Изпрати стари снимки от Видин и областта

Грамада

Общини - Села Грамада

8 септември 1915г - откриването на Първия грамадски панаир в присъствието на НВП Видински Митрополит Неофит и кмета Мико Гицов
Градът е разположен върху стръмните хълмисти брегове на река Грамадска (Барата). Върху по-населения южен бряг се намират махалите Маринска, Парцалска, Табашка и Деренка, а на северния бряг - Бранковската, Заешката и Новата. Нито долът, който разделя Маринска от Табашка махала, нито Барата нарушават купния тип на селището.
Не може да се определи старинността на махалите и последователността на възникването и разрастването им. За по-късни смятат Новата махала, заселена от новодомци от останалите махали, и Дерненка, в която живеят семейства от цигански произход. Последните принадлежат към източното православие и живеят тук отпреди Освобождението. Упражнявали ковашки занаяти, но работели и като наемни земеделски и други работници. През 1920 г. били оземлени и някои развили лични стопанства. В днешно време са напълно приобщени към езика, стопанския и културен живот на Грамада.
Първоначалнограмадчаниобитавали лъките и стръмн ите брегове до реката. Около 1860 г. катастрофално наводнение, станало по сенокос и останало в народната памет с прозвището "Голямото повогье", разрушило голяма част от жилищата и стопанските сгради. Имало и човешки жертви. Засегнатите от бедствието стопани напуснали старите местоживелища и изградили жилища нависоко по бреговете. Така постепенно селото се разраснало върху хълмовете на юг и север от реката.
Стари местни родове са Табаците, Чукарците, Мусовци, Стоевските и др. Преселници от Тетевенско поставят началото на родовете Хаджиите, Башовци, Владовци, Йоловци, Декалци, Маринчовци и др. Преди 1850 г. от с. Расово, Ломско, идва бакалинът Петко Стригания. Прякорът е даден от местните жители, които не стрижели косите си, а носели "перчини" (мъжете бръснели главите си, а оставената на върха и тила коса сплитали в дълга плитка "перчин")
Също преди Освобождението от с. Превала, Ломско, идват Бояджиите, а от Горни Лом - Горноломци. Около 1890 г. от с. Салаш идва аргатин Мито Виденов, оженва се и поставя началото на днешния род Торлаците.
Следи от селищен живот има в местностите Богденци, Върголия, Гладник, Дунавци, Дзиданик, Кучовец, Трапищата, фарафун и Чирепните.
Открай време селото сборувало на Русаля и Мала Богородица. Единствено Грамада между останалите селища в района празнувало два сбора. Това вероятно е резултат от сливането на две селища. В данъчния регистър от 1560 г. тимарът на спахията Якоб включва две села - Грамада и Сенче (= бълг. Сенец, Сенци). При последното стои белжката "смесили са се със село Грамада", което подсказва недвусмислено приключил вече демографски процес. Размерът на данъка (Грамада - 2242 акчета, Сенче - 1008 акчета) показва Грамада два пъти по-голямо от Сенче и след "смесването" селището продължава да съществува само с името на по-многолюдното село.
Освобождението заварва село Грамада с най-голямо землище на територията на бившата Кулска околия. Като държим сметка за поземлените отношения и регулиращите поземлената собственост закони в Отоманската империя, както и локалното своеобразие на тези отношения във Видинския санджак от поробването, та чак до Освобождението, стигаме до заключението, че големите размери на Грамадското землище са резултат на включените в него землища на няколко изчезнали в периода на робството селища (със сигурност Сенче, Богденци, Дунавци, Дзиданик, Милановче и Кучовец). Очевидно след изчезването на селищата жителите на Грамада разпрострели владелческите си права върху изоставените землища, или, което е още по-вероятно, жителите на изоставените селища се заселили в Грамада и продължавали да обработват нивите си в землищата на изоставените села.
Податки за подобен случай на откупено селище и землище откриваме и на други места - Бойница, Раковица, Старопатица, Градец и др. Вероятно с подобен акт на укрупняване стои и селищното име Грамада - от грамада "голям куп". Както всички селища във Видинския санджак, така и Грамада изпитва формите на феодална - военна и гражданска, експлоатация. През XV и XVI в. селото е тимар на военос-лужащи, а през XVIII - господар-лък. Независимо от правомощията на господаря - турчин и неговата опека, както се вижда от станалия през 1762 г. съдебен спор, жителите на селото не били защитени от претенциите на "един еничарин и неговите синове от Видин", които заграбили селската мера първом за пчелин и постепенно я оформили в чифлик.
Турски големци от Видин и Кула владеели големи участъци земя, предимно гори; помнят се местностите и начините за преминаването им по-късно в собственост на грамадчани. Няма сведения в селото да са живеели турци.
Църквата "Св. Троица" датира от 1830 г. Около същото време са и сведенията за първото училище. Но в селото и преди това има грамотни и почитани от местните жители люде. Те представлявали елит, с който се съобразявали и турските власти. През 1771 г. във вилаетския център интересите на Грамада застъпвал Велчо, син на Стоян. В разпределянето на вилаетските разходи за времето от април 1785 до март 1786 г. от Грамада участвали: Станчо кнез, Цеко и Никола, син на Илия. Същите участват във вилаетския съвет и през 1788 г.
Представители на Грамада вземат ръководно начало и в организирането на въстанието от 1850 г. Баш кнезът Петко Маринов е определен "за главен ръководител на въстанието срещу Видин", а след разгрома на въстанието той е "един от водачите на селяните по време на пребиваването им в лагерите около с. Раковица". Между частично удоволетворените искания на въстаниците влиза и изборът на Петко Маринов за баш-кнез на нахията Сахра (Кулско). Тогава на народния водач било дадено от българското население прозвището "Паша Петко".
Прозвището "паша" и високата чест и длъжност "баш-кнез" не укротили борческия дух на грамадчанина Петко Маринов. Той бил в постоянна връзка с българската емиграция в Сърбия. През 1861 г. Иван Кулин със знанието и участието на Раковски готви в Зайчар въстаническа чета за прехвърляне отсам границата. Петко Маринов трябва да е играл важна роля в това съзаклятие. Турците подушили опасността и арестували Паша Петко на 18 май 1861 г. Бил съден и заточен в Диарбекир, където умрял в 1863 г. Смята се да е един от първите българи, заточен в най-строгия затвор на турската империя.

Население:
1881 г. - 2180,
1910 - 3237,
1956 - 4817,
2003 - 1964.
Нинно ЗАЯКОВ вестник Видин брой 27 15-18 април 2010



гр.Грамада

30 км югозападно от Видин. Център на община със 7 съставни селища. 2111 жители (2001). Зърнопроизводство, технически култури, лозарство, овощарство, многоотраслово животновъдство. Известен от 1393

Заселено място покрай един дол, около който имало много гора, която била изсечена и складирана на голяма грамада. Някои от работниците останали и основали Грамада – голям куп. Селището е стародавно и е регистрирано в регистъра на Видинския санджак от 1451 година. През 15 век при извършваните безчинства от турците с опожаряването на село Скравена и село Грамаде, Софийско населението напуска своя роден край и по билото на Балкана пристига в днешните грамадски земи. Първото училище е основано през 1830 година.

Община Грамада е разположена в Северозападна България, в централната част на област Видин. Граничи с общините Кула, Макреш, Димово и Видин. Общинският център гр.Грамада, отстои на 30км от гр. Видин и 200км от гр. София.
Релефът на общината се изразява в равни терени с дълбоки долини, прорязани от реките Видбол, Корманица, Грамадска река и Ясова бара. Средната надморска височина е 210м.
Водещ отрасъл в структурата на икономиката на община Грамада е селското стопанство. Общият селскостопански фонд е 136 664 дка, а горската територия - 37 985 дка. Основните култури, които се отглеждат в общината са зърнените култури. Съществуват подходящи условия и традиции за развитието на лозарство, овощарство и зеленчукопроизводството.
Община Грамада е свързана с националната ж.п. мрежа чрез ж.п.гара Срацимир.
Основна пътна артерия в общината е третокласният път 141 Кула - Грамада - Срацимирово - (о.п. Видин - Димово), свързващ гр. Грамада с гр. Кула и първокласен път Е 79 Граница Румъния - о.п.Видин – Монтана – Враца – София, част от трансевропейски коридор №4.

Известни личности - агрономът и фитопатолог Димитър Атанасов (1894-1979)

Забележителност - ЧУТУРИТЕ
43° 52' 31" N, 22° 41' 18" E
Население: 1708
Надм. височина: 230 m
Пощ. код: 3830
Тел. код: 09337
МПС код: ВН (Вд)
град грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамада град грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамадаград грамада

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it

Реформаторски блок - Глас народен N 21

Реформаторски блок - Глас народен N 21


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин