Боровица

с.БОРОВИЦА

В книгата си "Археологическа карта на Белоградчишко", С., 1965, И. Балкански регистрира при с. Боровица калето "Боров камък" и прави следното описание на обекта: "На 350 м северно от селото, на една висока скала, наречена "Боров камък" (на върха има израснал голям бор), има основи от късноантична кастела. На върха има не широка площадка - 16 м, обградена отвсякъде с недостъпни пропасти. От изток има една пътека, единствено възможно място за изкачване. Многото фрагменти от тухли, глинени съдове с лъскаво червена повърхност, монети ни позволяват да датуваме точно и този обект".

Пояснението след името "Боров камък" - израсналият бор на върха на скалата, сякаш обяснява произхода на името - от името на растението бор. Но дали винаги, през вековете, горе на скалата е имало борово дърво? Дали винаги е съществувал този признак на обекта, по който той е назован?

Името на селото - Боровица, също би могло да се изведе от името на растението бор и да означава "място с много борове", "борова гора", в или до която е възникнало селото (срв. МИ Божурица "местност, в която има много божур"). Но старото село се е намирало в подножието на скалата, върху която е имало късноантичен кастел - едно от 17-те отбранителни съоръжения от IV-VI в. в Белоградчишко.

Българите отсядат на юг от Дунав в края на VII в. -681 г. и още тогава държавата им стига на запад до аварите, т.е. до Карпатите, и на юг - Стара планина. Изградената през IV-VI в. отбранителна система по северните склонове на Стара планина е била използвана и през средновековието от българската държава (И. Балкански, цит. съч.).

Това ни накара да потърсим и друго обяснение за произхода на името на калето "Боров камък" и на селищното име Боровица.

Твърде вероятно е в основата на определинето "Боров" да стои древнобългарската (прабългарската) дума БОР, БОРУ, която означава "крепост, град" и се среща в памирските и персийски езици. П. Добрев я открива в историческите сведения за обширния район на Памир и Хиндокуш в Средна Азия, където се е намирала прародината на древните българи. "В този край, пише П. Добрев, от стари времена се срещат думи като БОРУ (или БАРУ) и БОРГОХ, първата от които значи "крепостна стена", а втората "укрепена резиденция"... Известни са следните стари имена на селища, които съдържат споменатите понятия: БОРАК - име на главния памирски град Бадахшан, БОРИ - древно селище в Тарим... А наред с това в много райони се среща и думата БОР "град", сродна с древнобългарското понятие БОРУ...". Авторът привежда и имена с втора съставка -БОР: ПЕШТИ-БОР, ЧУК-БОРИ, БОЙ-БАР и др. Българите нарекли древния град Берое (Верея) БОРУЙ (дн. Стара Загора). Титлата БОРИ-ТАРКАН ("боруи-таркан") е носел градоначалникът на Белград около 890 г. (П. Добрев. Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия. С., 1998). Цв. Степанов също коментира титлата (длъжността) БОРИТАРКАН, която се споменава от архиепископ Теофилакт в Пространното житие на св. Климент Охридски: "В него се съобщава, че Климент, Наум и Ангеларий достигнали до Белград и се явили при Боритаркан, "който тогава го пазел", бидейки военен наместник на Борис-Михаил в този град. Очевидно боритарканът е охранявал най-прочутия от крайдунавските градове, както се сочи изрично в Пространното житие, а това без съмнение означава и наличие на добра укрепителна система на тази градска структура". Цв. Степанов посочва родството на древнобългарското "бори" с тракийското бриа "град", осетинското бру "град, крепост" (осетините са потомци на родствените с древните българи алани), персийското бару "крепост", бар. баргах "владетелска резиденция". Значението на древнобългарския титул БОРИТАРКАН е "таркан, който е началник на крепостта (укрепения град)" (Цв. Степанов. Средновековните българи. С., 2000). А значението на таркан е "висш магистрат, пълномощник, съдия, надзорник", сходно с аланското "таркан"- "съдия" (П. Добрев. История, разпъната на кръст, ч .I., С., 1998).

Езикови следи от ранни преселения на древните българи преди селджукските турци има и в Мала Азия. Това са Българската планина (наречена по-късно от турците Булгардаг) - дял от планината Тавър в района на Коня, споменатите в исторически източници област Булгар, рудник Булгар маден, селището БОР и мн. др. (К. Венедикова. Българите в Мала Азия). С древнобългарската дума БОРУ се свързва и името Боруево в Македония. Недалеч от сегашната западна граница на България се намира град БОР (Сърбия). И още - афганистанската дума БАРА, "укрепление, вал; яз, преграда, заграждане, ограда от камъни", както и град Балх в северната част на Афганистан, където се е намирала нашата прародина Балхара. На източната граница на Афганистан с Пакистан се намира известната планина-крепост с множеството пещери Тора-Бора.

Село Боровица е едно от големите села във Видинския санджак, създаден върху територията на Бдинското царство на Иван Срацимир и неговия син Константин. В данъчните регистри на санджака от 1454/5 г. то е записано като Боровиче с 26 домакинства, 1 вдовица и 1 неженен с приход 3121 акчета и от 1560 г. с името Боровиче и Боровниче с приход 10 458 акчета. Данъчно селото е поделено на 9 дяла, дадени на 9 охранници - 7 на крепостта Видин и 2 - на крепостта Белград (Белоградчик). Тези дялове погасявали част от годишните заплати на посочените войници.

Значителният брой на домакинствата (XV в.) и значителният приход от тях (XVI в.) говорят за едно голямо българско село от последните векове преди османското завоевание. Възможно е това да се дължи и на непристъпното укрепление на върха на скалата, наречена "Боров камък", където в случай на нужда жителите са се спасявали. Техните далечни предшественици от първите два века на новосъздадената Българска държава (преди присъединяването на териториите на юг от Стара планина през VIII -нач. на IX в.) са били включени в охраната на южната й граница по северните склонове на планината със съществуващото от предишната епоха отбранително съоръжение. То е получило името БОР в съответствие с традициите на създателите на новата държава на Балканския полуостров - древните българи. Доказателство за тяхното присъствие в този район е и кончето-амулет, намерено при с. Пролазница, което се свързва с културата на древните българи. Възникналото при укреплението селище е получило име, производно от името на укреплението, т.е. " селото при БОР(А)" - Боровица. Когато е било забравено значението "крепост" на думата БОР, народната етимология свързала името с растението бор и вероятно по този начин се е появило името Боров камък на скалата, върху чийто връх се намирало античното и средновековното укрепление.

вестник Видин Брой 34 (1890) 12 -15 май 2011 г.


Името на селото идва от близкия връх „Боровица”, обрасъл с вековни борове. Училището е открито 1882г

Името Боровица е получено от т.нар. Боров камък. Древното селище се е намирало до камъка, за да може населението да се крие в гората при евентуално нападение от турските поробители. След Освобождението то се е преместило постепенно до река Лом и покрай пътя за град Белоградчик. Населението в миналото се е занимавало със земеделие,животновъдство и пчеларство. Единствената останка от старото село е църква, построена през 1640 г., разположена на 2,5 км от селото в посока запад. Стенописите, иконите и дървеният олтар са запазени. Високата камбанария се извисява над живописна долина сред скалите и горите.

В близост до селото се намират скалата "Боров камък "и пещера " Неприветливата ". На около 500 метра от селото се намира водопад "Бобока". В момента в двора на бившото училище се строи параклис. В покрайнините на селото се намират плодородни лозя,от които се прави най-хубавото вино в този край

Името Боровица е получено от т.нар. Боров камък - име на скала, която се извисява над селото. На върха на скалата е имало огромен вековен бор, който е бил унищожен от пожар. Древното селище се е намирало до камъка, за да може населението да се крие в гората при евентуално нападение от турските поробители. След Освобождението то се е преместило постепенно до река Лом и покрай пътя за град Белоградчик. Населението в миналото се е занимавало със земеделие, животновъдство и пчеларство. На няколко километра от селото е имало военен римски лагер - Фалкон, днешното село Фалковец. В покрайнините на Боровица е имало римска вилна зона, покрай която е минавал път, който е свързвал Северозападна България с Адриатика.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Боровица е доброволец в Македоно-одринското опълчение

Единствената останка от старото село е църква, построена през 1866 г., разположена на 2,5 км от селото в посока запад. Стенописите, иконите и дървеният олтар са запазени. Високата камбанария се извисява над живописна долина сред скалите и горите. В района на църквата има сграда ,която е била позвана за училище. В скалната група има останки от килийно училище. В близост до селото се намират скалата "Боров камък "и пещера " Неприветливата ". На около 500 метра от селото се намира водопад "Бобока". В момента в двора на бившото училище се строи параклис. В скалите, които образуват една от групите на Белоградчишките скали има останки от от древно римска крепост. В покрайнините на селото се намират плодородни лозя,от които се прави най-хубавото вино в този край.

Съборът на селото е на 1 май.

Традиционни ястия за Събора са домашно овче кисело мляко, баница и печено агне.

Информация за БОРОВ КАМЪК

43° 34' 41" N, 22° 43' 51" E

Население: 168

Надм. височина: 300 m

Пощ. код: 3955

Тел. код: 0936

МПС код: ВН (Вд)