Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видинските риболовци

История - След освобождението

Открай време Видин се е славел със своите риболовци.
Някога риба имаше в изобилие в Дунава, имаше в блатата, ендеците, p. Тополовец, ловния парк, дългите мостове, Чобан кюп-рия и навсякъде по баирите, навсякъде, където очите ти виждат вода. Колкото и куриозно да звучи, когато през 1942 г. след стихийното наводнение пакостните води се оттеглиха, по мазетата и бунарите ловяхме плуващите таранки с плетени кошнички и кофи. Навремето всеки можеше да стане рибар, отсече пръчка, завърже конец и на въдицата надене примката, метне я във водата и за секунда-две заиграе и потъне плувката. Няма чакане, няма бавене, дръпнеш въдицата и на брега рибата се мятка на сухо. Наденеш я на дизията и я пуснеш да плува завързана, близо до брега. По-големите деца замятаха като ласо тежестта на салмата, която като метеор политаше навътре в дълбокото с надежда да се закачат на завързаните на канапа, последователно 5-6 и повече средна големина въдици. Другият край на салмата забиваме на брега и за сигнализация използвахме някой бебек (чакъл) за салма, ловяхме шаранчета и сомчета. По-мераклиите използваха серкмета, кюпчета, винтери, загажни, а баш риболовците имаха черно бланкосани лодки и навътре в Дунава пускаха мрежи, кърмаци с навързани големи въдици. В близост до крайбрежните върбалаци забучваха на колове винтерите.

В ония рибарски години имаше рибарска кооперация "Есетра", имаше рибарски магазини, улицата, на която се намираше балък пазара, и сега носи името "Рибарска" (но риба там няма). Не случайно в първите алманаси на България, там, където е записано името на Видин и поминъка на населението, е подчертано, че голяма част от видинлиите се препитват от рибарлъка.

Дословно цитирам: "Международен търговско-индустриален Алманах на Царство България" от 1909 г. - "Главен поминък на жителите на Видин, покрай търговията жителите се занимават с риболовството. От Видин се разнася по цяла България прочутият чер хайвер."

Интересно ще бъде да посоча, че през 1896 г. Алеко Константинов в едно писмо до своя братовчед Найчо Цанов пише накрая: "Как е Видин в хайверо-риболовно отношение?" Писмото носи дата 12 април, а в това от 4 май с.г. в края на дългото писмо, Щастливецът пише: "Хайверът бе чудесен, наистина. Благодаря. Ядохме го аз, Голованов, Илия Георгов и Тодоров Общия. Ако се удостоя друг път с подобна посилка, не ви задължавам да уведомявате за изпращането й цялата столица, защото в един последующ случай ще искам да угостя Ангела Орукина и затова не трябва да знае останалата България. Пращам ти тая част от "Нравствените принципи на бай Ганя", която четох на вечеринката. Всичкият ефект зависи и от майсторското четене. Цункам те, Алеко"
Прочутият рибен пазар във Видин. Моруна 180 килограма
За прочутия видински черен хайвер и богатия улов има интересна снимка, направена от Генади Грамадски и поместена в "Пътеводител на Видин" (1927 г). На снимката е рибарският търговец Начо Корманов и майстор на консервирането чрез осоляване в специални дървени буренца черен хайвер. На снимката, направена пред рибарския магазин, е закачена малка ламаринена фирмичка с надпис "Тук се продава пресен черен хайвер". Бай Начо Корманов позира пред огромната моруна от 180 кг. Хайверът е изваден през тесен отвор, на който би завидял и най-добрият хирург. Зад главата на рибата не случайно е поставено буренцето с хайвера. В поза "да не мърдат" са застанали няколко официално облечени чиновници, имат бомбета и вратовръзки, има и двама турци с фесове, има един униформен общински полицай и за колорит има и "каскет публика". На снимката е увековечен и един ученик - това е Руйчо Гечев, по-сетнешният юрист и известен видински гражданин.

Години наред Видин бе прочут рибарски център. Цели риболовни флотилии освен в Акджамия и Циганска махала имаше в Кошава, Сланотрън, Ново село, Видбол (гр. Дунавци), Арчар, Ботево и Симеоново. Че Видин е град на рибарите ще потвърдят думите на някогашния ми учител по зоология г-н Лазар Филков, който често пъти обичаше да се отклонява от написаното в учебника и придаваше много житейски примери. Той често споменаваше ихтиологията - науката за рибите не е проста работа. Не е все едно да ловиш риба от блатото и да хващаш големи моруни по Дунава. После започваше да ни пояснява как някои риби изминават с дълго плуване от далечни морета и чрез устието на Дунава минават към Железните врати, за да си хвърлят хайвера. Поясняваше ни, че преди години нашето и румънското правителство сключило конвенция за риболова по Дунава. В даден период имали право да ловят румънците, през друг - българите. Нашите не разбирали много-много от ихтиология и власите ловели риба, а българите... нищо.

Не ми е известно доколко е повлиял на своите ученици старият учител Филков, но един от питомците на Видинската мъжка гимназия - проф. Петър Коларов, е най-известният български ихтиолог, дългогодишен преподавател във варненския университет, директор на научно изследователски институт и на аквариума. Преди десетина години* той бе склонен старата видинска баня да превърне в аквариум с дунавски риби, но това бе отбягнато с пренебрежение от управниците.

В наше време екологическото замърсяване на Дунава, доведе до изчезването на някои видове дънни риби. От много години изчезнаха и еднодневките - дунавските русалки. Няма ги и мидите. Намаля броят на риболовците. Риболовът изчезна, а заедно с това и черният хайвер.

Сега се правят опити за зарибяване на голямата река с есетрови риби, проверява се чистотата на речните води, окачествяват се нормативите по европейските стандарти.
Христо Лишков - ИЗ СТАРИТЕ ВИДИНСКИ ХРОНИКИ

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин