Изпрати стари снимки от Видин и областта

Свещенни знаци върху великденски яйца от видинско

История - След освобождението

Рисуваните великденски яйца от Видинския край привлякоха вниманието ми преди повече от тридесет години на втория ден на Великден в местността Алботински манастир край с. Градец, където се виеше огромно затворено хоро в бавен ритъм под мощните звуци на духова музика. Опечалени хора държаха високо портрети на починали близки, а жени от семействата им даряваха музикантите с пешкири и великденски яйца с причудливи шарки. Бутилки или дамаджани с вино обикаляха от човек на човек в хорото и всеки трябваше да пие. Играещите държаха в захванатите си ръце стръкчета напъпил или разцъфнал росен. Всичко виждах за пръв път и не можех да разбера: живи и мъртви в едно хоро, музика, вино и шарени перашки, и неизвестното ми дотогава цвете-билка росен. Сега вече знам, може би не всичко, за този стародавен обичай, идващ от пантивека, много преди приемането на християнството на Балканския полуостров по време на Римската империя и по-късно - в средновековна България през IX век.
Обичаят е посветен нa мъртвите, на младите починали хора. На техните души, които в периода от Велики четвъртък до Спасовден идват в света на живите, и техните близки им даряват най-хубавото: хоро, музика, бели кърпи - символ на отвъдния свят, червените яйца и червеното вино -символи на новото раждане. на нов живот в отвъдното.
Един обред за възкресение на мъртвите. Затова, може би, и обичаят съвпада с деня на Светото Възкресение на Исус Христос (така се е наричал и средновековният манастир на това място) - умрял на кръста, възкръснал от мъртвите и възнесъл се във висините в един друг свят.
Стара, пра-стара идея, колкото е старо и човечеството. Преди две години разказах във вестник ВИДИН за традицията да се "шарят" великденските яйца във Видинско, за значението на много от изобразяваните фигури - соларни и астрални, растителни, човешки, животински, геометрични, християнски, букви и числа.Великденски яйца
Повече от десет години събирах великденски яйца - информация за тях във Видинско, Кулско и Белоградчишко. Навсякъде се повтаряха едни и същи изображения. Това означава, че знанието за тези знаци е многовековна утвърдена традиция, повтаряна всяка година, че те не са лични импровизации на възрастните жени, а колективно свещено знание. Тяхното значение отдавна е забравено.
Но те са оцелели през вековете по силата на своята религиозна сакралност, която има задължителен характер на закон и не може да бъде профанизирана. Традиция, която и християнската църква е санкционирала, приемайки червения цвят на великденските яйца като символ на пролятата кръв на новия бог Исус Христос. Свещените шарки не са се променяли и поради връзката на червените яйца с погребалните и поменалните обичаи - най-консервативните от всички обичаи, поради страха на живите от отношението на мъртвите към тях.
На времето не можах да си изясня значението на някои от най-често срещаните изображения. Това бях-"числата" 8 и 3, а значение то на "буквата" Ж и есовидния знак се изясни по-късно в нова светлина. Оказа се, че това не са числа, а инициали и монограм на името на Исус Христос, изписани със знаци от древно(пра-)българската руническа писменост. За това ми помогна излязлата наскоро книга на Ж. Войников "Алано древнобългарското писмо", В. Търново (Изд. "Фа бер"), 2011.Великденски яйца от видинско
Знакът, наподобяващ буквата Ж (Обр.1), е известен като "Христов монограм", разпространен в ранното средновековие в Рим и Византия. Това е един от свещените християнски символи, изписан пред името на княз Борис I в" Кръглата църква" в Преслав.
Знакът 8 или два съединени с върховете триъгълник-(Обр. 2, 3) има звукова стойност И, Е и представя инициали - началната буква от името Исус. Името на Ису в разчетените от Ж. Войников древнобългарски надписи започва с този знак и звучи в по-древната му арамейска форма като Иошуа, Иошушо, Ичеишусо, Иошосис (Цит. съч., с. 114, 124, 125, 145). Този знак е преминал и в глаголическата азбука, следи от използването на която има и във Видинско.
Когато е изпасван хоризонтално, има звукова стойност М (Възможно е да е бил използван и като инициал на името на Божията майка Мариам.)
Знакът, наподобяващ числото 3 или буквата 3 (Обр. 4), е също знак от древнобългарската писменост със звукова стойност Е, преминал и в глаголицата. Масовото му разпространение като знак върху великденските яйца показва, че той също е изписван като инициал на името на Исус с вариант Еишусо.
Знаци от древнобългарското писмо със звукова стойност X като инициали на Христос са знаците с форма на тризъбец и кука (Обр. 5 и 6).
"Христовият монограм" не е знак от древнобългарската писменост. Той е наследена традиция, която българите и славяните са наследили от завареното местно християнизирано население.
Но знак от древнобългарската писменост с форма, близка до "Христовия монограм", със звукова стойност ХА също е могло да бъде използван като инициал на името Христос.
Някои от "растителните" фигури, които са сред най-често използваните за украса на яйцата, наподобяват знак със звукова стойност М, който също би могъл да бъде инициал на името на Божията майка Мариам. И сега жените посвещават червени яйца на Богородица, наричани "Майка пречиста", като рисуват "пояс" - права хоризонтална линия по средата на яйцето с две кръстчета върху "пояса" и едно върху единия от върховете. На Господ посвещават червено яйце с "пояс" и кръстче върху единия от върховете. Изписват със съвременни букви името Христос (Обр.7).
Писмеността, която древните българи донасят на Балканския полуостров и си служат с нея преди и след покръстването до въвеждането на глаголицата и кирилицата, а вероятно и след това сред обикновените хора, е т. нар. днес в науката "донско-кубанска" писменост, различна от тюркското руническо писмо.
Част от нейните знаци са използвани в глаголицата и пренесени в кирилцата за обозначаване на специфичните звукове на българската реч. Затова "устроение" на българската азбука пише и Черноризец Храбър в съчинението си "За буквите". Тези букви са голямата и малката носовка, широкото Е (ят), еровете, Ж ч,ш,щ,ц,дз.
Голямата честота и разпространението на посочените буквени знаци върху великденските яйца, посветени на Възкресението на Исус Христос, както и документирането им в името на Исус Христос в надписи от X-XI век в скалните манастири при Мурфатлар (дн. в Румъния - Северна Добруджа), Равна, Крепча и др., доказват тяхната връзка с неговото име. Култовата им употреба в продължение на векове всяка година е причината за тяхното оцеляване до наши дни.
А за следите, оставени от нашите прадеди - средновековните (пра-)българи -днешните северозападни земи и извън тях, ще разкажем друг път.
в.Видин брой 30 25-27 април 2011г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин