Изпрати стари снимки от Видин и областта

Ярловица

Общини - Села Димово

с.ЯРЛОВИЦА

Село Ярловица се намира в област Видин (Северо-западна България) и е от съставните селища на община Димово.Отстои на 22.82 км. източно от общинския център гр.Димово и на 9 км. от главния път Видин-Лом. Съседни на с. Ярловица са селата Септемврийци, Извор и Воднянци. Малък планински дял пази селото от северни ветрове а малката река Мечкобора носи прохлада през лятото. Покрай селото преминава и река Скомля, а на 3км. южно е яз.Дреновец, подходящи за риболов.
История: Почитта към слънцето е закодирана и в името на селото. Ярло е древнославянски бог на слънцето, плодородието и любовта. Божествената красота на мястото не могли да прежалят и група изселници, принудени да го напуснат през 1861 г. По турско време те потърсили спасение в Русия, но само след година до един отново се върнали в Ярловица.
Училището е открито 1892г.
43° 44' 52" N, 22° 54' 10" E 

Ярловица избра храм пред нов водопровод
Бизнесмен сбъдна мечтата на село пак да бие камбаната
12 г. строили черквата с дарения и по 80 ст., и по 500 лева
Момчил Стоянов и Георги Христов пазят документацията за построяването на храмаБог е благословил мястото, на което първите заселници на село Ярловица някога забили кол и вдигнали колиби. Намира се встрани от големия път от Видин за София. Малък планински дял го пази от северни ветрове, чистата рекичка Мечкобора го дарява с лятна прохлада. Потънало е в зеленина и упойваща тишина, пронизано от много слънце. Почитта към слънцето е закодирана и в името на селото. Ярло е древнославянски бог на слънцето, плодородието и любовта. Божествената красота на мястото не могли да прежалят и принудените да го напуснат през 1861 г. 40 семейства. По турско те потърсили спасение в Русия, но само след година до един отново се върнали в Ярловица. Преди 50 г. в селото живеели 700 души, имали и училище. Всички се прехранвали със земеделие и животновъдство - отглеждали 120 крави, пет стада овце, из баирите пъплели 700 кози. Днес са останали само 86 човека, половината от които над 75-годишни. Крави никой не отглежда, по-държеливите въдят 30 овце и 150 кози. От няколко дни в село Ярловица отново бие камбана. Тържествено ден преди всеки християнски празник и минорно за умряло. Чуем ли я, значи селото е още живо, дава ни дух, настроение, обяснява старица, която благодари на бога, че е доживяла да види новия храм.
От няколко дни Ярловица има и нов храм - "Света Троица". Вдигнали го на мястото на стария, граден през 1881 г., но рухнал преди 40 г. Имали и камбана, дарена им от Санкт Петербург през 1885 г. Още помнят мелодичния й звън. Но една нощ им я откраднали.
В селото имат нужда от много важни за качеството на живота им решения. Водопроводът им е прокарван преди 50 г. и част от тръбите са етернитови - пропускат голяма част от водата и по високите части на селото лете чешмите пресъхват. Улиците не са асфалтирани, само по главната се върви леко. Но хората поискали не път и вода, а храм.
Замислили го през 1997 г. Идеята дошла от покойния вече отец Константин, а роденият в селото инж. Иван Трифонов веднага изработил проекта на храма. Дарил го на инициативния комитет за издигане на църквата. Но и той не чул звъна на новата камбана.
Живите продължили делото им, водени от мерака да имат къде да останат насаме с Господ. Да отправят молитвите си, да запалят свещ за скъпите си покойници. Започнали го със собствени средства и труд. Първите дарители Павел Момчилов и Християн Георгиев закарали на църковното място 3 камаза баластра, 20 торби цимент и оставили на инициативния комитет 100 лв. Всеки месец старците отделяли от пенсията си от 5 до 10 лв. По-младите прекарвали с магарешки каручки тухлите от съборен стопански обор, прибрали и керемидите му. До обяд работели по нивите и градините, а след обяд - на църквата. Строителството се проточило цели 12 г.
От първия ден работата ръководи Момчил Стоянов. Пенсионираният помпиер от станцията на ломското село Орсоя се прибрал в родното си село и се включил в работата за храма. В две папки пази цялата документация - кой колко пари дал - има записка за 80 ст. от жена, пенсионираната учителка от София Елена Мирчева дарила 500 лв. Пише колко е платено на майсторите, какви са другите харчове. Кой колко дни е работил на строежа също е записано за поколенията - по 30, по 50 дни.
Парите все не стигали. През април т.г. меракът на местните за храм трогнал бизнесмена Ивайло Кръстев, управляващ мениджър на зимните пързалки в София и езерото "Ариана".
Пита ме докъде стигнахте с църквата, спомня си баща му - 71-годишният Георги Христов. Казах му, че не ни стигат 400 лв. да платим на майсторите. Той даде 600 лв., после купи и камбаната - за 2000 лв. Успелият човек с корени от Ярловица дарил и 3 големи икони, ще купи и линопаркет за подова настилка. Платил и разходите за курбана и почерпката за освещаването на храма.
Ивайло почита вярата от много млад, твърди за него кметът на селото Милчо Цветанов. Забелязал съм, че като си дойде, не пропуска да иде до Добридолския манастир, който е само на 12 км от селото. Затова неговата помощ се приема естествено. Не от мода, от уважение към православието. Неслучайно точно той ни помогна, казват и хората от инициативния комитет. Ивайло често гостува на баща си, който след пенсионирането си прекарва по половин година в родното си село. Води и децата си да знаят откъде е тръгнала фамилията.
Първолета Цветкова standartnews.com

Население: 114 
Надм. височина: 128 m 
Пощ. код: 3799 
Тел. код: 09340 
МПС код: ВН (Вд)

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:
Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин