Изпрати стари снимки от Видин и областта

Иманярството в Северозападния край

История - След освобождението

Иманярството в Северозападния край
Иманярството в Северозападния край е много разпространено. Причината за това вероятно се крие в това, че нашия край е най-бедният в България и в Европа.

Северозападното иманярство има някои специфични особености. То е особен вид митология, страст, хоби, а при някои хора дори лудост.

Има различни видове иманяри.

Едни от тях са образовани и търсят културни ценности и монети с техника- металотърсачи и селскостопанска техника. Те съсипват и разграбват старите крепости, манастири и селища, изнасят антиките чрез мафиотски канали и ги продават на платежоспособни колекционери. Тази иманярска мафийка е протектирана на най-високо равнище от полиция, митничари, прокурори и политици. Така собствениците на каналите се превръщат в барони недосегаеми от властта, а на копачите, които вадят антиките се дава малък процент от стойността, колкото да се радват и да си мълчат.

Другият тип са тези типични представители на Северозапада. Те преписват разни съмнителни бакърени турски тефтери с описи и „хайдушки карти”. Там са описани нишани, тапи, зазидани пещери пълни с несметни богатства пазени от капани със сложни механизми. Ползват също багети, лозови и метални пръчки и металотърсачи. Тези иманяри нямат елементарни познания по история. Те смесват епохи, владетели и събития в ужасна каша. Интересното е, че въпреки безплодните разкопки и хвъляне на труд на вятъра тези хора искрено вярват в своите милионерски мечти. Този тип иманяри се интересуват изключително от злато и скъпоценни камъни. За тях железните, глинени или каменни предмети, плочите с надписи нямат никаква стойност и за това ги трошат и унищожават. Този вид иманярство наподобява много на психично заболяване от типа на маниите и свръхценните идеи. Някои от тези индивиди разказват чудновати истории, че са виждали и разговаряли с духовете, които пазят голямото имане. Те „знаят” входа на зазиданата пещера, но по някаква „сериозна” причина винаги се объркват и не могат да намерят мястото, нито могат да го посочат на карта. Всичко е в техния въображаем свят.

Напоследък първият и вторият тип иманярство се сливат в една опустошителна стихия заплашваща да заличи всички следи от културните пластове и да захвърли България в нова епоха на мрак и невежество. Така няма да имаме доказателства, че всъщност цивилизацията в Европа започва от нашите земи от хора, които са изработвали красиви предмети, добивали са и обработвали метали и дори са създали писменост, като тази открита в градището на село Градешница. Всички тези находки са само дребни стотинки за оскотелите алчни иманяри. Какво е това ако не процес обратен на еволюцията. Излиза, че предците ни са били много по-цивилизовани от нас самите.

Такова ограбване не е допуснато даже в съседни на нас страни, като Сърбия например.

Тук съм се опитал да опиша някои от най-честите клишета в иманярските митове.

Нишани

Когато хайдутите закопаели злато някъде те отбелязвали мястото с нишан. Това е рисунка или пиктограма изсечена в скалата. Може да са фигури на животни, хора, предмети от бита, кръстове, стрелки и дори букви. Но за да намериш имането не е достатъчно да намериш само нишана. Трябва да имаш и описа за това имане.

Някои иманяри имат дори „оригинална” легенда или азбука на хайдушките нишани. Знаците не са случайни. Те показват какво е скрито и на какво разстояние и посока е.

Аз лично съм виждал и знам нахождението на няколко нишана. Не се знае, обаче кой и защо е изсякъл тези знаци. Възможно е да са дело на зевзеци, които са се забавлявали с глупостта на иманярите, които са пращали за зелен хайвер. Някои сигурно дори са съвременни.

Скулптури и фигурки на змейове, арапи, мечки, или други дребни животинки

През свободното си време хайдутите дялкали и разни фигурки от глина и камък вместо нишан, за да обозначат къде са скрили имането.

Често клише са скулптурите на мечки и хора от злато и сребро.

Побит камък

Това са забити в земята камъни или просто камък с изковани дупки по него. Такива камъни са служили, като ориентир към златото.

Бакърени римски и турски тефтери с описи

Има колекционери иманяри, които притежават „оригинални” тефтери със ламаринени страници от бакър, на които на латински или на турски са описани скритите иманета. Тези тефтери се преписват на бележки и тетрадки, които се предават като семейна реликва.

Идеята е, че някога хората са били толкова фрашкани със злато, че само са се чудили в коя пещера да го зазидат. После са описали подробно как можем да го намерим ние от следващите поколения и даже са ни оставили послания, какво да правим с парите.

Иманета и цели хазни са криели римляните, българските царе, турци, чорбаджии и хайдути. Понякога звучи логично прогонения от Османските нашественици цар Иван Шишман да потърси някоя закътана пещера, за да скрие там държавната хазна. Но защо турски данъчни агенти ще закопаят стотици казани и гърнета по поля и ливади, а след това ще ги запишат на бакърен тефтер, за да ги вземе някой друг това не става ясно. Има случаи в които хайдути намират римско имане или римски тефтер и го превеждат на турски или старобългарски, за да го намерим ние по-лесно. С иманяр, обаче никога не се спори, защото това убива надеждата в един беден или финансово закъсал човек, че някога ще може да живее мечтания живот.

Доказано е, че такива тефтери съществуват и са дело на съвременни изкусни фалшификатори, които ги състаряват и продават срещу съвсем скромни суми, за няколко десетки хиляди лева.

Люкюм

Люкюмът това е хайдушкия бетон. Хайдутите ползвали естествени или изкуствени дупки в скалите, в които пускали жълтици и после замазвали отворите с люкюм. Той се сливал с естествения цвят на камъка наоколо. Тази технология за скриване на пари се наричала тапа. В близост изковавали нишан и правели опис на скритото имане.

Технологията на люкюма се пазела в тайна. От местната скала парчета се натрошавали на ситно. Праха се смесвал с кръв, восък (или с нещо друго?). Добавяли се черупки от яйца и други.

В търсене на тапи замазани с люкюм много хора са загубили разсъдъка си.

Пещера, която води до Сръбско

Неграмотните иманяри „знаят” вход на пещера, която води до подземен град пълен със злато. Там има отбивки с табелки на които пише: „Пирот 67 км”, „Ниш 155 км”, „Видин 30 км” и т.н. Почти до всяко село има такава пещера и почти винаги в нея се е изгубвал някой който по чудо е излязъл жив от лабиринта, но изгубвал разсъдъка си като видял толкова злато.

Ако това са естествени пещери, то митоманите не знаят нищо за процеса на пещерообразуване, където подпочвените води разтварят варовика и разширяват пукнатините в скалата прокопавайки галериите. Гранитите, шистите или пясъчниците са неразтворими от водите и за това в тези скали пещери практически няма. Може да има само ниши и процепи наподобяващи на същинските пещери, но дължината им е много по-малка. За да минат такива пещери през Балкана те трябва да пресекат всякакви скални пластове различни от варовици, което е невъзможно.

Ако пък приемем, че тези тунели са изкуствено прокопани, да речем от римляните, които са използвали робски труд, това е абсурдно. Дори в днешно време тунелите са скъпи съоръжения, за които се използват машини, експлозиви и стоманобетонни укрепителни конструкции. Иначе те биха рухнали под тежестта на надлежащата скала. Древните хора не са разполагали с такава техника, така че това са пълни глупости на които вярват само много неграмотни и ограничени хора.

Горящото злато

Златото като благороден метал не влиза в почти никакви химични реакции. Не се окислява и не гори. Но в Северозапада се шири поверие, че златото гори веднъж в годината през нощта на лятното слънцестоене. Има старци, които твърдят, че са виждали блуждаещи огньове възникнали спонтанно и на сутринта те отивали на мястото, разкопавали го и намирали жълтици.

Клетото злато

Някога хайдутите, когато закопавали дяла на някой от убитите си другари се кълнели пред бога, че никой няма да посегне след това на неговия дял. Ако го направи го грозяло страшно проклятие. То действа дори до днешен ден с пълна сила.

Понякога хайдутите скривали по-големи количества злато с цел да се върнат един ден и да живеят с дяла си. Но имало и такова злато, с което се е целяло да се закупи оръжие за освободително антиосманско въстание. Някои тъпчели в пещери купчини злато и скъпоценности събирани от чорбаджии, турци и дори от намерени римски и тракйиски съкровища. Целта била още по-висока. Искали да откупят свободата на България, като платят на руския цар, за да ни освободи. Този, който намери такова имане бил длъжен да остави по някоя жълтица за курбан, или да дари за църквата известна част, а дори и да построи църква. Ако не го сторел над главата му тегнело проклятие. В замяна на лесните пари човек можел да изгуби живота си и семейството си. Затова има старци, които твърдят, че знаят къде лежи скрита цяла хазна злато, но предпочитат да живеят в мизерия, отколкото да си навлякат неприятности, като пипнат от клетите пари. Аз лично мисля, че такива старци „очевидци” просто си придават важност, за да ги слушат младите и да им се възхищават.

Капани и сложни механизми

Там където са оставяни големи иманета и защитата с клетви не била достатъчна древните хора поставяли хитри капани- обръщащи се стъпала, скулптури на мечки, арапи или змейове на пружини, които да разсекат и смачкат натрапника-иманяр. Имало е и самострели, които са вечно активни. Тях не ги лови ръжда или гниене. Естествено за всеки механизъм си има и ключ. Само който има описа може да разблокира секрета. Освен римляните понякога и хайдутите слагали такива сложни капани. Те сигурно не са си имали друга работа, а по цял ден са закопавали хазни злато и са ковали механизми с цяла армия от майстори.

Вечната черна отрова

Тази отрова внос от Алжир, както показва името и е практически вечна. Тя не се разваля никога. Прониква дори през кожата. С нея са намазани някои жълтици. Като ги пипне нахалният лакомник иманяр, тя попива през кожата му, отравя кръвта му и той умира в страшни мъки. Интересно е, че нито една от познатите на науката отрови не притежава такива характеристики. Иманярите, обаче са по вещи и не признават никакви научни доказателства и доводи.

Римски платинени монети

Известно е, че платината е по-скъпа и от златото. Тя е преди всичко технически метал. На цвят е сребристо- бяла и притежава голяма плътност, твърдост и висока точка на топене. За разлика от златото не е ковка. Затова някогашните рудари, откривайки самородна платина са я изхвърляли, тъй като не са можели да я обработват.

Иманярите обаче разпалват въображението си, като твърдят, че има цели купища платинени римски монети. Истината е, че римляните изобщо не са обработвали платина и изобщо не са секли монети от нея. Един вещ иманяр, обаче може лесно да те обори, като каже, че тия учените не разбират нищо. Щом нещо го пише във Вълчановия тефтер не може да е лъжа. А колко по-лесно е да допуснем, че Вълчановия тефтер е фалшификация.

Египетски йероглифи

Има и такива митове, че някои са виждали в пещери египетски йероглифи. Интересно е, че никой учен не ги е виждал. Защо ли ги виждат само иманяри не е известно. Аз лично съм намирал главно новобългарски надписи и стенописи с имената на героите посетили пещерата плюс някой сексуален намек, за тези които ще дойдат след това.

Ако се предположи, че тези митове са истина, то златото би стигнало за да се покрие с него територията на цяла България със пласт дебел 1 метър.

Като цяло ще кажа, че иманярските митове се крепят на суеверия, народни вярвания и донаучни концепции. Повечето находки в археологията имат аналози. Повярвайте ми никъде в България не са намирани пещери пълни със злато, защитени от сложни механизми, водещи до Пирот и т.н. В архивите на музеите няма и автентични бакърени тефтери с описи, нито платинени монети от античността. Никой не е виждал злато да гори и няма и да види. Всичко е само мит в главата на някой болен мозък или някой спекулант.  Тези митове се създават за да не угасне свещицата надежда за по-добър живот и охолство без непосилен труд. Те са плод на бедността и отчаянието на един агонизиращ народ хвърлен в непосилен безконечен преход, лъган само с обещания. Затова нека четем и да мечтаем за нещата, които не съществуват, за нещата в живота си, които не можем да променим.
Антоний Танков

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин