Изпрати стари снимки от Видин и областта

Ами Буе представя в началото данни за пътуването от Белград до Видин през Пожаревац и Милановац 1828-1833г.

История - Средновековие

От Видин нататък главните пътища в България са: този за Ниш (около 20 часа), този за Пирот през Арзер паланка [2] и Чипровац (около 23—24 часа), този за София през Арзер паланка, Дриновац (Дреновче), Микловац (тур. Мелговджа), Берковац (тур. Берковча) и Сумугу балкан [3] (35—36 часа). Най-сетне пътищата покрай Дунава и към Балкана.
Укрепеният град Видин има красив изглед с 20-те си минарета. Просторни каменни двуетажни сгради принадлежат на пашата и са разположени на малко възвишение. Около повечето къщи има китки дървета. Там се вижда нещо като замък с малки кули. Този търговски град наброява повече от 20 000 души, между които има много българи и власи. По Дунава винаги са спрели големи ладии. Срещу града в Дунава има един остров. Видин е център на доста голям пашалък, в който има 12—13 паланки и дори 5 града — Видин, Никополи, Плевна, Ловча и Шистова. Населението му е преобладаващо българско, но малка част от тези българи в сравнение с останалите са мохамедани и значителен брой са римокатолици. Азиатските турци изчезват почти сред тази славянска маса. Броят на това население достига около 200—300 хиляди души. Освен в четирите града главните аяни са и в следните паланки: Раова, Вичедрина [4], Джибра-Паланка, Азер-Паланка, Белградчик, Дриновац, Мелковац [5], Враца, Каменопол, Пирсник [6], Чипровац, Сирищник, Берковац, Викрар [7] и Извор.
От Видин до Ловча (около 35 часа) пощенският път е вървял някога покрай Дунава до Раова, но според картата на Киперт той сега изглежда минава от Арзер-Паланка право към Вишедрина (Вивардже) и оттам в Плевна или Ловча, като минава или не минава през Раова. От Видин до Острова се върви покрай Дунава през вълнообразен терен с малки терциерни възвишения или през равнина, докато влашкият бряг е съвсем равен. До Лом се преминава през дузина планински реки, главните от които са: Тернек [8], Видбаут [9] (?), Арзер при Арзер-Паланка и Сморден [10]. Лом-Паланка е изградена върху склона на един хълм и също над река. След брода на Лом, който извира в Църни-Вър над Пирсник [11], се стига в Цибру или Джибра-Паланка [12], село с джамия и с повечето дървени къщи сред дървета. Цибрица, на турски Джибра, извира на северозапад до Чипровац и Сирищник, малки български паланки, под чието ведомство са доста села. Друго едно възвишение с еднообразно било, идещо от северозапад към югоизток, отделя този район от долината на Нишава. Цибрица се преминава след Джибра-Паланка, но Угустул [13] преди Костолин (тур. Кодосли) и недалече Скидул [14] (Сейдул) се влива в Дунава. Угустул, или Огустул или Огуст, е образуван от множество рекички в Берковската котловина, оградена откъм югозапад от Стара-Планина (?), по г. Киперт [15], докато изворите на Скидул са също в източната част на споменатото възвишение. Всичките шест големи реки между Видин и Раова текат от югозапад към североизток и извират в надлъжни долини, които пресичат под прав ъгъл първото направление и са успоредни на големия канал на геологически терциерни времена между котловините на Ниш, София и Горна Тракия или на големия военен път от Ниш за Татар-Базарджик. Картата на г. Киперт твърде добре определя числото на тези долини на две или три. Гънката на северозапад-югоизток от Баня за София е оградена от възвишение, което обхваща Църни-Вър или връх (Черния връх) на север от Пирот и Сумугу Балкан на север от София. Оттатък минава гънката Печенаброд по пътя Берковица — София и на югозапад от Стара-Планина (?). После гънката, където са Сирищник, Чипровац, Лом, Изнебол [16] и Мали Тимок. Най-сетне гънката Берковац — Пирсник, Търговище, Велики Тимок. Г. Киперт назовава с името Кируш [17] част от планинския гребен на североизток от споменатата вдлъбнатина. Както в Юра и в Алпите, водите от тези успоредни гънки извират само през напречни клисури или проломи, общо взето, варовикови, като при Белоградчик на (р.) Арзер, при Средокрив [18] на (р.) Сморден, над и под Пирсник на (р.) Лом, при (Биелоград) [19] и над Мелковацна (р.) Цибрица. На север от Берковац на Огустул и над Враца на Скитул. Тази орография продължава отчасти по северния склон на Балкана, но тя е по-слабо изразена вследствие на по-късните деструкции и гънките, както и бърдата се простират почти по посока запад— изток. След преминаването на Скидул се достига Раова, наречена още Орова (?). Паланката Раова е разположена при изхода на една долинка към Дунава, има около 8 джамии и няколко сносни къщи, както и китки с дървета, пръснати по бърдата и към Дунава. Тези дунавски брегове са били обитавани още от римско време. Сега те изглежда, че са с 2000 католици българи, истински оазис сред гръцката църква в този край. Те са. съсредоточени главно в Арзер и Лом-Паланка и са най-вече само остатъци от маджарски колонисти от времето, когато българските царе са се считали васали на унгарската корона. След брода на Инсикра се стига в Острова, където се оставя Дунавът, за да се навлезе в България. Искърът се преминава с лодка при Глава, но Вид или Щерещул на власите — по брод след Махала [20] (Магала от картите), и при Плашия [21] преди Плевна се прекосяват последните ниски терциерни възвишения на България, които се простират успоредно на Дунава и се извисяват все повече, колкото се върви на юг.

1. Данни за живота и научното дело на Ами Буе черпим главно от A. Boue, Autobiographie, Vienne, 1879. Г. Златарски. Бележки върху живота, пътуванията и трудовете на Ами Буе. ПСп, 1902, XI, с. 1—40, отд. отп.; Хр. Гандев. Европейски изследвания на България през време на Възраждането. Исторически преглед. III, 1945—1947, 122, с. 162—182. Поставяме съзнателно извадките от „Сборник с маршрути от Европейска Турция” преди извадките от основния труд на Ами Буе „Европейска Турция”, въпреки че е издаден по-късно от него. Правим това, защото сборникът отразява непосредствените пътни впечатления на автора, събрани при няколко пътувания, въз основа на които е написана „Европейска Турция”.

 

2. Изоп. от Акчар, дн. с. Арчар, Видински окръг.

3. Вер. Берковският балкан и Петроханският проход.

4. Изоп. от Вълчедръм, гр. в Михайловградски окръг.

5. Метковец, дн. квартал от гр. Враца.

6. Изоп. гр. Брезник, Пернишки окръг.

7. Изоп. от Видраре, Софийски окръг.

8. Изоп. вер. Тополовец, река във Видинско.

9. Изоп. от Видбол, р. във Видинско.

10 Изоп. от Смърдан, р. във Видинско.

11. А. Буе погрешно приема, че р. Лом извира от Брезнишко.

12. Изоп. от Цибър, дн. Долни Цибър, Михайловградски окръг.

13. Изоп. от р. Огоста.

14. Изоп. вер. от р. Скът.

15 Хайнрих Киперт, проф. в Берлин и автор на множество географски и етнографски карти на Югоизточна Европа. В 1853 г. издава най-добрата тогава карта на Европейска Турция (Generalkarte von der europäischen Turkei, nach allen vorhandenen Originalkarten und itinerarischen Hilfmitteln ) — 4 листа в м. 1:1 000 000 c приложени обяснения. В нея се използува не само предишните графични издания, но и различните изследвания и пътеписи и открива нова епоха в картографското изобразяване на Балканите и предаване на номенклатурата на обектите.

16. Това е областта Знеполе. Обхващала горното и средното течение на р. Ерма, ляв приток на Нишава. Отговаря на бившата Трънска околия.

17. Вер. изоп. от Козница, дял от Зап. Ст. -планина, югозападно от Врачанския Балкан.

18 Т. е. Средогрив, с. във Видински окръг.

19 Вер. Белотинци или Белимел, Михайловградски окръг.

20. В същност Махалата, дн. с. Пелово, Плевенски окръг.

21. Изоп. от Пелишат, с. в Плевенски окръг.

Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/

(Dr Ami Boue, Recuel d’itineraires dans la Turquie d’Europe)

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:
Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин