Изпрати стари снимки от Видин и областта

Преселници от Белоградчишко в Сърбия

История - След освобождението

Преселници от Белоградчишко в Сърбия (по данни на проф. Беню Цонев (1916):
с. Вратарница, Зайчарско, преселени от Кулско;
с. Заградско (Кралевоселска околия), преселени от Кулско и Белоградчишко;
с. Ново корито, пак Кралевоселска околия, преселени от с. Рабиша (Белоградчишко);
с. Планиница, Болевецка околия, преселени от Белоградчишко;
с. Босиляни до Парачин има преселници българи от с. Големаново (Кулско);
с. Ланище, пак до Парачин, има българи от Бойница и Белоградчик;
с. Бирине, Кюприйско, има наши българи от Кула;
в селата Шалинаци, Батовци, Поповац (Пожаревско) има българи от Кулско и Видинско,
в самия град Пожарево има една цяла махала, която и досега се казва „Бугарска махала”, но младите вече не говорят български, макар да разбират всичко. Там намерих двама старци, които си говореха още български: те се казваха преселенци от Кула.
Най-главният и основен слой на моравското население съставя напросто продължение на онова също население, което имаме в нашите погранични околии Белоградчишка, Царибродска, Трънска и Босилеградска, население, което наричаше себе си допреди 1878 г. „бугари”, а тъй го наричаха и самите сърби, докато не беше влязъл у тях бесният шовинизъм да гонят всичко българско.
Освен „бугари” сърбите от Шумадия наричаха и наричат още моравците „шопи” и „торлаци”, тъй както и ние наричаме на присмех нашите западни граничари. Моравското население, макар че е днес доста отчуждено от същинските си братя българи и насила припоено към сърбите, всъщност то стои по език, по нрави и обичаи много по-близо до нашите западни българи, отколкото до сърбите и един систематичен режим ще може в много по-кратко време да ги направи пак българи, отколкото сърбите са употребили, за да ги привържат към себе си. И аз мисля, че главната работа ще извърши и тук пак оная сила, на която благодарим изобщо нашия бърз напредък — на училището: българският учител ще преобрази и тази област, стига да остане тя трайно присъединена към България. Аз бях почуден от неимоверния резултат, който бяха постигнали тия наши пионери: 3-4 месеца български учители войници, които заедно с казармената си работа учеха и децата на българска книга, бяха успели не само да ги научат да четат и пишат правилно български, но и да спечелят сърцата им към себе си. Случих се тъкмо на един вид годишен акт („един вид” казвам, защото учениците бяха учили само 4 месеца!) в Пожарево, когато малки дечица декламираха и пееха български песни тъй мило, че бях трогнат до сълзи, а ми стана още по-драго, когато узнах каква задушевност владееше между учителите, децата и родителите им! След насърчителните думи на окръжния инспектор към пожаревските граждани да пращат децата си в училище те всички, колкото бяха събрани на годишния акт, изказаха в един глас: хочемо, хочемо! Това беше явна благодарност и похвала към българските учители, от които пожаревци бяха доволни, даже по-доволни и от бившите сръбски учители! Доволни бяха пожаревци не само защото не са очаквали такова бащинско отнасяне към децата им, но и защото българските учители в Пожарево бяха наистина добри преподаватели и възпитатели. И ако в Пожарево, в най-крайния град нв Моравската област, българската школа е имала още първата година такива успехи, можем ли да се съмняваме, че и в другите моравски градове успехът не ще бъде същият?...
25.XI.1916 г.
Проф. д-р Беню ЦоневПроф. д-р Беню Цонев (1863-1926)
Роден в гр. Ловеч. Завършва училище в родния си град. След Освобождението е един от малкото, които получават държавна стипендия на Министерството на народното просвещение и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. След завръщането си работи като учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. През 1886-1888 г. следва славистика във Виенския университет при В. Ягич. Оттам заминава за Лайпциг, където завършва образованието си като ученик на проф. А. Лескин. Слуша лекции при известни учени като К. Бругман, Г. Кертинг, В. Вунд. В Лайпциг написва докторската си дисертация. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890). След завръщането си в София Б. Цонев започва да чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и едновременно с това преподава в Софийската мъжка гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Избран е за декан на Историко-филологическия факултет през учебните 1897/98, 1905/1906, 1909/1910, 1912/1913, 1916/1917. Ректор на Университета през учебната 1910/1911. Член на бившето Книжовно дружество от 1892 год. Действителен член на БАН от 1900 год.
Проф. д-р Беню ЦоневПроф. д-р Беню Цонев

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин