Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видински манифестации

История - След освобождението

Манифестация на площад Бдинци във Видин
Всяка диктатура притежава две неоспорими качества - блясък и помпозност. Грандиозни планове, грандиозни успехи, грандиозни победи, грандиозна вяра в бъдещето, грандиозни илюзии и заблуди. И най-вече грандиозна показност, пищност и паради.

Паради в чест на победите!
Победите, под чийто блясък се крие голямата ръжда.
Неизбежната ръжда на всяка диктатура!

Откакто християнската религия обедини племената между Карпатите и Бяло море, от Черно море до днешна Албания в една нация, един народ, една вяра, една писменост и един цар, съществуват скъпите за всеки православен христианин празници: Коледа, Йорданов ден, Великден, Гергьовден. И по-късно един Национален празник - Трети март. И когато през есента на 1944 година червената лавина от Изток преминава с прашните си ботуши през България, с нея идва още един празник - Девети септември.

Но този "Девети" не беше празник, който се примирява с конкуренти. Празниците в православния ни календар са задраскани. Те се обявяват за противодържавни, разложителни, вредни, утопични.

Нека да го има Първи май - празникът на труда. Нали всички бяхме сива, работна маса, равна по бедност и мълчание.

Нека да остане и 24 май, за да запазим поне капка национално в интернационалната ни подвързия. А как да се отблагодарим на Дядо Иван, че ни дари втори път със "свобода"?... И ни даде властта да властваме до свършека на света!... Ще се отблагодарим, като направим неговият национален празник - Седми ноември - и наш национален празник! Така сталинската манифестационна щампа сложи печат на българска земя.

Първият ми ярък спомен от тези манифестации е някъде от първите години в отделенията. Сутринта, преди задължителното за целия град преминаване под строй пред трибуните, във всеки дом наставаше ад. Къпане, гладене, обличане, непрекъснато гледане в часовника, задъхано тичане към сборния пункт. И всичко това за триминутно тържествено дефилиране пред трибуните.

От тези детски години пазя спомен за един обущар - Младен Баламата. Ограда ни делеше. Една сутрин преди манифестация, видяхме някакви хора да обличат във военна униформа бай Младен. Целият до коленете беше накичен с медали. Козирката на офицерската му шапка бе скъсана наполовина и висеше към носа му. Ръкавите на куртката му бяха навити до лактите и един чичко мажеше ръцете му с червена боя. В едната си ръка държеше малка брадва, от която капеше "кръв". В двора докараха дръгливо магаре, завиха го с бял чаршаф, напръскан с червена боя. От едната страна на магарето висяха като истински отсечени глави, от които капеше кръв Качиха бай Младен на магарето, а поводите ги дадоха на един чичко с голямо шкембе, черни дрехи и висока продълговата шапка. В ръцете му пушеше дебела цигара. Всички деца се бяхме покатерили на оградата.

- Бай Младене, що си така облечен?...
- Щото съм кръволока маршал Тито!
-А. а, а... ти ли си Тито, бай Младене, а ние си мислехме, че е в Югославия?...

Та, така "Тито" години наред го прекарваха пред трибуните. Не можеше и без "попа", с омазаното, мръсено расо. В едната ръка държеше кръст. С другата теглеше вързан с въженце черен козел (символ на дявола). Зад тях вървяха няколко бабички и налагаха по гърба с пръчки попа и козела. Това унизително "дефилиране" роди между децата една обидна игра: "Предавам ти поп!" Когато дете види поп на улицата, то се спуска към друго дете, удря го по гърба и казва "Предавам ти поп!" Детето за да се "отърве" от попа тича към друго с думите "Предавам ти поп!" Така, когато по улицата се зададе духовник в расо, около него закипяваше от "Предавам ти поп!" А побелелият старец в расо вървеше бавно по улицата с наведена глава.

В манифестационната поредица "врагове" помня и каруца, на която на кол е вързан кулака - народният враг. Върху платформата на военен камион смелите граничари с автомати държат на прицел молещи се за милост диверсанти. Децата викаха "Смърт!". Възрастните "Ура!" и ръкопляскаха. Че къде отиват иначе?...

С всяка измината година празниците ставаха все по-тържествени. И все по-строги. Придружени с тичане, потене, притиснения. Партийните секретари в списъци отбелязваха всяко присъствие. Лошо се пишеше на отсъстващия. Или на този който пред трибуната не скандираше и не викаше "Ура" до преграхване. Това влизаше в биографията, нанасяше се в служебната характеристика, смяташе се за измяна със сериозни последици. Всеки знаеше последствията и никой не рискуваше с тях.

Всички тържествени манифестации си приличаха. Защото сценарият беше калъпен. По съветски образец:
Първо преминава армията. Демонстрация на сила и заплаха за световния капитализъм. После активните борци, орденоносците, героите на социалистия труд, стахановците, селяни в народни носии, държащи снопове жито. Минаваха трактори и комбайни. И през цялото време знамена и плакати - Димитров, Коларов, Червенков, Югов, Живков, Живкова. Над тях неизменно Ленин, Сталин, Маркс, Енгелс, Хрушчов, Брежнев. А под плакатите трудовите колективи, културните дейци, самодейните състави. Заводите върху камионни платформи показваха последните си социалистически достижения в производството. И през цялото време над площада ехтяха

задължителните лозунги "Смърт на ..." и "Да живее..."
Винаги имаше на кого да искаме смъртта: първо на фашистите. после на опозицията, след нея на капиталистическите окупатори, вън французите от Алжир, американците от Виетнам.

Винаги имаше и на кого да искаме свободата: на Корейските деца. на Виетнамските деца, на Анджела Дейвис, свобода на Куба, Никарагуа, Виетнам,. араби. Мандела... Безкрайна поредица от заклеймявани и защитавани. Те не се свършваха и не можеха да свършат Идеологията властваше на осовата на поведението на индивида във всеки измислен идеологически мотив.

Накрая парадът завършваше с ученическите колони в бели ризки и червени връзки, с благодарност за щастливото детство... От сутринта до обяд пред трибуната ехтеше "Ура "Ура". "Урам до пресилване, "Ура" с усмивки. и високо вдигнат пролетарски юмрук, и цветя... Към трибуната, пред тези, конти плюеха върху нашето чувство за чест и достойнство. "Ура" И как няма да викаш?... Знаеш ли този зад теб, пред теб, до теб - на кой "дявол служи"? И къде ще изкриви за своя сметка поведението ти пред трибуната? И как от нищо може да бъде съсипан животът на цялото ти семейство. Затова парадът продължаваше! Цели 45 години!...

И неговият фанфарен блясък криеше от народа една издъхваща икономика, страха от репресивния апарат, окованата в телени мрежи родина и един смазан народ, поздравляващ със засмяно лице камшика, който плющеше над правото му да бъде човек!

Но имаше и нещо хубаво в тези паради. Няколко пъти годишно жените трябваше да бъдат много красиви. И с нови тоалети. Градът се срещаше след манифестациите в градската градина, пиеха по едно питие и тръгваха по учереждения, вили, села или заведения, където се събираха на печено месо и старо вино. Весело като на всеки празник.

А нали най-хубавото на българина е, че всичко лошо свършва там, където започва аперитивът...
Боби Спасов - Видин в епоха на окови

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин