Изпрати стари снимки от Видин и областта

Арчар

Общини - Села Димово

с.АРЧАР

Училището е открито през 1832г.

Арчар е село в Северозападна България. То се намира в Община Димово, Област Видин. По население е най-голямото село в областта и двойно по-голямо от общинския център град Димово
Село Арчар, област Видин, се намира в Северо-Западен регион на България и е част от община Димово. Арчар е село, разположено при вливането на река Арчар (позната сред местното население като река Арчарица) в Дунав, на 28 км от Видин. През селото минава река Бързарци. Надморско равнище: 60 - 90m. Селото се намира на главния път Видин - Лом. Населението е около 3 000 души. Арчар се състои от три махали - българска, турска и циганска.
Селото е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Рациария възникнала през II в. като постоянна станция на римската дунавска флотилия. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия. Рациария бил процъфтяващ град.
През 1832 г. в селото е открито килийно училище, а през 1898 г. е учредено читалище
През 1981г.-1991 г. са правени разкопки от българо-италиански екип, по договор между БАН и катедрата по стара история в Болоня. Финансирането им обаче приключва началото на деведесетте години. В турската махала са открити златни предмети от римско време. В много дворове все още съществуват цялостно запазени зидове, части от постройки и глинени съдове - паници, лули. На полето могат да се открият множество римски монети, повечето от които с незначителна стойност. Селото често е било обект на набези от иманяри.
Религиите в селото са две - христянство и ислям, където двете религии съжителстват толерантно една с друга. В турската махала има запазена малка стара джамия.
КМЕТСТВО Арчар 3770, тел. 093172328
Пощенски клон: ул. Кирил и Методий 3
СОУ "Христо Ботев" с. Арчар 3770, ул.”Васил Левски” №7, директор: Ширин Раимова Шахин тел. 09317 23-13
Рациария е бивш град край река Дунав, близо до днешното село Арчар, Област Видин
Създаден е по времето на Римската империя. В него са живеели римски патриции ( аристократи), а близката Бонония (днешният Видин) е била само седалище на малко военно поделение.
Арча?р (или Арча?рица) е река в Северозападна България. Извира от западните части на Стара планина и се влива се в река Дунав близо до село Арчар. Дължината на реката е близо 60 километра, а водосборният ? басейн - 364 кв. км. Реката протича през варовикови пластове. Бреговете ? са стръмни и в отделни участъци достигат до височина от 100 м.
Селища на река Арчар:
Раяновци
Рабиша
Кладоруб
Острокапци
Димово
Лагошевци
Държаница
Арчар
МПС код: ВН (Вд) Тел. код: 09317 Пощ. код: 3770 Надм. височина: 78 m Население: 2 83843° 48' 39" N, 22° 55' 5" E

Римски град-крепост „Рациария" с. Арчар общ. Димово. Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) е бил голям град на дунавския лимес. Намира се 27 км. югоизточно от Видин, 28 км. западно от Лом, на около километър изток-североизток от днешното село Арчар, Област Видин, в областта Калето. Създаден е по времето на Римската империя. По онова време в него са живеели римски патриции (аристократи), а близката Бонония (днешният Видин) е била само седалище на малко военно поделение. Colonia Ulpia Trairana Ratiaria се споменава за първи път в един надпис от 125 г. от н.е. , най- ранното точно датирано писмено сведение, в което се споменава неговото име. Кога е възникнал живота на това място не знаем със сигурност. Отделни находки от латенската епоха сочат, че областта е била населявана преди римското завоевание. При сондажните разкопки, провеждани досега в Рациария, обаче не са открити следи от предримското селище. Известно е,че това селище е било разположено в областта на мизите, едно от най- значителните племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера. Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на Веспасиан(69- 79). Тук често се намират сребърни, дори и златни монети от това време. Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепяването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия. Интересен факт е, че само имената на две от селищата по долнодунавския лимес водят прозихода си от понятия, свързани с речното дело: Ratiaria и Sexaginta Prista(флотска станция). Името на Ratiaria се извежда или от ratis „сал", или от ratiaria „вид кораб". Самото име на селището определя неговото първоначално значение като удобно място за корабоплаването по река Дунав и за преминаване на реката. Има данни, че около края на 1в. от н.е. в Рациария е настанен за известно време Флавиев легион и помощни войски. Към периода 2в. от н.е. се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно население от военен и невоенен произход- италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници от цивилен произход, както и членове на муниципалната аристокрация от източен произход. Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Открит надпис на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници, разкрива активна земеделска дейност.Откриваните надгробни надписи из различни места на територията на Рациария, надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват в същност съществуването на отделни поземлени имения. Това са били важни центрове на земеделско производство, притежания на членове на градската аристокрация. Някой от тях са били ветерани. Известна част са били обработвани и с роби. Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети( на златарството, бронзолеярството и др.). Златните и сребърните накити, произхождащи от Рациария показват редица сходства в техниката и начина на украсата с други подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, не малко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали.Значителното ниво на земеделското и занаятчийското производство в Рациария и нейната територия, както и благоприятното и кръстопътно местоположение, обусловили нейното значение и като търговско средище. През града е минавал крайдунавски път: от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рацияария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия, не само пътнически съобщения, но и превоз на стоки. От тук е била транспортирана и солта на Седмиградско. Социалните отношения в Рациария не правят някакви изключения от общественото развитие на другите градове в римските провинции(през II- IIIв.).Съществуват данни за не малък брой роби, заети в селското стопанство. Града се е управлявал от градска аристокрация. През II- IIIв. Рациария се издига не само като най- значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България. Доказателство за развитието на града са намерените при разкопки архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема една мраморна статуя на почиващ Херакълс височина 0 ,41м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България разбираме колко голямо е било знчението на Рациария като художествен център. Из разкопаните частично късноантични сгради две заслужват по- особено внимание: в едната бе открит земеделски инвентар, глинени лампи, предмети от бита, монети от средата на 6в., а другата е част от монументална сграда с мозаичен под и е твърде вероятно да е християнска базилика. Водата за Рациария е идвала от големия извор в м. Жидовец на 6-7 км в югозападна посока. Следи от водопровода се откриват по цялото протежение на пътя между тази местност и селото. Систематизирането на известното върху историята и материалната култура на Римския град Улпия Рациария показва голямото му значене като най- богат градски център не само в провинцията, но и в цялата част на долнодунавския басейн. Училището е открито през 1832г

Село Арчар (Акчар), десен бряг, км 770,4
Село Арчар е разположено на двата бряга на р. Арчар, при нейното вливане в Дунава, и отстои на 2 км източно от пътническото пристанище. Селището е наследник на процъфтяващия римски град Рациария, останките от който са на 2 км западно от селото. Рациария възникнала през II в. като постоянна станция на римската дунавска флотилия. Името u произлиза от „ратис”, което значи кораб, съд. От античния град започнал важен път през Найсос (Ниш) за Адриатика. По време на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинцията Дакия Рипензис (крайбрежна Дакия). Подобно на Сердика, Пауталия и Ескус, към името на Рациария било добавено Улпия - фамилното име на император Траян Август. Летописците отбелязват, че улпия Рациария е богат и многолюден град. Златарските му изделия били прочути в цялата Римска империя. През 586 г. те отново го разрушили, този път завинаги. За някогашната слава на града напомнят архиологическите находки, между които гробът на знатна девойка със златни накити - верижка за коса, гривни и пръстени.
Арчарското блато бе пресушено преди около 50 години. Източно от селото са българските острови Довлек, Скомля, Добрина, Скомен и румънският Петрич (Петришул).

АрчарАрчарАрчарАрчар

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин