Изпрати стари снимки от Видин и областта

Вълчек

Общини - Села Макреш

с.ВЪЛЧЕК

Според естните жители с. Вълчек е възникнало около кръчмата на дядо Вълчо в местността Геновските кошари, където стар път от Кула се сливал с този от Видин-Белоградчик. По неизвестни причини селото се преместило в Рогов шумак. В празник, когато хората били на мегдана, турци бастисали селото и отвели в робство моми и невести. Оцелелите жители основали ново селище в Садините. Оскъдните следи от по-селищен живот в тази местност говорят за кратък престой преди трайно отсядане на сегашното място. Около средата на XIX в. Вълчек е наброявало тридесетина къщи и бордеи.
Народната памет съхранява миналото по своеобразен начин. Редуването на поколенията размива границите на времето и някои факти и събития остават „припознати" и отнасяни към деди и прадеди и много по-рядко към по-сигурен ориентир от историческото минало. Когато на 28.09.1983 г. посетих за последен път с. Вълчек, моите петима информатори на възраст между 58 и 69 години говореха за дядо Вълчо, чието име носи селото, като за близък, познат на техните деди човек. Дори прехвърляха през паметта си кои по-възрастни хора от селото биха могли да дадат по-конкретни сведения за житието и битието на стария кръчмар... А този „дядо Вълчо", ако е съществувал някога, а не е преосмислен мит на нечия фантазия (към което води семантиката на името), трябва да е живял почти преди 600 години. Толкова, ако не и повече, брои и историята на селото. Първият, достигнал до нас, османски данъчен регистър от 1454/5 г. определя 5 домакинства от с. Вълчякда осигуряват приход от 500 акчета на джебелията Радул, неверник (т.е. християнин на военна служба в армията на падишаха), а друго - с 60 акчета допълва тимара на Доганджия Тимурташ, задължен да участва в походи лично като джебелия. Възможно е в селото да е имало и други домакинства, но техните данъчни задължения не влизали в обхвата на тимарската система.
Село Вълчак не фигурира в джизие описите на Видинския санджак от 20-те години на XVIII век, където поименно са описани мъжете християни, облагани с военен данък. Този „пропуск" изяснява един съдебен документ от 1759 г., където селото е назовано „Чифлишко село Вълчак", а вероятно то е било такова и по време на съставяне на джизие описите и чифликчиите - високопоставени турци - укрили от вписване своите ратаи и други работници.
През XVIII в. около Вълчек има три чифлика. Особено внимание заслужава чифликът на двама турци - еничари от Видин, които с три тапии, издадени от шариатския съд в града през 1775 г., узаконяват правото си на владение върху повече от над 10 000 дюнюма обработваеми земи, ливади, пасища и гори, разположени между селата Макреш, Грамада, Въртоп, Лагошевци и др. Основната стопанска дейност на чифлика била говедовъдството...
В изпълнение на програмата за проучване „изворите и течението на Арчар и Видбол" през 1868 г. Ф. Каниц оставя за с. Вълчек следната бележка: „Току пред селото многобройни стада, между които и хубав рогат добитък, даваха да се разбере благосъстоянието на жителите, за които не би могло да се заключава по мизерната уредба на къщите им. Тук имаше в изобилие и грозде, и всички жители, които го прибираха, се намираха в най-весело настроение".Описанието на Каниц рисува картина, когато имената на чифликчиите Алик бей, Бекир и др. са само спомен, а вълчечени вече имат участие във въстанието от 1850 г.
На историческата среща в Раковишкия манастир, където се решава организацията и деня на въстанието, селото било представено от кнез Вълчо Петров и чорбаджията Кръстьо Ценов.
След неуспеха на бунта, противопоставянето продължава под други форми. В селото няма църква. Но храм божи строят в Макреш и жителите на Вълчек помагат с пари, материали и труд, за да има къде да се черкуват по големите християнски празници. С надежда за свобода и правда двадесетина семейства участват в изселническата авантюра от 1861 г. в Русия...И въпреки несполуките вълчечени мислят за църква и училище в селото и чакат с надежда свободна България. Освобождението заварва в селото старите родове Пунчовци, Вельовите, Стоевци, Тошковци и заселиците: Бекярците от с. Кладоруб, Бурнасци от с. Търговище, Пчеларите, Петковци и Веловци от Грамада, Миленкови от Попадия, Грънчарите и др. от Грънчар.
За последните две селища днес напомнят едноименни местности: Попадия в землището на Вълчек и Гръчар в землището на Макреш. В 1862 г. Феликс Каниц говори за „караул Попадия" и посещението на „една българска къщурка", където „Човеци и животни си живееха тука мирно и заедно под обща стряха". Вероятно „съжителството" с турския караул, ще е било причина за изчезването нас. Попадия... Летецът от военната и гражданска авиация Иван Петков посвещава на родното село една ценна книга: „Вълчек. Исторически очерк в документи, спомени и легенди". Видин, 2007. Книгата завършва с оптимистичен епилог, от който цитирам последното изречение: „Вълчек го е имало и ще го има!" Дано! Но: последното преброяване от март т.г. регистрира в с. Вълчек само 70 жители и то след един дългосрочен период без войни и революции! А ето как се е движело населението през предходните години:
1880 - 171,
1910 - 371,
1934 - 614,
1946 - 636,
1956 - 578,
1985 - 161.
Нинко Заяков в.Видин брой 29 2011г. 18-24 април

 

По името на основателя си Вълчо, който бил кръчмар, а около кръчмата имало много кошари.Училището е открито 1890г.

През селото минава река Видбол, която извира от връх Бабин нос в Западна Стара Планина. Селото отстой на 2 километра от гара Макреш на Ж.П. линия София - Видин. Намира се на 29 километра от град Видин, на 25 километра от град Белоградчик и на 6 километра от общинския център с. Макреш. На 15 километра от селото се намира пещерата Магура до с. Рабиша.
Първите сведения за селото датират от ХVІІІ-ти век. Формирало се е като населено място на важен път, свързващ град Видин с град Кула и днешна Република Сърбия. Предимно търговци и кираджии са използвали хана на дядо Вълчо, който е първия заселник. Фигурира в регистрите на Княжество България като населено място от 1878 година. С указ на Мин. съвет от 1961 г. е прейменувано от Вълчак на с. Вълчек
Селото е разположено по поречието на река Видбол при устието на Вълчешкия дол. В землището на селото се намира пещерата Чуката, красива местност обект на иманярски набези. В североизточна посока от селото се намира хълмистото възвишение Върголия. Чиието име носи голям птицекомбинат. Отстоящата на близо гара Макреш е била център на събития свързани с въстанието от Септември, 1923 г. В близост до с. Вълчек в северна посока в подножието на Върголия се е разбил Английски самолет, участвал в обстрела на петролните рафинерии в Румъния, по време на Втората Световна Война.
43° 47' 4" N, 22° 42' 50" E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 88
Надм. височина: 161 m
Пощ. код: 3851
Тел. код: 09339
МПС код: ВН (Вд)
Администрация
Област: Видин
Община:
- кмет Макреш
Иван Вълчев
(БСП, ЗНС)

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин