Изпрати стари снимки от Видин и областта

Депутатите от Видинска област

История - След освобождението

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
Генади ВЪЛЧЕВ

АЛЕКСАНДЪР /МУСТАФОВ АХМЕДОВ/ БЕЛОРЕЧКИ е роден през 1856 г. в с. Бяла река, Севлиевско. Народен представител от Видин в XIV Обикновено народно събрание, избран на 25 май 1908 г. в листата на радикал-демократите с най-много гласове – 3877. Участва в прошетарната комисия на събранието.
Самоубива се на 13 януари 1915 г., в 9 часа преди пладне, в жилището си.

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МИЦЕВ е роден на 1 февруари 1888 г. в Лом. На 20 март 1920 г. е избран за народен представител в XX Обикновено народно събрание /15 април 1920 г. – 20 март 1923 г./
Умира на 17 април 1957 г. във Видин.

АЛЕКСАНДЪР ЕМАНУИЛОВ ШИШМАНОВ е роден на 5 септември 1812 г. във Видин. Народен представител в III Обикновено народно събрание, избран на 21 ноември 1882 г. Председателства първото му заседание на 19 октомври 1885 г. като най-възрастния депутат.
Умира в Свищов на 24 ноември 1913 г.

АНГЕЛАКИ Г. х. АНГЕЛОВ е роден през 1859 г. във Видин. Народен представител в Четвъртото Велико Народно събрание, избран в листата на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов на 18 април 1893 г. с 4 482 гласа и в IX Обикновено народно събрание на 17 ноември 1896 г. с 565 гласа.
Умира на 11 март 1904 г. във Видин.

XАДЖИ АНГЕЛ ФЛОРОВ СТАНКОВ е роден на 15 декември 1858 г. в с. Кутово, Видинско. Народен представител във Второто Велико Народно събрание, на което депутатите приемат с петнадесетминутни “Ура” и “Да живей” “режима на пълномощията” на княз Батенберг – седемгодишно управление на страната без Народно събрание.
Депутат в ІІІ Обикновено народно събрание /10 декември 1882 г. – 13 февруари 1883 г./ на 21 ноември 1882 г. Взема думата в XXII заседание на първата сесия по въпроса за пристанищата.
Умира на 20 октомври 1946 г. във Видин.

АНТИМ І /АТАНАС МИXАЙЛОВ ЧОЛАКОВ/ е роден през 1816 г. в турския град Лозенград. През 1879 г. се свиква Учредителното събрание в Търново, което изработва основният закон на страната – Конституцията. Депутатите в него участват по звание, по избор, по разни учреждения и дружества и назначени от руския имперски комисар княз Александър Дондуков Корсаков.
Видинският митрополит и бивш български екзарх Антим I е начело в този списък.

АНТОН СТРАШИМИРОВ е роден на 15 юни 1872 г. във Варна. През 1896 г. заминава да следва в Швейцария. Учи география, слуша лекции по психология и литература и без да завърши образованието си, след две години се завръща в България. Става учител по литература във Видин. През 1898 г. редактира списание “Праг”. Във Видин се сближава с Найчо Цанов. Член е на настоятелството на читалище “Цвят” и ръководи театралното дружество “Вида”. Първата книга “Смях и сълзи” на писателя е издадена във Видин. Народен представител от Видин в XII Обикновено народно събрание, избран на 17 февруари 1902 г. с 5 116 гласа.

Д-р АСЕН АЛЕКСАНДРОВ ЦАНКОВ е роден на 20 септември 1881 г. в София. Народен представител в XXIII Обикновено Народно събрание /1 октомври 1931 г. – 15 май 1934 г./ от Видинска околия, с листата на коалиция “Народен блок”.
Умира на 26 февруари 1975 г. във Видин.

АТАНАС БИЗЕРАНОВ е роден около 1840 г. в с. Ново село, Видинска област. Народен представител в I Обикновено Народно събрание, избран с 637 гласа. Френският вицеконсул в града, в доклада си до правителството си, отбелязва, че Бизеранов е поддържан от българските селяни в района.
На 20 януари 1880 г. е избран за народен представител в Кулска и Видинска избирателни околии. Отказва се от избора си в Кулско и остава депутат от Видин. По предложение на Стефан Стамболов е включен в комисията на това събрание по правосъдието.

АТАНАС КЪНЧОВ ЧИНКОВ е роден на 10 април 1885 г. във Видин. Народен представител в XXI Обикновено Народно събрание /декември 1923 г. – 17 април 1927 г./ с листата на демократическия сговор.
Умира на 24 април 1977 г. във Видин.

АХМЕД БЕЙ МАРАФ ЗААДЕ е роден във Видин. Назначен за депутат в Учредителното събрание /10 февруари – 16 април 1879 г./ от княз Дондуков-Корсаков. Не подписва изработената от събранието Конституция.
Народен представител в Първото и Третото Велики Народни събрания и участва в избора на първия държавен глава на България Александър Батенберг и немския принц Фердинанд Сакс Кобург Готски.

Б. ТАКОВ е народен представител от Видин в Учредителното събрание.

ВАНКО ГЕОРГИЕВ ВЪЛЧЕВ е роден през 1874 г. във Видин. Народен представител в Петото Велико Народно събрание. Избран за един от секретарите му. Избиран е за депутат в XV Обикновено Народно събрание /15 октомври 1911 г. – 23 юли 1913 г./ и ХХІ Обикновено Народно събрание /9 декември 1922 г. – 15 април 1927 г./.
Умира, отровен с барий, на 3 март 1924 г.

ВАНКО ДЖОНОВ МИКОВ е роден през 1855 г. в с. Боровица, Белоградчишко. Народен представител във Второто Велико народно събрание, избран на 21 юни 1881 г. с листата на консервативната партия на д-р Константин Стоилов.
На 7 октомври е застрелян от бившия си съдружник Тома Лозанов. Злите езици твърдели, че причината за тази жестока разправа е жена.

ВАНКО МИТКОВ ИВАНОВ – ЛАЗАРОВ е роден през 1846 г. в с. Арчар, Видинска област. Отявлен привърженик и съратник на Стефан Стамболов и неговия приемник д-р Васил Радославов, водач на Национал - либералната партия. Народен представител в X Обикновено Народно събрание в допълнителните избори, проведени на 19 септември 1899 г. с 2 766 гласа.
Умира на 1 октомври 1942 г.

ВАНКО НЕШОВ НЕДЯЛКОВ е роден през 1825 г. във Видин. Един от председателите на читалище “Цвят”. Спомоществовател в издаването на български книги през последното десетилетие на турското робство в българската история. Депутат по право в Учредителното Народно събрание в Търново и Първото Велико Народно събрание.
Умира на 23 март 1895 г. в 10 часа после обяд.

ВЪЛЧО ИВАНОВ ДАСКАЛОВ е роден на 18 август 1829 г. в с. Бойница, Видинска област. Правнук на Пуйо войвода. Активен член на Народно-прогресивната партия на Атанас Буров и д-р Стоян Данев. Народен представител от Видинска околия в XXII Обикновено Народно събрание, избран на 29 май 1927 г. с листата на Демократическия сговор. Един от секретарите му и член на парламентарната комисия за просвета и култура.
Умира на 12 август 1971 г.

ВЪЛЧО ЛО3АНОВ ВЪЛОВ е роден през 1830 г. във Видин. Народен представител в Първото Велико народно събрание. 
Умира преди 6 март 1933 г.

ВЪРБАН НИКОЛОВ МАРИНОВ е роден през октомври 1866 г. в с. Капитановци, Видинска област. Народен представител в ХХІ Обикновено Народно събрание, избран с листата на БЗНС на 16 ноември 1923 г. с 5 257 гласа. 
Умира на 28 март 1938 г.

ПОП ГЕОРГИ е роден на 3 август 1867 г. На 10 април 1879 г. е избран за народен представител в Първото Велико Народно събрание.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ ЖИВКОВ е роден във Велико Търново. Един от най-изтъкнатите дейци на Национал-либералната партия на Стефан Стамболов. Депутат е в Учредителното Народно събрание. Народен представител от Видинска околия в VI Обикновено Народно събрание, след избори, проведени на 26 август 1890 г. с 1 760 гласа и в VII Обикновено Народно събрание след избори, проведена на 18 юли 1893 г., с 7 453 гласа. Министър на Народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов, който поставя основите на българското образование и участва активно в изработването на Закона за пенсионирането на учителите. По негова инициатива се основава Висш педагогически курс в София /от 1899 г. – Софийски университет/.
Председател на Третото и Петото Велики Народни събрания. С големи заслуги към Видинския край.
За него сестра му Вела пише: “Погълнат от своите проекти да нареди българските училища, да даде най-широко разпространяване на знанията между народната маса, той игнорираше политическите въпроси. Във вътрешното управление на страната той имаше претенции да не намиса, само да не му се намисат в неговите работи по просвещението. И той сполучи в последното.” 
Георги А. Живков умира на 24 април 1899 г.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ГИЦОВ е роден през 1823 г. в с. Сланотрън, Видинска област. Привърженик на Народно-либералната партия, начело с Петко Каравелов, Петко Рачев Славейков и Стефан Стамболов. Народен представител в IV Обикновено Народно събрание на 19 август 1884 г. с 1 301 гласа.
Умира на 13 май 1932 г.

ГЕОРГИ ДОБРИНОВ ДОБРИНОВИЧ е роден на 15 април 1858 г. в с. Дългошевци /днес Замфир, обл. Монтана/ Ломско. Народен представител за Видинска околия, като кандидат на широка коалиция, в VІІІ Обикновено Народно събрание, избран на 11 септември 1894 г. с  2 974 гласа. За втори път е депутат от Видинско в IX Обикновено Народно събрание след избори на 17 ноември 1896 г. с 1 287 гласа.
Народен представител в Петото Велико Народно събрание /изборите са проведени на 5 юни 1911 г./ с коалиционната листа на Народната и Прогресивна партии. На 4 септември 1911 г. е избран за четвърти път за народен представител. Тогава във Видинска избирателна околия живеят 38 883 души, от тях 9 350 избиратели. Правото си да гласуват упражняват 4 662. Георги Добринович печели 1 853 гласа.
Проявява се и като дарител на Видин със средства за историческата книга на Димитър Цухлев, за създаването на специализирана правна библиотека към Окръжния съд, 10 000 лева за изграждането на черквата “Св. Николай” в “Калето”, за строежа на новата сграда на читалище “Цвят”.

ГЕОРГИ СТАНКОВ СТАНКОВ е роден около 1830 г. в с. Делейна, Видинска област. Народен представител в Четвъртото Велико Народно събрание с листата на Народнолибералната партия /изборите са проведени на 18 април 1893 г./ с 4 317 гласа. Гласува изменението на 13, 86 и 144 члена от Търновската конституция в полза на увеличените права на монарха.
Запомнен е като човек с благ и тих характер и въпреки това негови врагове слагат отрова в кафето му, което той пие преди тръгване от Косово към дома си. Едва стига до къщата си, пада и издъхва.

ГЕОРГИ ФЛОРОВ ЙОНЕТОВ е роден около 1886 г. в с. Капитановци, Видинско. Народен представител в XXIII Обикновено Народно събрание от БЗНС – Врабча. Първи в листата на коалиция “Народен блок” /изборите са проведени на 21 юни 1931 г./.
Не е от активните участници в заседанията на събранието.
Умира на 22 юни 1952 г. в родното си село.

ГРИГОР х. КОНСТАНТИНОВ ТОДОРАКЕВ е роден през 1857 г. в Горна Оряховица. Народен представител от Видинска околия след изборите, проведени на 5 юни 1911 г., с коалиционната листа на Народната и Прогресивната партии.
Умира на 13 май 1932 г.

Академик ДИМИТЪР ДИМИТРОВ МИШЕВ е роден на 5 декември 1856 г. в с. Бранковци, Видинска област. Народен представител от Видинска околия в IV Обикновено Народно сьбрание /27 юни 1884 г. – 6 юли 1886 г./, избран с 1 308 гласа. Тогава в околията живеят 7 264 избиратели. Секретар на събранието и член на комисията за изработване на тронното слово. Народен представител в XIV Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 25 май 1908 г./ с листата на Радикалдемократическата партия. Гласувалите в тези избори са 8 190. От тях той печели 3 867 гласа. Включен в комисията на тронното слово. Печели изборите за депутат и в ХVІ Обикновено Народно събрание, но изборът му е касиран, защото по време на изборите е служител на Светия синод, а тогавашният избирателен закон не разрешава това.
Умира на 27 януари 1932 г.

ДИМИТЪР КОСТОВ ЗЛАТАРЕВ е роден през 1849 г. във Видин. Депутат “по право” в Учредителното Народно събрание, народен представител в Първото и Третото Велики народни събрания.
Умира през 1892 г.

Д-р ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ е роден на 28 март 1876 г. във Видин. Народен представител в ХVІІ Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 24 ноември 1913 г./ с 6 880 гласа в листата на Демократическата партия. При тези избори участват най-много гласоподаватели във Видинска околия. В събранието, което работи от 20 март 1914 г. до 15 април 1919 г. е включен в комисиите по правосъдието и железниците и е един от неговите секретари.
Умира на 14 октомври 1942 г. в 17 часа.

ДИМИТЪР НИКОЛОВ ПЕТКОВ е роден на 21 октомври 1858 г. в с. Башкьой, Тулчанско, Северна Добруджа. 
Един от ръководителите на Народно-либералната партия. Избиран е за народен представител от Видин в почти всички Народни събрания през активната му политическа и обществена дейност. Кмет на София /1887 – 1893/, министър на обществени сгради и съобщенията /19 ноември 1893 – 19 май 1894 г./, министър-председател на страната от 20 февруари 1907 г.
На 26 февруари 1907 г., при завръщането си от разходка с министрите Паяков, генерал Савов и д-р Никола Генадиев, е убит от Александър Петров. Убиецът е от Видин, бивш книговодител на банка, уволнен поради злоупотреби и нанесен побои на банковия управител. Злодеят ранява и д-р Никола Генадиев.

ИВАН НИКОЛОВ ПОПОВ е роден през 1828 г. във Видин. Народен представител в V Обикновено Народно събрание /15 октомври 1887 г. – 17 декември 1889 г./ изборите са проведени на 27 септември 1887 г. с листата на Либералната партия” с 1 100 гласа. Участва в заседанията с реплики.
Един от депутатите от този край, който известява телеграфически на видинския кмет: “Явете на гражданите, че Винарското училище се прие от събранието за Видин.”
Умира скоропостижно на 28 октомври 1898 г. във Видин.

ИВАН ПЕТРОВ НЕДЯЛКОВ е роден на 3 януари 1895 г. във Видин. Народен представител в XXII Обикновено Народно събрание от Видин /изборите са проведени на 29 май 1927 г./. Член на парламентарната му комисия и като неин делегат взема участие в XXIV Интернационална парламентарна конференция в Берлин през 1928 г. и XXV Интернационална парламентарна конференция в Лондон през 1930 г.
Кандидатира се за народен представител в XXIV Обикновено събрание /изборите се провеждат през 1938 г./, но остава на трето място след Стефан Станев и Атанас Минков с 2 998 гласа. Избран е за народен представител на изборите, проведени на 21 януари 1940 г. в първа видинска избирателна комисия с 7 500 гласа. Опонентите му - д-р Бърни Бончев и Методи Гузилски печелят съответно 1 900 и 4 660 гласа. Като народен представител в това народно събрание работи активно за държавна помощ за отводняването на Видинската низина, корекциите на реките в с. Буковец, довършване дигите около Видин, направа на сграда за земеделско училище, довършване на гимназията, построяване на жилища за пострадалите от наводнението видински граждани /“бункерите”/, павиране на улиците “Александровска” и “Цар Освободител” с държавни средства, за отпускане на видинската община 17 милиона лева безвъзмездна помощ, един милион за читалище “Цвят”... Застъпва се за освобождаване на видински граждани /един от тях е Николай Хрелув/ от концлагер, за евреите в града...
На 9-ти септември 1944 г., в 5 часа сутринта, е арестуван и предаден на “Народния” съд. Осъден е на шест години затвор. След три години е амнистиран, но го чакат лагери…
Умира на 11 октомври 1978 г. във Видин.

ИЛИЯ ГЕОРГОВ е роден през 1860 г. във Велес, Македония. Един от основателите и ръководителите на Радикал-демократическата партия. Много пъти народен представител от Видин. За пръв път става депутат в XII Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 17 февруари 1902 г./ с 5 120 гласа. След това е депутат в Петото Велико Народно събрание, в XIII, XVI, XVII, XVIII, ХІХ, ХХ, ХХІ и XXII Обикновени Народни събрания. Близък другар, съратник и съпартизанин на Найчо Цанов. След Деветоюнския преврат преминава в крилото на Радикалната партия, оглавявана от Стоян Костурков, което не влиза в Демократическата партия. 
Умира на 12 юли 1945 г.

ИЛИЯ ТОМАКИЕВ ЦАНОВ е роден на 15 юли 1835 г. във Видин. Депутат в Учредителното Народно събрание по право. Народен представител в Първото Велико Народно събрание и в ІV Обикновено Народно събрание след отказване на княз Батенберг от режима на пълномощията.
Министър на външните работи с княжески указ № 10 от 30 юни 1884 г. в правителството на Петко Каравелов. Според Симеон Радев в “Строители на съвременна България” – част първа, Илия Панов е тънък дипломат, единственият български политик – външен министър, не загубил война, след като тя е спечелена от българския войник по бойните полета. Знаменателни са неговите думи, казани по повод австрийките предложения за териториални компенсации на Сърбия преди Сръбско-българската война: “За Видин и окръга му и за чисто българските земи в Македония България е готова да пожертва и последния си гражданин.”
След смъртта му на 13 март 1901 г. като бедняк, IX Обикновено Народно събрание решава да бъде погребан на държавни разноски и на погребението да присъстват всички народни представители.

ИЛИЯ ЦВЕТКОВ ПЕТРОВ е роден през 1859 г. във Видин. Привърженик на Прогресивно-либералната партия. Народен представител от Видин, избран на 4 септември 1911 г. във втора видинска избирателна комисия с 2 551 гласа. В стенограмите на събранието не са отбелязани негови особени прояви по време на заседанията му, на които присъства и гласува редовно.
Умира на 15 декември 1939 г.

ЙОАН /ЙОНИЦА/ НИКОЛОВ МАРИНОВ е роден на 12 октомври в с. Капитановци, Видинска област. Народен представител от Видин в Четвъртото Велико Народно събрание /изборите са проведени на 18 април 1893 г./ с 4 377 гласа.
На 19 септември 1931 г. Йоница Николов излиза от дома си и среща на днешната улица “Симеон Велики”, до старата поща, свой длъжник от с. Керим бег, на когото бил дал 100 000 лв. срещу ипотека в банката на 10 декара земя, която длъжникът пропилял за пиене и жени. Йоница Николов си поискал парите и при завързалия се спор длъжникът изважда нож и го пробожда. На път за болницата Йоница издъхнал.

ЙОРДАН ЦЕКОВ НЕЕВ е роден на 29 декември 1869 г. във Видин. Народен представител в X Обикновено Народно събрание в Сливенска околия. Избран е за негов секретар.
Депутат от същата околия в XVII Обикновено Народно събрание 
/изборите се провеждат на 23 февруари 1914 г./. Член на комисията по правосъдието в него. Участва активно в дебатите. Често е докладчик по спорни въпроси.

Д-р ЙОСИФ МАКСИМОВ ФАДЕН е роден на 24 ноември 1873 г. в град Трапезунд, Турция. Народен представител в Петото Велико Народно събрание от Видин /изборите са проведени на 5 юни 1911 г./ с 
2 078 гласа. Депутат в XVI Обикновено Народно събрание /19 – 31 декември 1913 г./ изборите са проведени на 24 ноември 1913 г./ Народен представител от Видин в ХVІІ Обикновено Народно събрание /20 март 1914 г. – 15 април 1919 г./. 
Умира на 27 октомври 1953 г. в София.

ЙОЦО СТЕФАНОВ МИКОВ е роден в с. Витбол /дн. гр. Дунавци/, Видинска област. Нареден представител в Третото и Четвъртото Велики Народни събрания с листата на Народно-либералната партия, начело със Стефан Стамболов.
Негов внук, проф. Димитър Димитров, син на дъщеря му Роза, е министър на образованието в правителството на Иван Костов /1997 – 2001 г./
Умира на 21 февруари 1921 г. в родното си село.

ИСАЙ АНГЕЛОВ ИВАНОВ е роден на 9 май 1875 г. в с. Неговановци, Видинска област. Народен представител в XXI Обикновено Народно събрание /9 декември – 15 април 1927 г./
Умира на 28 февруари 1950 г.

КАМЕН ПЕТР0В ВЪЛЧЕВ е роден през 1885 г. в с. Дреновец /Чьорлево/, Видинска област. Народен представител в XIX Обикновено Народно събрание /15 март 1920 г. – 20 март 1923 г./. 
Убит по време на терористичния акт в софийската църква “Света Неделя” на 3 март 1925 г.

КОСТА ГЕОРГИЕВ ХАДЖИАНГЕЛОВ е роден през 1856 г. във Видин. Привърженик на Консервативната партия на д-р Константин Стоилов. Народен представител от Видин във Второто Велико Народно събрание.

Д-р КОНСТАНТИН СТОИЛОВ е роден през 1853 г. в Пловдив. Народен представител от видинска избирателна околия във Второто Велико Народно събрание като водач на листата на консерваторите във Видин /изборите са проведени на 17 юни 1881 г./. Министър-председател на страната и като такъв се застъпва за отпускане на държавни средства за построяване на винарска изба и винарско училище край Видин през 1883 г. в размер на 40 000 лв. За тази му заслуга е удостоен с почетното звание “Почетен гражданин на Видин”.
За втори път д-р Константин Стоилов е народен представител от Видин в V Обикновено народно събрание /15 октомври 1887 - 17 декември 1889 г./, избран с 1 229 гласа. И за втори път е министър-председател на България. 
Умира на 23 март 1901 г.

МАНОЛ ХАРАЛМБИЕВ ЗЛАТАНОВ е роден на 22 декември 1866 г. в град Пирдоп. Изоран за народен представител в X Обикновено Народно събрание в листата на Демократическата партия от Видин. Радослависткото крило касира избора като незаконен и в насрочените допълнителни избори прави всичко възможно да не бъдат избрани демократи от Видинския край. Народен представител в XI Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 28 януари 1901 г./ с 4 384 гласа. Избран е за секретар на събранието. Депутат и в XIV Обикновено Народно събрание /изборите са проведеш на 25 май 1908 г./ с 3 866 гласа. 
Умира на 28 януари 1922 г. в София.

МАРИН КАПРЕВ. Годините и местата на раждането и смъртта му не са известни. Народен представител във Второто Велико Народно събрание от Видин.

МАРИН ПЕТРОВ е роден през 1837 г. в с. Тияновци, Видинска област. Народен представител в Четвъртото Велико Народно събрание 
/1893 г./ с листата на Народно-либералната партия, начело със Стефан Стамболов, с 4 330 гласа. Според разказ на внука му Александър Владимиров Кръстев, Марин Петров е отровен. Минавал край кръчмата и слугата му го повикал да го почерпи. Докато се върнат в кръчмата, някой сипва отрова във виното му. Той го изпива и си тръгва. Пада, отнасят го до дома му и преди смъртта си успява да изрече: “Мръсна работа е това политиката.” 
Денят е 15 март 1897 г.

Хаджи МАРИН ЦОКОВ е роден през 1856 г. във Видин. Народен представител в Третото Велико Народно събрание /изборите са проведени на 16 октомври 1886 г./ с 339 гласа и в V Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 27 септември 1887 г./ с 1 219 гласа. В това събрание е избран за член на комисията по проверка на изборите. 
Умира на 17 май 1894 г.

МЕХМЕД АЛИ ОСМАНОВ Годините на раждане и смърт и родното му място не са известни. Народен представител от Видин в Четвъртото Велико Народно събрание /3 – 17 май 1893 г./ с листата на Народно-либералната партия, с 4 443 гласа.

МИТО МИЛЕНКОВ е роден през 1852 г. в с. Карбинци, Видинска област. Народен представител от втора видинска избирателна околия в Петото Велико Народно събрание с 2 379 гласа. От стенографските дневници на събранието се вижда, че е гласувал за измененията в конституцията. 
Умира след 29 август 1913 г.

МИХАИЛ /МИШО/ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ е роден на 30 май 1888 г. в с. Ново село, Видинска област. Народен представител от втора видинска избирателна околия в XIV Обикновено Народно събрание. Отличава се като добър оратор. От неговите трибуни защитава интересите на държавата. След Девети септември 1944 г. му е отнето правото да упражнява адвокатската си професия. Видинският вестник “Правда” го “изобличава” в неизплатен данък занаят. 
Умира на 2 декември 1959 г. във Видин.

Д-р МЛАДЕН А. ЖЕЛЯЗКОВ е роден през 1859 г. във Видин. Народен представител от Видин във Второто и Третото Велики Народни събрания, в VІ Обикновено Народно събрание, в Четвъртото Велико Народно събрание, в VII и X Обикновени народни събрания. Във всичките тях е избиран с листата на Народно-либералната партия, начело с Димитър Петков. 
Умира на 25 юни 1905 г. по време на операция във Виена.

МЛАДЕН /ДЕНИ/ КОСТОВ НЕДКОВ е роден на 10 януари 1899 г. във Видин. Народен представител в ХХV Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 21януари 1940 г./ като кандидат за депутат от втора видинска избирателна комисия. Член и докладчик на парламентарната комисия в него. На 21 март 1942 г. си подава оставката като народен представител, но мнозинството не я приема. Остава депутат до Девети септември 1944 г. Осъден е на разстрел от “Народния съд”. Присъдата е прочетена на 1 февруари 1945 г. На същия ден, в 16,30 часа, е екзекутиран в бомбената яма на софийските централни гробища, заедно с регентите и министрите, осъдени от I състав на “Народния” съд с вързани ръце.

МЛАДЕН ЦЕКОВ ГЕРГОВ е роден около 1840 г. в с. Урбанци, Видинска област. Народен представител в Първото Велико Народно събрание /изборите са проведени на 10 април 1879 г./, в I Обикновено народно събрание /изборите са проведени на 7 октомври 1879 г./ и II Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 20 януари 1880 г./

НАЙЧО Хаджи ТОМОВ ЦАНОВ е роден през 1857 г. във Видин. Най-избираният народен представител в парламентарната история на Видин. За пръв път е народен представител в IX Обикновено народно събрание /изборите са проведени на 17 ноември 1896 г./ с 1 436 гласа. Депутат в почти всички Народни събрания до XVIII Обикновено Народно събрание /с прекъсване от 1908 г. до 1911 г./ В дейността си като парламентарист се ръководи от принципа, че Народът е върховен господар в страната и министрите са всъщност слуги на Народа, избрани от него чрез изборите за Народни събрания.
“На 2 ноември 19033 г. е открита първата сесия на XII Обикновено Народно събрание. Топовни гърмежи ознаменуват пътя на княза от двореца до парламента. Фердинанд влиза в камарата, изкачва се на подиума и сяда на височайшия си стол. Завършва тронното си слово, почти без акцент, с равен металически глас: “Да живее България!” Всички ръкопляскат, освен крайната левица, начело с Найчо Цанов, който е скръстил ръце като Наполеон пред Аустерлиц.” – пише парламентарният репортер по онова време, големият български публицист Симеон Радев. “Нещо се мъти щом Найчо, който инак е толстоист, сурово се мръщи. Сесията май ще е бурна.”
През 1920 г. Найчо Цанов отказва да се кандидатира за народен представител и слага край на активната си политическа дейност, продължила повече от 30 години. 
През месец септември 1922 г., като председател на митинг против Александър Стамболийски, е пребит и хвърлен в затвора. Малко остава да бъде удавен в река Янтра.
Умира на 28 юни 1923 г. 19 дни след падането на Стамболийски от власт.

НИКОЛАКИ ХАДЖИ АНГЕЛОВ ЯНЕВ е роден през 1868 г. в с. Керим бег /днес Покрайна/, Видинска област. Народен представител от Видинска околия в IX Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 17 ноември 1896 г./ с 1 320 гласа. На последното заседание на първата редовна сесия на събранието се разглежда проекта на тогавашния министър на обществените сгради и съобщенията Михаил Маджаров за железопътна линия, която трябва да минава през Лом, с клон по брега на река Дунав, за Видин. В мемоарите на Георги Добринович за това заседание четем: “Към края на сесията, една нощ преди самото й закриване, когато бяха останали малко представители 
/другите си бяха вече отишли/ Маджаров поиска да му се разгледа проекта по спешност, което означаваше на първо, на второ и на трето четене. Говориха много по него, повече бяха в полза на проекта на Маджаров и когато вече щеше да се гласува видях, че друго спасение освен скандал с бой няма. Турих Николаки Ангелов да ме пази отзад, за да не ме ударят по главата и се хвърлих на бой с противниците... Заседанието се закри... Маджаров повече не повдигна въпроса за него…” 
Николаки х. Ангелов Янев умира на 5 септември 1934 г. в родното си село.

НИКОЛА АПОСТОЛОВ е роден в София. Народен представител от Видин в XVI Обикновено Народно събрание в листата на Национал-либералната партия /изборите са проведени на 24 ноември 1913 г./ с 8 880 гласа и в ХVІІ Обикновено Народно събрание /изборите са провеждат на 23 февруари 1914 г./ с 12 439 гласа. 
През мандата на XVII Обикновено Народно събрание /20 март 1914 г. – 15 април 1919 г./ е министър в правителството на д-р Васил Радославов.

НИКОЛА АТАНАСОВ е народен представител от Видин в Първото Велико Народно събрание.

НИКОЛА ИВАНОВ ХАРЛАКОВ е роден в София. Народен представител от Видинска околия в XVI Обикновено народно събрание /изборите се провеждат на 24 ноември 1913 г./ с 2865 гласа и в ХVІІ Обикновено народно събрание като кандидат на БРСДП, с 789 гласа.

НИКОЛА НИКОЛОВ ПЪДАРЕВ е роден на 11 ноември 1875 г. в Дупница. Секретар на окръжния съд във Видин. Народен представител от Видин в ХVІІІ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 17 август 1919 г./ с 2 629 гласа като радиал-демократ, в XIX Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 28 март 1920 г./, в XХ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 22 април 1923 г./, в XXI Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 18 ноември 1923 г./ и в ХXII Обикновено Народно събрание с листата на Демократическия сговор.
За последен път се кандидатира за народен представител в изборите за ХХІV Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 20 март 1938 г./, но получава само 116 гласа и не е избран за депутат. С това завършва депутатската му кариера. И при най-бегъл поглед върху стенограмите на Народните сьбрания се вижда, че Никола Пъдарев е активен парламентарист, участвал на заседанията с речи, изказвания, питания…

ХАДЖИ НИКОЛА ПЪРВИЛОВ БАРБУЛОВ – РАБОВАНСКИ е роден през 1820 г. в с. Раброво, Видинска област. Образованието си получава вероятно в частното училище на възрожденския учител Вълчо Пуев. Легендата за неговото богатство е свързана с намирането на казан с жълтици при входа на Абатин манастир /скалния манастир “Абатин”/, източно от с. Раброво. Народен представител от Видин в Първото Великото Народно събрание Видин. 
Умира на 7 януари 1907 г. във Видин.

Д-р ПАНАЙОТ ТОДОРОВ СТАНКОВ е роден на 12 февруари 1896 г. във Велико Търново. Народен представител в XXIV Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 20 март 1938 г./ и ХХV Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 24 декември 1940 г./ от трета видинска избирателна околия.
Осъден на смърт чрез разстрел от II състав на “Народния” съд на 25 февруари 1945 г. без право на обжалване и още същата нощ присъдата е изпълнена.

Д-р ПАНТЕЛЕЙ МИНЧОВИЧ е роден през 1834 г. във Велико Търново. Народен представител от Видин в VІІІ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 11 септември 1894 г./ в листата на Народната партия с 3 908 гласа. Депутат от Видин във Второто Велико Народно събрание /19 декември 1896 г. – 19 декември 1898 г./ и в ІХ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 17 октомври 1896 г./.
Умира на 22 декември 1898 г. в Сопот.

ПАНТЕЛЕЙ ЯНАКИЕВ е роден през 1844 г. във Видин. Народен представител от Видин във Второто Велико Народно събрание, на послушното мнозинство, в изборите за което консерваторите и княз Александър Батенберг вземат драстични мерки.
Умира на 14 юли 1916 г. във Видин.

ПЕТКО ГЕТОВ е роден около 1840 г. в с. Хана /Витбол, днес гр. Дунавци/, Видинска област. Народен представител от Видин в IV Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 27 май 1884 г./ в листата на Народно-либералната партия с 1 238 гласа и в Третото Велико Народно събрание /19 октомври 1886 г. - 30 август 1887 г./, //изборите се провеждат на 16 октомври 1886 г./

ХАДЖИ ПЕТКО ТОТЕВ е роден през 1829 г. в с. Чьорлево /дн. Дреновец/, Видинска област. Избран за народен представител от Видин в Учредителното Народно събрание. В списъците на събранието името на хаджи Петко е записано под № 152 и е отбелязано със звездичка, че е подписал конституцията. На 10 април, в негово отсъствие, е избран за депутат в Първото Велико Народно събрание от Видинска околия. 
Умира на 1 декември 1897 г. във Видин.

ПЕТКО СТОЙЧИВ КАРАВЕЛОВ е роден на 24 март 1843 г. в Копривщица. Негов по-голям брат е Любен Каравелов. За изгонването на сърбите от Видинския край и по-точно от Кулска околия съпругата му Елена Каравелова пише в спомените си: “Заради тази му самоволна постъпка той е наказан от княз Дондуков с преместване в Търново на поста окръжен управител. Неговата служба в Търново на този пост съвпада с работата му като депутат в Учредителното Народно събрание.” Народен представител в I Обикновено Народно събрание от Видинска околия /изборите се провеждат на 7 октомври 1879 г./ с 603 гласа във видинска избирателна околия и 403 гласа в Кулска околия, във ІІ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 20 януари 1880 г./ с 1 138 гласа и в X Обикновено Народно събрание в листата на Демократическата партия с 5 109 гласа, но изборът му за това събрание е касиран.
Председател на II Обикновено Народно събрание. Многократен министър и министър-председател на България.
Умира на 3 декември 1901 г. в София.

ПЕТЪР ГЕРГОВ ГУЗЕЛСКИ е роден на 14 август 1835 г. в с. Гузелий /днес Генерал Мариново/, Видинска област. Народен представител за Видинска околия в VIIІ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 11 септември 1894 г./ като един от основателите на Народната партия във Видин с най-много гласове – 3 908. Участва в разискванията за прибавление на член към Закона за българското поданство заедно с Иван Вазов и е един от вносителите на Закона за окръжните съвети.
Фасадите на построените от него къщи, хотели и дюкяни във Видин красят града и днес. Дарява 500 000 тухли и 200 лева за построяването на катедралата на катедралната църква “Св. Димитър”. Прави дарения за строителство на черква в Градец и паметника на загиналите видинчани в Сръбско-българската война през 1885 г.
Умира от силна простуда във Видин на 25 април 1905 г.

ПЕТЪР ДАМЯНОВ ВЪЛОВ е роден през 1837 г. във Видин. Депутат по “право” в Учредителното Народно събрание /10 февруари – 19 април 1879 г./.
Подписва конституцията. Народен представител в Първото Велико Народно събрание /17 април – 26 юни 1879 г./.
Умира на 27 март 1907 г. във Видин.

ПЕТЪР МАРЧЕВ ЛОГОФЕРОВ е роден през 1834 г. в с. Иново, Видинска област. Народен представител в Учредителното Народно събрание и в Първото Велико Народно събрание. Оценката на Екатерина Каравелова – съпруга на Петко Каравелов за него е много висока: според нея той е в числото на най-внушителните политически фигури по онова време, които биха правили чест на всеки европейски парламент. В своите спомена тя пише: “Даскал Петър от с. Ново село, Видинско, в неговата живописна селска носия, с хубавото си умно лице и разумна реч...”
Умира на 7 октомври 1909 г.

ПЕТЪР СТОЯНОВ СТАМЕНКОВ е роден на 24 юни /Еньовден/ 1860 г. във Видин. Народен представител от Видин в VІ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 26 август 1890 г./ в Четвъртото Велико Народно събрание за Белослатинска околия /изборите се провеждат на 18 април 1893 г./ с 1 004 гласа. За трети път е депутат в VII Обикновено Народно събрание от Белослатинска околия /изборите се провеждат на 2 юли 1898 г./ с 1 329 гласа.
Умира на 28 май 1959 година във Видин, на 99 години.
РАДИ В. РАДЕВ, либерал по убеждение и привърженик на д-р Васил Радославов, е народен представител от Видинска околия в XVI Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 24 ноември 1913 г./ с 8 874 гласа. Взема активно участие в краткия му мандат /19 декември – 31 декември 1913 г./ с доклади, питания и др…
Народен представител за Белоградчишка околия в XVII Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 23 февруари 1914 г./ с 12 439 гласа.
Избран е за секретар на XVII Обикновено Народно събрание /20 март 1914 г. – 15 април 1919 г./

Д-р САВА ИВАНОВ ЧЕРЕН /ЧЕРНЕВ/ е роден в Търново. Завършва медицинско училище и факултет в Букурещ /1872 – 1876 г./. На 10 октомври 1879 г. е назначен за окръжен лекар във Видин с княжевски указ № 272. Депутат в Първото Велико Народно събрание от Видин. Сведения за годините на раждането и смъртта му липсват.

СТАНКО КИКОС е роден около 1846 г. в с. Ракитница, Видински окрьг. Народен представител от Видинска околия в Третото Велико Народно събрание /19 октомври 1886 г. - 30 август 1887 г./ с 233 гласа.

СТАНКО ФЛОРОВ МАРИНЦЪСТОВ е роден на 7 октомври 1874 г. в с. /дн. град/ Брегово. Народен представител от Видин в ХІХ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 20 март 1920 г./ 
Умира на 9 септември 1947 г. в Брегово.

СТАНКЕЛИ /СТАНКУЦ/ СТИКРИЕВ МИЛЕВ – СТИКЛА е роден през 1853 г. в с. Ново село, Видинска област. Народен представител в Третото Велико Народно събрание от Видинска околия със 187 гласа, от листата на Народно-либералната партия и в V Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на27 септември 1887 г./ с 1 174 гласа, в което е член на комисията по финансите.
В стенографските дневници на V Обикновено Народно събрание името му се споменава в обвинителен акт срещу правителството на д-р Радославов за насилия в гомотарската избирателна секция, на която той е бил член. Шайка, под командата на полицейския пристав, открива огън срещу избиратели. 
Умира на 22 май 1923 г. в с. Ново село.

СТЕФАН ДИМИТРОВ е роден през 1843 г. в гр. Куманово, Македония. Изтъкнат деец на Народно - либералната партия и с нейната листа е избран за народен представител от Видинска околия в Четвъртото Велико Народно събрание /изборите се провеждат на 18 април 1893 г./ с 4 501 гласа. Гласува за изменение на 13, 86 и 144 членове на Търновската конституция за увеличаване правата на монарха.
Умира на 28 януари 1908 г.

СТЕФАН НИКОЛОВ СТАМБОЛОВ е роден на 31 януари 1854 г. в Търново. Той и неговата Народно-либерална партия са тясно свързани с Видин и неговата история. Стамболов като министър-председател на България, помага за превръщането на общинската Скобелева гимназия, основана през 1881 – 1882 учебна година, в държавна, издръжката, на която причинявала големи главоболия на общинарите.
С постановление № 64 от 11 декември е провъзгласен за почетен гражданин на Видин. В изборите за VІ Обикновено Народно събрание е водач на листата на Народно-либералната партия във Видинска избирателна околия. По това време всичките избиратели в околията са 3 934. 3а Стамболов гласуват 1 765 от тях. Взема най-активно участие в работата на събранието. Негова кратка, но убедителна реч помага на видинския кмет Младен Иванов за одобряване на молбата на видинското черковно настоятелство за парична помощ от държавата за довършването на величествения катедрален храм “Св. Димитър”.
Съсечен от наемници на свои политически врагове на 6 юли 1885 г.

СТЕФАН СТАНЕВ ДИМИТРОВ е роден на 31 юли 1886 г. във Видин. Независим народен депутат в ХХІV Обикновено Народно събрание от I видинска избирателна околия /изборите се провеждат на 20 март 1938 г./, в което е член на комисията по външните работи и вероизповеданията и комисията по въпросите на правосъдието. Активен участник в дебатите. След края на мандата на събранието се оттегля от активен политически живот и работи като държавен адвокат.
Умира на 1 април 1941 г. във Видин. Погребан е в София. 

СТОЯН ИВАНОВ ОМАРЧЕВСКИ е роден на 23 декември 1885 г. в Нова Загора. Един от видните дейци на БЗНС. Като кандидат за народен представител на съюза от Видинска околия води предизборна борба с комунистите. На едно събрание в с. Медовница Стоян Омарчевски започва своята реч, но още в началото е апострофиран от различни страни с възгласите: “Не е вярно. Ти и част от земеделските народни представители гласувахте бюджета на Радославов за воденето на войната... Ти участва в аферата по изкупуването на житото от французки търговски компании... Ти беше против Владайското въстание!..” “Лъжеш! Долу!” и пр. Следва дюдюкане. На двора и в сградата на училището се започва ръкопашен бой. Омарчевски спира да говори, взема си чантата и напуска събранието. Въпреки това, на 17 август 1919 година БЗНС печели изборите. Омарчевски е избран за депутат от Видинска избирателна околия с 6 912 гласа. За втори път Стоян Омарчевски е народен представител за Видинска околия в изборите на 28 март 1920 г. за ХІХ Обикновено Народно събрание. В него е член на комисията по изборите и е неин докладчик в събранието. През май същата година е включен в правителството на Александър Стамболийски като министър на Народното просвещение. Прокарва в Министерския съвет прословутото постановление № 101, въз основа на което се уволняват много учители-комунисти по селата. След Деветнайсетсептемврийския преврат през 1934 г. е деец на дясно ориентираната земеделска група “Орач”. 
Умира на 10 март 1941 г. в София.

СТОЯН ТОДОРОВ ПОПОВ е роден на 25 април 1870 г. в с. Витбол /дн. град Дунавци/, Видинска област. Привърженик на БЗНС. Народен представител на Видинска избирателна комисия на мястото на Стоян Калчев в XX Обикновено Народно събрание с 6 778 гласа. 
Умира на 9 януари 1951 г. в родното си село.

ТОДОР ПЕТРОВ ДЖУКОВ е роден на 28 юли 1878 г. в с. Ново село, Видинска област. Народен представител от Видин с листата на тесните социалисти в ХVІ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 24 ноември 1913 г./ с 4 932 гласа. Депутат в XVII Обикновено Народно събрание с червеновинена бюлетина с 8 442 гласа. По това време избирателите във Видинска околия са 11 809. През целия петгодишен мандат на Народното събрание Тодор Петров изявява ораторския си дар. При разглеждане на бюджета на министерството на Народното просвещение изтъква, че голяма част от работническите деца остават вън от училищната система и доказва убедително необходимостта да се въведе задължително основно образование. За трети път Джуков е народен представител в ХVІІІ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 17 август 1919 г./ БКП получава най-много гласове – 6 357, БЗНС – 4 146, Радикал-демократическата партия – 4 143 гласа. В това народно събрание са избрани за депутати още трима комунисти - Хаим Юда Пизанти с 7 981 гласа, Крум Пастърмаджиев – 7 964 гласа и Куно Бакърджиев – 7 964 гласа. Това е крупен успех за Видинската окръжна комунистическа организация. 3а последен път Тодор Петров Джуков е народен представител в XIX Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 28 март 1920 г./. Заедно с другите двама кандидати-комунисти, той получава 7 454 гласа. Това е нов голям успех на БКП във Видин, въпреки извращенията и репресиите по време на изборите. Стенографските дневници на четирите Народни събрания, в които е депутат Тодор Петров, съхраняват речи, изказвания, въпроси, реплики, дуплики, достойни и достатъчни за едно томче.
Умира на 10 август 1924 г. в София.

ТОДОР ХАДЖИТОШЕВ е роден около 1858 – 1859 г. във Враца. Народен представител в VI Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 26 август 1890 г./ от видинска избирателна околия с 1 616 гласа, заедно с тогавашния министър-председател на България Стефан Стамболов и бъдещия министър на просвещението Георги Живков. Депутат и в Четвъртото Велико Народно събрание /изборите се провеждат на 18 април 1893 г./ с 4 440 гласа.
В съдружие с Найчо Цанов внася от Виена нова, модерна печатница, в която по-късно се печата вестника на Демократическата партия във Видин “Народен лист”. В тази печатница избухва първата във Видин и една от първите в страната стачка на печатарите. В дописка от онова време четем: “Печатарите от Тошевата печатница на петий т.м. вкупом, братски ръка за ръка, напуснаха работата си и то по следующите причини: 1. защото господарят не им плаща от един месец насам; 2. защото им увеличава 10 часовия работен ден…”
Умира през 1903 г. в София.

ТОМО ЦЕКОВ ВАНЧОВ /ЗАЙКОВ/ е роден на 16 януари 1852 г. във Видин. Народен представител от Видин, вероятно с листата на консерваторите, която се води в града от д-р Константин Стоилов, във Второто Велико Народно събрание. Народен представител в X Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 20 април 1899 г./, но радослависткото мнозинство касира избора на тридесет и един депутата-демократи. Сред тях е Томо Цеков Ванчов /Зайков/.
3а трети път е избран за депутат с допълнителните избори на 8 април 1901 г. в XI Обикновено Народно събрание.
Умира на 14 септември 1907 г. във Видин.

ТРИФОН ЛОЗАНОВ ПАНОВ е роден в с. Мокреш, Ломско. Окръжен управител на Видин след уволнението на Петър Манолов от Русе, който се оженил за еврейка. Ето редове от мемоарите на Йов Титоров за идването на Трифон Лозанов като окръжен управител на нашия град: “Той беше добър, весел и кротък... Спогаждахме се и си живеехме добре…” Хубави отзиви за дейността му като окръжен управител четем в още един вестник: “Благородният му характер и трудолюбие – споделя неизвестният дописник – най-енергически се труди да изпълнява своите обязаности. Обвинен е за нарушение на честта на видинския адвокат Рашкова или по-добре да кажа Сметански...” /вестник “Славянин”, г. П. № 43 от 24 април 1881 г./. Тези истории на Трифон Панов дошли и до ушите на софийския хайлайф. В своя дневник Константин Иричек на 4/22 юни 1881 г. е записал: “Говорихме за Балабанов… Трифон Панов има три процеса на врата си поради съблазняване на жени…” Консерваторите го уволняват като привърженик на либералите. Многократен народен представител от Видин. Избиран за заместник-председател на II Обикновено Народно събрание и това е върха на неговата политическа кариера. Активен участник в новото българско законодателство.
Умира на 29 декември 1918 г. във Видин.

ТУЦА ГОГОВ /ГЕОРГИЕВ/ МИКИН /МИКОВ/ е роден през 1851 г. в с. Ново село, Видинска област. Народен представител от Видинска избирателна околия в VI Обикновено Народно събрание /изборите са проведени на 29 август 1890 г./ с 1 742 гласа, в Четвъртото Велико Народно събрание с 4 549 гласа и X Обикновено Народно събрание /в допълнителни избори – проведени на 21 април 1899 г,/ с 2 767 гласа. За присъствието му на една от сесиите в това събрание видинският вестник “Народен глас” пише: “Туца Георгиев искаше да не отива, но една телеграма от София заповяда неговото довеждане и той биде докаран в София. С нашия Туца се случва нещо смешно. Софийската публика не може да го запомни, че той е депутат от Видин, ами го взема за известния софийски бръснар Гица Георгиев. Наш Туцо получи един глас при избор на подпредседател на събранието.”
За работата му като депутат трябва да се прочетат стенографските дневни на събранията, но неговите авторитет и доверието сред избирателите от Видин са несъмнени.
Умира на 1 ноември 1942 г. в с. Ново село.

ХАИМ ЮДА ПИЗАНТИ е роден на 6 май 1879 г. в град Панчарево, Воеводинска област, Югославия. Включва се в социалистическото движение твърде млад. Народен представител в ХVІІІ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 17 август 1919 г./ в листата на БКП с най-много гласове – 7 984. 
Умира през 1938 г. в СССР.

ХАФЪС СЮЛЕЙМАН е роден във Видин. Главен мюфтия. Народен представител в Учредителното събрание и Първото Велико Народно събрание /изборите се провеждат на 10 април 1879 г./

ЦАНКО БАКАЛОВ ЦЕРКОВСКИ е роден на 16 октомври 1869 г. в с. Бяла черква, Търновски окръг. Основател на БЗНС. Автор на известното “Възвание към селяните в България”. Народен представител в XI Обикновено Народно събрание от Търново /изборите се провеждат на 28 януари 1901 г./ и в ХІХ Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 28 март 1920 г./ от Видинска избирателна околия в листата на БЗНС с 15 144 гласа. Мандатът на това събрание е от 15 април 1920 г. до 20 март 1923 г. Министър на Народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. 
Почива на 2 май 1926 г.

ЦЕКО ВАНЧОВ – ЗАЙКО е роден на 16 януари 1816 г. във Видин. Народен представител от Видин във II Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 20 януари 1880 г./ с 1 774 гласа.
Умира на 9 март 1888 г. във Видин.

ЦЕНКО /ЦВЕТКО/ НЕНОВ ЦЕКОВ е роден около 1850 г. във Видин. Народен представител в VII Обикновено Народно събрание /изборите се провеждат на 18 юли 1893 г./ от Видин.

Народни представители в 26-то ОНС /19 септември 1945 г. – септември 1946 г./:
МИЛАН ЦАНКОВ МАДЖАРСКИ, ИВАН ИВАНОВ ПАШОВ, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ, ИВАН КОСТОВ ЧОНОС, НИКОЛА ПАНТЕВ ЛАЗАРОВ, ГЕН. ИГНАТ ИЛИЕВ ТАЛИЯНСКИ, ГЕНАДИ КОНОВ ВЛАШКИ, ИВАН КАМЕНОВ ТОДОРОВ, ЕФРЕМ МИТЕВ ДЖОНОВ, д-р АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ БОНКИН, АРХАНГЕЛ ДАМЯНОВ ПОПОВ, ИВАН СТОЯНОВ ПАТУЛОВ.

Народни представители в 6-то ВНС /7 ноември 1946 г. – 21 октомври 1949 г./:
Видински район – АТАНАС КЪНЧЕВ МИНКОВ, ВИТКО ИВАНОВ ЦВЕТКОВ – БАКО, МЛАДЕН МИКОВ ГОЛЕМАНСКИ, ПЕТЪР ИВАНОВ БРАТКОВ
Кулски район – ИВАН Н. ЗУРЛОВ, НИНКО СТ. ВИЯШКИ.
Белоградчишки район – ЖИВКО МИТЕВ ЖИВКОВ, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПЕТРОВ, ПЕТЪР ЯНЧЕВ СТАНЧЕВ.

Народни представители във 2-ро /27-мо/ ОНС /15 януари 1950 г. – 2 ноември 1953 г./:
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПЕТРОВ, БЛАГОЙ ЕВТИМОВ ИВАНОВ, ПЕТЪР ЯНЧЕВ СТАНЧЕВ, БОРИС ГЕОРГИЕВ БОНОВ, ВАСИЛКА ЙОРДАНОВА ГЕНОВА, ДИМИТЪР МАРКОВ МИТОВ, ЕВГЕНИ ТРАЙКОВ ИВАНОВ, ИВАН КОСТОВ ЧОНОС, МАРИЯ ТОШЕВА ВЪЛЧЕВА, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ, СТЕФАН СВЕТОЗАРОВ СТЕФЧОВ, ВЕЛКО АТАНАСОВ.

Народни представители в 3-то /28-мо/ ОНС /14 януари 1954 г. – 11 декември 1957 г./:
АСЕН НИКОЛОВ ГЕОРГИЕВ, ИВАН ПЕТРОВ КИНОВ, ЕЛЕНКА ЦВЕТКОВА ГЕОРГИЕВА, БОРИС ТАСКОВ ТОМОВ, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ, БОРИС ИВАНОВ РАНГЕЛОВ.

Народни представители в 4-то /29-то/ ОНС /11 януари 1958 г. – 4 септември 1957 г./:
БОРИС ТАСКОВ ТОМОВ, АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ КРУШАРСКИ, АСЕН ПАВЛОВ БАЕВ, БОРИС ИВАНОВ РАНГЕЛОВ, Ген. полковник ИВАН АТАНАСОВ КИНОВ, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ.

Народни представители в 5-то /30-то/ ОНС /13 март 1962 г. – 8 декември 1965 г./:
ЖИВКО МИТОВ ЖИВКОВ, НАДЕЖДА БОРИСОВА КРЪСТЕВА, АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ПЕТРОВСКИ, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ, ПЪРВАН ГЕНЧЕВ СТЕФАНОВ, ВЕЛКО ЦАНОВ СЕМКОВ, АСЕН ПАВЛОВ БАЕВ, АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ КРУШАРСКИ.

Народни представители в 6-то /31-во/ ОНС /11 март 1966 г. – 18 май 1971 г./:
ЖИВКО МИТОВ ЖИВКОВ, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ, РАЧО ЦЕКОВ ГЮРОВ, ПЕТКО ИЛИЕВ ИВАНОВ, НИКИФОР ЦВЕТКОВ МИРОЛЕСКОВ, ПЪРВАН ГЕНЧЕВ СТЕФАНОВ, ДИМИТРИНА ДОБРЕВА РУСИНОВА, ВЕЛКО ЦАНОВ СЕМКОВ, АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ КРУШАРСКИ, проф. НИКОЛА ДЕМИРЕВ ДОБРЕВ.

Народни представители в 7-мо /32-ро/ ОНС /7 юли 1971 г. – 9 март 1976 г./:
СОНЯ КРЪСТЕВА АТАНАСОВА, АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЛИЛОВ, ИВАН МИХАЙЛОВ ПОПОВ, КАМЕН ИВАНОВ КАМЕНОВ, ПЕТЪР ТОШЕВ МЛАДЕНОВ, АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ КРУШАРСКИ, ПЕТКО ИЛИЕВ ИВАНОВ, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ.

Народни представители в 8-мо /33-то/ ОНС /15 юли 1976 г. – 7 април 1981 г./:
ИВАН РАЙЧИНОВ ПРЪМОВ, ЛЮБОМИР ЖИВКОВ БОНЧЕВ, НАСТЕНКА ЦВЕТКОВА ТОДОРОВА, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ, МЛАДЕН ТРАИЛОВ АНГЕЛОВ, АНГЕЛ ТОДОРОВ ШИШКОВ, МИЛКА ЖИВКОВА ИВАНОВА.

Народни представители в 9-то /34-то/ ОНС /16 юли 1981 г. – 21 март 1986 г./:
СИЙКА ВЪЛЧЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ТОШЕВ МЛАДЕНОВ, ГЕОРГИ МИТЕВ КАРАМАНЕВ, МЛАДЕН ТРАИЛОВ АНГЕЛОВ, АКАДЕМИК ПАВЕЛ ПОПОВ МИНДУРОВСКИ, ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ВИЯЧЕВ, ХРИСТОФОР ИВАНОВ АЛЕКСИЕВ, ЦЕЦА ДЕКОВА ИВАНОВА.

Народни представители в 10-то /35-то/ ОНС /17 юли 1986 г. – 17 септември 1989 г./:
ДИЛЯНА ГАНЧЕВА РАНГ ЕЛОВА, ПАНТЕЛЕЙ ЙОРДАНОВ ЗАРЕВ, КИРИЛ ДИМИТРОВ ЗАРЕВ, ГЕОРГИ ВЪЛКАНОВ ЙОРГОВ, ЕМИЛИЯ АНТОВА ВЪЛЧЕВА, РУМЕН СЛАВЕЙКОВ СЕРБЕЗОВ, ГЕОРГИ АЛЕКСИЕВ НАЧЕВ, ГЕНО ВЕЛКОВ ТОШКОВ.

Народни представители в 7-мо ВНС /юли 1990 г. – 1991 г./:
БЛАГОЙ АЛЕКСАНДЪР ГЕЧЕВ, д-р РАДОСЛАВ НЕНКОВ ГАЙДАРСКИ, МИМИ ПЕТКОВА ВИТКОВА, БОРЯН ИЛИЕВ КАЛЧЕВ, ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА ТОМОВА, ПЕТЪР КРЪСТЕВ МАРКОВ.

Народни представители в 36-то ОНС /1993 г. – 1994 г./:
АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ ДЖЕРОВ, МИМИ МИКОВА ВИТКОВА, НИКОЛА ПЕТКОВ КОЙЧЕВ, ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА ТОМОВА.

Народни представители в 37-мо ОНС /1994 г. – 1997 г./:
МИМИ МИКОВА ВИТКОВА, ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА ТОМОВА, ДОБРОМИР ФИЛИПОВ ТОДОРОВ, ДИМИТЪР КОЛЕВ ДИМИТРОВ, ЕМИЛ ЯНАКИЕВ КАПУДАЛИЕВ.
Народни представители в 38-мо ОНС /1997 г. – 2001 г./:
ВЕЛИЧКО ГЕОРГИЕВ ЙОНОВ, д-р ЕМИЛ ТОДОРОВ ЛИЛОВ, АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ, МИХАИЛ РАЙЧЕВ МИКОВ.

Народни представители в 39-то ОНС /2001 г. – 2005 г./:
НИНА СТЕФАНОВА ЧИЛОВА, д-р ЦВЕТАН ЦЕНКОВ, АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИЧКОВ МАРИНОВ, МИХАИЛ РАЙЧЕВ МИКОВ, ПАВЛИНА ТРИФОНОВА ИВАНОВА, проф. д-р КРЪСТЬО ПЕТКОВ, проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ.

Народни представители в 40-то ОНС /25 юни 2005 г./:
МИХАИЛ РАЙЧЕВ МИКОВ, НАДЯ АНТОНОВА КОЧЕВА, проф. РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ, БОРИС СТЕФАНОВ НИКОЛОВ, НИНА СТЕФАНОВА ЧИЛОВА.

(със значителни съкращения)

Из книгата “Депутатите от Видинска област” – І и ІІ част

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин