунава като Страцимир заминал за унгарския град Темешвар, а Петраки и Александър останали във Видин. По личното признание на австрийския консул в Цариград, търговската къща на Шишманови станала важна за иконоическите интереси на Хабсбургската империя.

Освен с австрийските търговци, Емануил Шишманоглу поддържал и много други бизнес контакти. Така например един от комисионерите на Шишманови бил Перо Гарашанин, племенник на известния сръбски държавник. Шишманоглу поддържал делови връзки и с врачанина Димитраки Хаджитошев, с когото освен стопанските взаимоотношения го свързвали и обществено-политически въпроси и инициативи. През 1824 г. и след това той го подкрепя в политическата борба срещу владиката Методий във Враца. По подобен начин заедно със синовете си той застава начело на борбата срещу видинския митрополит Кирил

Всъщност поводът за конфликта е доста неполитически – една любовна история на сина на Емануил, Петраки. Ето как я описва съвременникът на събитията д-р Иван Селимински: „Синът на едного от жителите на тоя град пожела да се ожени за мома по свой избор, а не по желанието на владиката. Момъкът, като свободен, не се съгласи с предложението на владиката, та се ожени за първата. В този случай владиката, кой знае по какви материални съображения, се ядоса дотам, щото наклевети уважаемия баща на младежа, г-н Манол Шишманоглу, и издействува неговото заточение. От туй синовете му се принудиха да съсипят по-голямата част от своето състояние за освобождението на баща си; най-после и австрийското министерство взема участие в този въпрос.“

Бързият отговор на изселването на Емануил (в луковитското село Торос) показал, че клана Шишманоглу е готов да води битка във всички посоки за да защити интересите си. През следващите години фамилията неколкократно подбуждала действия срещу местните османски власти и срещу владиката, облягайки се на защитата на австрийското си поданство. Както можело да се очаква, накрая се стигнало и до дипломатически скандал.

За самия Емануил Шишманоглу прибирането му от заточение не донесло успокоение, защото малко по-късно, през 1848 г. починала съпругата му Екатерина и най-тежкият удар – синът му Петраки. Покрусен, на 15 март 1850 г. починал и старият Шишманоглу.
shishmanovi.wordpress.com