Изпрати стари снимки от Видин и областта

Водна

Общини - Села Грамада

Село Водна се намира на 4 км. източно от гр. Грамада и на 25 км. югозападно от областния център Видин. Разположението е на левия бряг на р. Кучовец. Името на селото идва от „вода”. Нарича се така, понеже отвсякъде в землищата има извори, които макар и малки, никога не пресъхват.
Сигурно е, че Водна е образувана и нейното население е било българско преди повече от 250 години. В данъчния регистър на Видински окръг през 1759 г. е отбелязано, че тук е имало два турски чифлика, а имотите са обработвани от работници – ратаи от селото, което е било от 18 къщи.
В миналото селото е имало десетки воденици – нямало е друго село в бившата Кулска околия с такова водно богатство. Някои от изворите – например Макленското кладенче /над някогашната Бекярска воденица/, са били много известни още по турско – за него се е вярвало, че има лековита вода. От известните десетки в миналото – всеки със свое име – до сега са запазени единици извори, като направената във Водненския дол през 1897г. Апостолова чешма /сега водата е каптирана и се разпределя за Грамада и Божурица/, „Селската с двата чучура”, над нея „Трите пишура”. До бабин камък е било Тодоровото кладенче, в Пуен дол – бабиното Савино кладенче /чешмата е направена през 1937 год./. В местността Дъртия път, където вече трудно се забелязват останки от древно тракийско и римско селище – крепостна стена - също има известен извор. И в самото село е имало повече от 10 герани с хубава вода, на дълбочина 25-30 метра. Останки от тракийски и римски селища има и в местността Митолица, където купищата сгурия и отпадъци от преработка на медни руди говорят, че тук в древността е имало работилници за желязо, преработвано в оръжие и земеделски сечива. По тези места са намирани някои находки, датирани от втората половина на ІV век. В писаната през 60-те и 70-те години на миналия век книга за село Водна, Вълко Наков разказва спомените и преданията на прадядовците на тогавашните жители.
Според тях, първите заселници на селото са били дошли от близкото по-голямо селище Грамада, вероятно по икономически причини или привлечени от благоприятните природни условия за живот. Първоначално селото се е намирало много по-близо до реката, отколкото е сега. Някъде в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век започнало постепенно преместване на домакинствата към по-високата и отдалечена от реката равнина, която до тогава е била общоселско пасище. И така – до началото на ХХ век, за което намираме сведения, че през 1926 година село Водна е имало 629 жители, събрани в 103 домакинства, от които само 4 са без земя и 1 – без къща.
В следните години историята на селото се определя от множество факти и събития, свързани както с особеностите на времето, така и създадени по желанието и с приноса на местното трудолюбиво население. В цитираната книга са разказани множество интересни народни обичаи и обреди на селото, за които по настоящем има единици свидетели.
В село Водна още в началото на ХХ век е имало училище, младежите са устройвали театрални представления, а живият дух и активната позиция на тукашните хора се е проявявала както в участието им в общонационалните събития, така и в местния патриотизъм и застъпничество за правата си.
Загинали във войните са:
Балканската и междусъюзническата война: Петко Николов Каралеов, Стоян Петров Цеков, Иван Йонов Влаха, Найден Милев Митин, Николо Гергов Рангелов.
Първата Световна война: - 17 убити: Вельо Генов Деков, Спас Вълчев Пантов, Спас Иванов Спасов, Иван Стоянов Леков, Марко Младенов Пешов, Тошо Петков Панчов, Петко Василов Петков, Марин Стоянов Василов, Николо Цанов Стоянов, Качо Георгиев Ковача, Мико Марков Цанков, Цеко Гепгов Балрашки, Шуман Стоянов Василов, Герго Колов Демов, Петър Петков Лилин, Тошо Пешов Хаджииски, Иван Генов Вълков.
43° 51' 6" N, 22° 42' 19" E
Население: 83
Надм. височина: 209 m
Пощ. код: 3831
Тел. код: 09337
МПС код: ВН (Вд)
Водна Водна Водна Водна Водна Водна Водна Водна

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it

Comments  

 
0 #1 Вълчов 2015-12-02 16:36
Прадядо ми (чието фамилно име нося) е от това село и дори до ден днешен си ходя до там поне веднъж в годината.

Къде може да се намери тази книга, която споменахте (на Вълко Наков)?

Радвам се, че има хора на които да им пука за миналото на това село.
Quote
 


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин