с.ПРАУЖДА
Името му идва от думата „право” – право през селото минавали за Видин.
Училището е открито 1892г.
До селото се стига по малак път ,от двете му страни има борова гора. Още с наближаване на разклона за Праужда се усеща най нежното ухание на природата. Въздуха нежно гали обонянието и кара човек да се чувства по-чист и добър.Така изправен пред величието на балкана човек разбира,че природата ни обича.Селцето е малко и на където и да погледнеш навсякъде е гора.Уличките малки калдъръмени все едно си в друга епоха.Къщите с каменни основи и покриви от каменни плочи.Забележително е това,че докато са живи хората,които поне веднъж в живота си са го посетили никога няма до го забравят.Там съм отраснала познавам бълкана като дланта си и той винаги ме очарова.Пещерите,поляните,старите каменни кръстове белязани от времето.Там насред балкана има малка пещера хората и казват Врело. Влизала сам в нея много пъти през лятото, през пролетта от там изригва вода от сърцето на планината.Така силно бучи водата,че те кара да настръхнеш сякаш земята се отваря.Около дупката растат горски ягоди сладки като първата целувка.Навеждаш се да пиеш вода а малко по надолу сърна ти прави компания и те гледа с голямите си кафяви очи.Ето това е красотата на моето малко селце и нищо не може да я замени.Трябва всеки да отиде да седне на пеиките и да чуе преданията и легендите.< Предишна | Следваща > |
---|