Изпрати стари снимки от Видин и областта

От Царство България до Десети ноември 1989 година. Видин в епоха на окови

История - След освобождението

Видин - търговският дом
Идеята да възобновя спомените за живота в родния ни град на поне две поколения видинчани, родени в периода 40-те-50-те години на миналия век ми даде многоуважавания от мен юрист и съгражданин г-н Богдан Минков. Неговата книга "Видин, какъвто беше", разказва за живота на младежите в старопрестолния ни град, родени между 20-те и 30-те години. Нека да напомним как живеехме ние, родените двадесет години по-късно. Слагам граница Десети ноември 1989 година, защото демокрацията, освободената от диктатура мисъл, компютрите, интернетът, мобилните телефони, разрухата на моралните ценности, ученическата свобода, наркотиците, престъпността, свободният достъп до тайните на секса и проснатата гола женска плът по вестникарските сергии, промяната на жизнения стандарт са вече друга епоха. Епоха, в която се създават нови, непознати за нас ценностти. И, в която изчезват много скъпите за нас добродетели - любовта към книгите, първите любовни трепети, бавното възмъжаване, уважението към училището, семейството и рода. И спомените за плахия ни бунт срещу тоталитарните синджири, държащи ни в стегнати редици, където всичко беше строго канализирано и канонизирано с една едничка цел - да бъдем утрешните строители на комунизма - този политизиран рай.

Между поколенията, родили се, възмъжавали, създавали семейства, деца и внуци в този 45-годишен период на социалистическо управление и роденото 20 години по-рано поколение на Богдан Минков има много битова прилика, но огромна идеологическа разлика. Дори и само поради това, че младост и зрялост на родените през 20-те,30-те години преминават в Царство България. То е поколение, преживяло световна война, партийно разделение - ремсисти, легионери, бранници, етническо противопоставяне, еврейски гонения, смяна на политическия строй, "народен" съд. Но и познаващо в младостта си свободата на политическото мислене, свободното вероизповедание, частната собственост, индивидуалният подбор на професия, безпрепятственото пътуване и учение в чужбина, свободният междуевропейски обмен на култура и ценности.

Нашето поколение, родено в 40-те - 50-те години вече е друго. Поколение, което расте, израства и достига зряла възраст под сянката на "Желязната завеса". То не познава свободата, демокрацията, парламентаризма, свободното слово, вероизповеданието, живота в съседната страна. То е подредено, вързано духовно, политически и идеологически като стадо, маршируващо под барабанния ритъм на комунистическата идеология. Всяко мърдане от редицата, означаваше неизброими беди не само за "мръдналия", но и за цялото му семейство, за целия му род. Идеологическият бич плющеше над нас непрекъснато, както плющяха червените знамена. Детството ни, макар като всяко детство да е щастливо, носи печата на страха. (Юношествето, гимназиалният живот; казармата, следването, назначаването на работа, получаването на жителство или жилище, растенето в кариерата бе строго направлявано и наблюдавано. И зависеше от малка прослойка партийни функционери, облечени с огромната власт да създават или унищожават човешки съдби. Животът на нашето поколение - е живот в Страх! В несигурност! В зависимост! В почетеност или мерзавство! И не винаги двата полюса на човешкия морал бяха зависими от индивидуалния избор. Семейството, кариерата, служебното положение на всеки един бе подложено на зорко наблюдение. От домоуправителя на панелния блок, през ОФ-председателя, комсомола, партийните секретари по месторабота, приятели, роднини до всевластната Държавна сигурност - всички бяха "зорките очи и уши" на тоталитарния режим. Половин век в страх, несигурност и зависимост е достатъчно време да бъдат смазани много завещани от дедите ни ценностти. И създаването на нови извратени норми на поведение в името на оцеляването и хляба. Може би това ще ни помогне да разберем чупливостта, предателствата, алчността, двуличността в политиката, които след Десети ноември 1989 година до наши дни съпътствуват демократичното развитие на България.

Нашето поколение бе Обречено поколение! Пречупено, страхливо, нагаждащо се, приспособяващо се. Но създало ново поколение, което сега крачи из улиците на Видин с ушната си обица в правия или кривия път на живота. Но с право на личен избор за своя път.

Дали можем да им помогнем?...
Дали можем да ги контролираме?...
И имаме ли право на това?...
Донякъде! Или до никъде...

Въпросът е дали ще ни повярват? Дали успяхме да скрием от тях, че в нашия живот лицемерието бе по-удобно от истината?... Че това наследство на социализма е клеймото, което няколко поколения ще носят до гроб!
Остава надеждата, че миналото им няма да бъде нашето минало.
Бъдещето им - нашето бъдеще.
Една епоха си отиде. Тя е нашата епоха!
Другата епоха, след Десети ноември 1989 година, вече е тяхна!
Дано да е по-добра!...

Ние имаме право само да им помогнем. Да им разкажем как са живеели техните дядовци и баби, бащи и майки през дългият период на тоталитарна тъмнина и възбрани. Те сами без натиск на чужда воля да извадят доброто и хубавото, да отсеят лошото и страшното, да ни вдигнат Паметник или побият Кръст!
Ние ще им разкажем истината за една Епоха в Окови!.
Тяхното право, е правото на присъда!
Ние сме сила в минало време! Ние сме видинчани!
Хилядолетният ни град с богатата си история, воинска слава, културно и духовно наследство, несправедливо е пренебрегван, забравян и икономически неподкрепян в сравнение с много по-ниско стоящи от него градове в страната. И това е от много години, за да се стигне до днешното общодържавно признание за един северозападнал град с най-голяма безработица, с най-ниска раждаемост, с най-висока смъртност. Град с унищожена промишлена инфраструктура, с пустееща плодородна земя, със замиращи функции в културно и просветно поведение, с увелечаваща се емиграция. Младостта бяга по други градове и държави. Гробовете на дедите и бащите обрасли пустеят, далеч е синовната ръка кандило да запали.

Независимо от промишления си растеж през комунистическия период на управление, Видин е единственият окръжен град, който не си извоюва висше учебно заведение. Та млада научна плът да даде поколения и културен облик на старопрестолния ни град. Липсата на университет обрече бъдещето на града ни на старост.

Всяко дете на десет годишна възраст е готов състезател по плуване. Но никой не пожела да бъде построен един закрит плувен басейн. Срам за Видин е, че безводният Пазарджик даде европейски и световни шампиони по плуване, а нямаше грижлива ръка, това да бъде и Видин.

Всяко дете на нашата възраст бе кънкьор от най-висока класа. Но кой да помисли за една закрита ледена пързалка, която да превърне тези деца в шампиони?

Така бавно умира и гребният спорт. И славата на футболния "Бдин", и колоездачната ни слава. Всичко умира. Дори и днес една модерна "Фитнес зала" няма, а на мизерните, които имаме, им се пречи да измъкнат децата от никотина, алкохола, секса и наркотиците. Пречи им се да създадат здраво, дисциплинирано, спортно поколение.

Искаме утре Европа да дойде тук. Тя няма да дойде. Ние трябва да отидем при нея! Но как да стане това, когато се превърнахме в град забравен от Бога? И нещо по-лошо. Забравен и от България!

Видин не заслужава такава съдба!
Той е бил столица на Царство! И ние постоянно трябва да напомняме на България за това.
Бил е кърмилка на лъвове-титани! Не трябва да позвопяваме България да забравя това.

ВИДИН Е БИЛ! ВИДИН ЩЕ БЪДЕ!!!

И трябва да накараме България да се съобразява с това!
Не го ли постигнем, значи напразно са живяли дедите и бащите ни -воювали, градили и умирали за славата на Видинския царски герб и Знамето на III пехотен Бдински полк!
Видин е единственият град, в който слънцето изгрява от Запад!
Видин е единственият град, в който централният площад е на края на града!
Видин е запазил повече от всички градове на страната своите бойници, кули, крепосттни врати и минало величие!
Видин е от малкото градове в страната, чийто жив царски син носи името му като фамилия!
Някой казват, че Видин бил вече само легенда.
Аз пък казвам, че легендите живеят вечно!

ЖИТЕЙСКИ ПЕРИОДИ
Без да претендирам за историческа точност, още по-малко за изследователска прецизност, предварително моля извинение за непълнотата на спомените, а такива, безспорно, ще има. Сигурно ще се намерят автори, които разполагат с прецизна информация, точност и факти, да разкажат на видинчани за отминалия период. Аз имам само спомени. Моето оправдание е, че казаната дума се забравя, написаното слово остава!
Житейската ми съдба до наши дни е разкъсана на четири периода. В такъв ред ще се опитам да ги изложа.

ПЪРВИ ПЕРИОД - От деня на рождението ми до есента на 1961 година, когато облякох трудовашкия шинел.

ВТОРИ ПЕРИОД - От 1961 година до 1977 година: войнишка служба, следване и години работа като зъболекар в Добруджа. Време, в което от време на време "гостувах* на родния си град. А той се променяше, индустриализираше, загрубяваше и изстудяваше в килиите на жилищно-панелните си квартали.

ТРЕТИ ПЕРИОД - От края на 1977 година до края на 1989 година, вече като зъболекар във Видин. Малкото тихо градче се бе превърнало в 70-80 хиляден град с индустриален ритъм, с нови хора, с променена душевност Старият Видин си беше отишъл Новият започваше с подем за да завърши с разруха. Със фалшиви илюзии и горчиви разочарования. С надежди, подплатени с хастара на една обречена политическа система.

ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД - От края на 1989 година до наши дни. Политически кипеж. От зъболекарските клещи към журналистиката. Започнах като създател на в. "НИЕ". После като издател и главен редактор на в 'НИЕ ОТ ВИДИН" и "БДИНЦИ". Време на демокрация и време на разруха. Време на духовна свобода и борба за оцеляване. Време, в което довчеращните властващи и новоизлюпените партийни хардлайнери ограбиха и присвоиха промишленото богатство на Видин. Бунтовен и мрачен период, който ще бъде предмет на друго, бъдещо мое издание. За разлика от първите три части, този период по седмици и месеци е запечатен на вестникарските ми страници.
И никой не ще избегне своята вина!
Боби Спасов - Видин в епоха на окови

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин