Изпрати стари снимки от Видин и областта

Зимни дни и нощи в стария Видин

История - След освобождението

Падналият напоследък сняг върна спомените за някогашните те зими, спусканията с шейни по стръмните нанадолнища, необятните заледени пързалки, а тези огромни ледени пързалки ги имаше навред из нашия град. В първите алманаси още от края на 19 и началото на 20 век е отпечатано къде във Видин има места за забавление. Между модерния театър "Вида"'и Офицерския клуб, в дълбокия ров до моста на Стамбол капия има обширна заледена пързалка за пързаляне с кънки в шеметна надпревара, майсторски модерни танци и всичко това в съпровод на големия духов военен оркестър... Това е за младите, за децата за юношите, за младите госпожици и господа, а горе по-старите с радост и възхита гледат това, което се вижда и чува там долу, на леда, тук са и техните дядовци и баби, които си спомнят за доброто старо време, времето на тяхната отлитнала младост, върнала се отново като ехо в това, което е дошло и след години при тях то ще живее само в спомените и те ще разказват какво е било някога в доброто старо време...

Мнозина сега си казват: "Някога зимите бяха истински зими, като се почне от края на октомври, ноември, декември, голям и малък Сечко, Баба Марта, та понякога и през април, април до "щърковия сняг", имаше много сняг..."

И дали е било така, нека се позовем на старите видински хроники, страниците на някогашния видински периодичен печат, примерно старият вестник "Видин" от 1892 г., където пише: "Сибирски студ скова двата бряга на Дунава, шосетата са затрупани с дебел сняг, единствената връзка със София и вътрешността на страната е телеграфът..." Картината не се променя, ако прочетем и видинските вестници от началото и средата на следващия двадесети век: "Замръзналият Дунав", "Видин пленник на снеговете" - такива са заглавията в старите видински вестници "Народен глас", "Видински общински вестник", където четем: "По неписани и вече написани през 1934 г. (по времето на д-р Бърни Бончев, когато е бил кмет на Видин), такъв правилник, такава заповед, разгласена чрез общинския глашатай, оповестена и чрез вестниците и най-главното спазвана от някогашните видински граждани, която гласи:


Тихомир Коджаманов - Зимен Видин"От сутрин гражданите са задължени да разкриват с лопати тротоарите и половината от уличните платна пред домовете магазините, работилниците и учрежденията..." И мека си припомним за много неща. които бяха някога във Видин които отдавна ги няма в нашия град. Младите не знаят и видели такъв зимен пейзаж - конски впряг с шейна зад Стамбол капия!

Това е картина от златния фонд на видинската художествена галерия, една от най-ценните творби на Тихомир Коджаманов.

Да си припомним имената на неколцина кънкьори — Сашо Бечев, Стамен Тодоров, Марко Шапкаря! Сещаме се за тежко натоварените с дърва за огрев, огромни, грубо изработени волски шейни, които конкурираха складовете за дърва и въглища -Левчо, Иван Маринов... Зимно време каруците бяха заменени с конски шейни, те се движеха безпрепятствено из разчистените улици на града, разкарваха из града предимно нарязани за огрев дърва и прочутите пернишки въглища, доброкачествени яйцевидни брикети, а често пъти и нискокалорични въглища — лигнит. И диаметрално на всичко това, нека кажа, че от замразеното видинско крайбрежие се къртеха с кирки и топори огромни ледени късове, които бяха натоварвани в големите волски шейни и складирани в огромни землени трапове или в каменните помещения на Стамбол и Пазар капия и през лятото се насичаха на по-ситни парчета, натоварвани в обкованите с ламарина сандъци и разкарвани по кръчмите, сладкарниците за охлаждане на виното, лимонадата, бирата и другите питиета - алкохолни и безалкохолни.

Кино ДружбаНека кажем и няколко думи как прекарваха свободното си време видинчани - преди всичко с посещения на кинопредставленията. Някога във Видин най-прочути бяха кината "Цвят" (в салона на театър "Вида") и кино "Капе". По-старите поколения ще си спомнят, че имаше още кина — "Бонония" в епархийското училище при митрополията, квартални кина: "Вапцаров" в Ак джамия и "Мико Нинов" в Кум баир, имаше и кино "Дружба", сега преименувано. Филмите се прожектираха в добре отоплените салони, където местата бяха заети до краен предел, имаше и правостоящи. Но малкият телевизионен екран покори големия киноекран и сега говорим за миналото на видинското кино.

Да си припомним за програмите на новогодишните вечеринки, литературно-музикални танцувални забави, балове, концерти, опери и оперети във Видин. Най-тържествената от тях беше Общинската вечеринка в театър "Вида", но такива ставаха около Коледа и Нова година в салоните на Офицерския клуб, Търговския дом, Подофицерския клуб. Еврейския клуб "Одеон", Ловджийския дом, в кината "Цвят" и "Кале", по училищата - Винарското училище, в по-ново време такива вечеринки ставаха и по кварталните клубове, някои ще си спомнят за литературно-музикалните и танцувални утра и вечери в прочутия "Джам бар" в някогашното основно училище "Христо Ботев". В тези вечеринки вземаха участие музикално дружество "Китара", театралното дружество "Вида", читалищните самодейци, певци, музиканти, артисти, да не забравяме и вечеринките на Гимнастическо дружество "Бдински юнак", Морски сговор, Туристическото дружество "Бонония", спортните клубове "Бдин", "Виктория", "Спортист", "Развитие", "Туран", ловното дружество "Сокол", занаятчийските сдружения и т. н. Разбира се, без музика и песни не е минавало — затова са били градските хорове и военната музика, симфоничните и джазовите оркестри, индивидуалните изпълнители. Но винаги се е започвало с националния химн, патриотичните песни, не се пропускаше никога видинският марш "Бдинци, лъвове, титани"...

Театър ВидаТеатралните представления на видинския театър, където гостуваха първенците на Народния театър, започнали големия си творчески път от сцената на нашия театър, бяха друго място за отдих и култура. На първо място да си припомним имената на Иван Димов, Константин Кисимов, Петя Герганова, Петко Атанасов, Петко Кючуков, Болгар Багрянов, а какво да кажем за прекрасния театрален ансамбъл на таланти като Христо Куновски, Мара Чапанова, Илияна Димитрова, Адрияна Андреева, Димитър Манчев, Васил Попов, Иван Балсамаджиев, Венко Колев, Иван Григоров и още, още млади талантливи български театрални и киноартисти...

И в ред на тези мисли и мили спомени, нека добавим и за приятните зимни вечери, стоплени от песента на знаменити български певци и инструменталисти - музиканти със световна слава. Тук са се подвизавали певци като Иван Вулпе, Стефан Македонски, Петър Райчев, Христина Морфова, Събчо Събев, Георги Белев, Мими Балканска, Тинка Краева, Стефан Еленков, Иванка Нинова, Никола Николов и др. Тук са гастролирали Васил Чернаев, Тамара Янкова, братя Владигерови. Нека добавим още и за незабравимите срещи на видинската публика с любимците Енчо Багаров, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, а през зимните вечери гости на Видин бяха и певци като Аспарух Лешников, Леа Иванова, Лили Иванова, Грета Ганчева, Емил Димитров, народните певци и музиканти Борис Машалов, Атанаска Георгиева, Кайчо Каменов. Ами незабравимите концерти на хоровете "Гусла", "Кавал", Хоровата капела, хор "Бодра смяна"?. Някога през зимните вечери мнозина наши съграждани се възхищаваха от оперните и оперетни видински звезди Борис Георгиев-Чиняка, Савина Попова и десетките солисти и хористи в "Цигански барон", "Продадена невеста", "Прилепът", "Бунтовна песен" и др.

До тук споменахме повече за добрите стари видински традиции, когато и обикновените дни и вечери се превръщаха в истински празнични дни за гражданите на Видин, за целия Видински край. Известно е, че по селата също имаше вечеринки и самодейни театрални спектакли, които се превръщаха в празник с една неподправеност, с една приповдигнатост, с една вдъхновена душевна топлота. Всичко това ставаше в големи села като Ново село, Бойница, Брегово, Грамада (дн. вече градове). Да не говорим, че села като Видбол и Гурково (дн. гр. Дунавци) имаха даже и национални първенци в театралната самодейност. Известно е, че част от онова, което ставаше във Видин, се провеждаше и в Кула, Белоградчик и в Раковица, и в Чупрене, и в по-големите или по-малки села на Видинския край и това се случваше съвсем не случайно, а напротив, планомерно и традиционно, продължаващо години наред. Това се дължеше преди всичко, защото там имаше будна, културна интелигенция, имаше и учители, и ученици, имаше будни хора, сплотени около училището и читалището.

Нека отново разтворим старите семейни албуми от по-ново време* — от 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век. Те също пораждат мили спомени. Децата и учениците от снимките днес са на почетна възраст. На снимките често виждаме познайници пред новогодишните елхи в детските градини и домовете на гражданите. Разбира се, мнозина си спомнят незабравимия видински Дядо Мраз - Владимир Белперчинов, актьор от видинския театър. Той беше един истински Дядо Мраз, който добродушно разнасяше подаръци, приветливо поздравяваше всекиго и весело потропваше със звънчетата на червените ботушки.

В семейните албуми на видинските граждани могат да се намерят много снимки, честитки и запазени коледни и новогодишни подаръци. Те ни напомнят за поредица отминали Нови години. Напомнят ни за благопожеланията за здраве, щастие и успехи и надежда за по-добър живот.


Ще завърша нашата разходка из стария Видин по време на някогашните коледни и новогодишни празници, като разгърнем един "Видински общински вестник" с дата 1 януари 1936 г., където Велизари Антонов, адвокат, виден обществен деятел, приветства своите съграждани с "Честита Нова година":

"Измина една бурна година, която не ни донесе много щастие. Старата година си отиде, като ни остави много грижи, но заедно с това и нови надежди. А надеждата всякога е давала подтик към живот и напредък. Дано Новата година оправдае нашите големи надежди и донесе по-светли дни на нашия народ.
А вие, видински граждани, бъдете здрави и честити.
Всяко културно общество само си помага. И видинските граждани нека покажат на дело, че носят високо издигнато гражданско съзнание и имат готовност, за да се реализира един общ напредък на нашия град.
Честита Нова 1937 година!..."

Това новогодишно приветствие е отправено в миналото, точно преди 65 години. Припомняме миналото днес и отправяме нашите благопожелания за здраве, щастие и успехи с надежда за радостни видински дни през настоящата година.

Христо Лишков - Из старите видински хроники

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин