Изпрати стари снимки от Видин и областта

Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век

История - След освобождението

Това, обаче, което смразява  за дълъг период от време всеки опит за съпротива срещу режима и всява вледеняващ страх у селяните във Видинско и Кулско, е масовото избиване на представителите на стария елит или набедени за такива в местността Вълчешки дол, разположена между селата Макреш, Урбабинци (дн. гр. Тошевци) и Вълчек. По някои приблизителни изчисления на 16 срещу 17 септември 1944 г. тук са докарани от двете околии около 298 души и са умъртвени - част от тях по изключително мъчителен начин. Сред избитите са бивши кметове, секретар-бирници, полицаи и горски стражари или просто по-заможни хора от почти всяко село в района. Разбира се, най-голям е броят на жертвите от видинския градски елит, сред които е и протосингелът на митрополията архимандрит Паладий (1). Лобното място на първите жертви на режима не е избрано случайно. За местните комунисти то вече се е превърнало в място на трамватична памет (по П. Нора), тъй като точно осем месеца преди това, на 17 януари 1944 г., партизанският отряд "Г. Бенковски" води тук сражение с жандармерията, при което дава 17 жертви. Голяма част от тях са от съседните села Макреш и Урбабинци. Впрочем, тъй като петима от загиналите комунисти от второто село, между които и бащата на бъдещия български президент Петър Младенов, носат името Тошо, то е преименувано на Тошевци, а впоследствие е обявено за град. Другото село също си е извоювало името на своебразна крепост на комунистите, поради което до този момент често е било обект на полицейски произвол. При пороменилата се ситуация партизаните решават да заплатят за смъртта на другарите си с много повече смърт.

Страхът, който се възцарява в района след масовата касапница във Вълчешкия дол, е всеобщ. Не че проливането на кръв е нещо непознато за населението в този край, но до този момент то е ставало в сражения с използване на огнестрелно оръжие от двете страни. Това, което най-много го ужасява, е тъмнината, мълчанието, обгръщащо извършеното, както и неизвестността дали няма да се повтори. Подобно масово убийство е извършено и в Белоградчишка околия. Тус също назидателно  са събрани представители на елита от всяко село. Сред жертвите, сам турил край на живота си, е и ожененият тук само месец по-рано бесарабски българин, писател и краевед Мишо Хаджийски, огласил  през предните години публично в българското обещество истината за злавещите последици  от сталинската колективация в СССР.

Във всеки случай тези масови касапници, устроени от комунистите в района, постигат желания ефект - да всеят страх, който помага на режима безпроблемно да контролира положението през следващите години.

Сред селяните от околните села, у които суеверието, свързано здраво с традиционното християнство, заема ключова роля в мирогледното им съзнание, и до днес съществува непоколебимото убеждение, че след като убийците не могат да бъдат наказани на този свят, възмездие ще получат "свише" синовете и внуците им, въобще поколенията след тях. Тъй като палачите се знаят по име (или с голяма вероятност се предполага тяхното (съ)участие), и днес се сочат техни деца или внуци с по-сериозни, някъде е едва забележими психически проблеми (или въображаеми такива). Особено устойчиво е убеждението за силата на клетвата на дядо Паладий, на когото според мълвата първо са избодени очите. В неговия персонаж се съчетава суеверният страх пред свъхестественото възмездие с християнската вяра в силата на клетвата на висш духовник. Това вярване почива на много архаичен пласт от традиционния народен мироглед, свързан в обратен ред с култа към предците и основаващ се на вярата, че те също предопределят или най-малкото влияят върху съдбата на следващите генерации. Такава според "общественото мнение" е съдбата на убийците във Вълчешкия дол от Грамада, откъдето се предполага, че участват четирима.

"Двама от тех полдеха месеци след това и свършиха в лудница. Един - по-късно - също така. На четвъртия умре целото му семейство. Въобще на всички семействата им - хаир не видеха".

 

(1). Самият той е преподавател по вероучение във Видинската гимназия и е известен още от 30-те години като убеден антикомунист и проповедник срещу болшевишките идеи от амвона и от преподавателската катедра. Тъй като видинският митрополит Неофит по това време пребивава предимно в София в качеството му на заместник-председател на Св. Синод, архимандрит Панкратий на практика изпълнява функциите на владика.

M. Груев/M. Gruev. Преорани слогове: Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век [Reploughed Boundaries: Collectivization and Social Change in Bulgarian Northwest (40's - 50's of the XX Century]. Ciela, Sofia, 2009, 362 pp. ISBN 978-954-28-0450-5 (Paperback) 6 chapters, tables, sources, bibliography.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин