Изпрати стари снимки от Видин и областта

Бдински сборник

История - Средновековие

БДИНСКИ СБОРНИК
Димитър ЦУХЛЕВ

Цар Йоан Страцимир не притежавал високо образование, като това положително се установява от цитираната по-горе негова грамота, от която вее малограмотност. От нея въобще може да се долови, че в цялото царство образованието е било посредствено. Това лесно се обяснява от големите превратности, с които е изпълнен историческия живот на това царство. Но при всичко това други паметници убедително говорят, че цар Йоан Страцимир е искал да се подобри образователното дело, да се създаде и при двора му царска библиотека, подобна на бащината му в Търново. Възможно е той да е действал в случая по подражание на Търновския двор, който във втората половина на XIV в. е стоял на чело на възродилото се книжовно движение. Това показва, че и тук се е зародило стремление да се създаде и в Бдин втори литературен център, ако и в по-слаби размери. От това литературно движение са се запазили два кодекса, които принадлежали на царската библиотека, а именно: 
Едно евангелие, написано “с троудом и вниманием” на грубо обработен пергамент, с грубо и некрасиво писмо и в края с 23 листа, върху които е написано съдържанието и едно послесловие от преписвача. Ръкописът не е пълен. Заглавията на евангелията са направени с краски и с груби червени и жълти окрашения. Правописът му - български, но с много грешки, редакцията - също българска. Евангелието било преписано от роднината на митрополита Даниила още в началото на управлението на цар Йоана Страцимира, когато той бил още съуправител на баща си или “млад цар”. Преписвачът явява, че бил принуден да извърши преписа “по заповед и голямото желание на митрополита господина Даниила” и нарекал себе си недостоен и груб и явява, че се страхувал да се залови за тази работа, която била по-горе от силите му, но я извършил да не изпадне в непослушание към митрополита, за което и молил “четящих и преписващи не злословити…”
Бдинският патерик или съборник, написан с писмо от западна българска редакция в 1360 г. по заповед на бдинската царица Анна, както това се вижда от послесловието на безименния преписвач. Този патерик е един от най-важните датирани паметници за историята на културата на Бдинското царство във втората половина на XIV в., като книга, която задоволявала вкуса и душевните потребности на българската царица и нейния двор, той служи и за прекрасен образец на онези развалени текстове и апокрифически книги, които са били твърде много в България в XIV в. Това ясно се вижда от неговото съдържание, което се състои от жития на преподобни жени или похвали за тях, написано от блаженни Аврамия, четивата за св. Теодора, Фекла, Петка, Вървара, Иулияна, Марина, Тансия, царица Теофана, Ефросиния, Екатерина и Иулияна, Мария Египетска и Евпраксия. Но всичките тези четива, слова, мъчения и похвали са или с чисто апркрифически, или с полуапокрифически характер. Освен това в много случаи текста им е твърде развален.
Този бележит литературен паметник служи за огледало на образователния уровен в Бдинското царство.
От това съдържание на сборника, неговата проста обработка в сравнение с хубавите, луксозни и високо художествени кодекси в Търновската царска библиотека и многото му граматически грешки, ясно може да се види, какъв е бил умствения и литературен уровен на Бдинското царство във втората половина на ХІV в., когато в същото време образователното дело в Търново се намирало в пълния свой разцвет. 
И действително, ако митрополит Даниил е възложил преписването на евангелието на такъв неподготвен в книжното дело писец, то неговото провинциално духовенство и монашество несьмнено е стояло на същото, може би и на по-долно равнище. Такъв е бил и царския преписвач на сборника. Но кой е бил той – неизвестно. Може да се каже само с положителност, че е принадлежал към сръбската правописна школа, така наречената от мнозина слависти “сръбска редакция”, това го издава сръбския му правопис, когато преписвачът на първия кодекс – евангелието, принадлежал кьм Търновската школа.
Кога е проникнал този правопис или редакция, представен не само от Бдинския сборник, но и от множество други ръкописи от XIV – XV в., в Бдинското царство и кои фактори са спомогнали за това при наличността на установената в България “търновска редакция” – трудно е да се каже, поради липса на преки сведения.
Из “История на Видин и неговата област”

 

БДИНСКИ СБОРНИК ОТ 1360 ГОДИНА
В столицата Бъдин през 1360 година царица Анна, съпруга на видинския владетел цар Иван Срацимир, разпорежда на църковните първенци в града да преведат от гръцки на български сборник, съдържащ жития само за жени. Този ръкопис също е изписан на груб пергамент и представлява полуустав със сръбска редакция Към сборника има приписка, в която на л.229 б е записано: 
С волята на Отца, с изпълнението на Сина и с помощта на Светия Дух в дните на благоверния, превисокия, само-държавния наш цар - на българите и гърците, Иван Сраци-мир, погрижи се благоверната, светородната царица Анна, та по нейна царска повеля се написа тая книга, наречена Сборник за светите преподобни и мъченици - жени, да помагат за укрепа на царството на господаря - цар и царицата и техните деца, за телесното им здраве и за душевното им спасение. Написа се в града Вдин, е 6868 г. Слава до века на нашия бог. Амин.
/Мартьтов И. "Бдинский сборник 1360 г", рукопись Гентской библиотеки "Памятники древней письмености и изкуства", 22,СПб, 1882/
Сборникът съдържа 14 статии, като заглавията на житията и началните букви са киноварни. Предназначен е бил за царското семейство и висшето му обкръжение, което свидетелствува за нарасналия интерес на царската фамилия и боилите към четива вън от богослужебните текстове. Явно, цар Иван Срацимир се е стремял да играе по- голяма, водеща роля пред Търновското царство, подчертавайки своята независимост от него, като суверенен български владетел.
Няма писмени данни и за този важен български документ, до кога е бил в родния Видин, както и кога и как е напуснал пределите на България. Предполага се, че след разгрома на рицарите на крал Сигизмунд Ваза в Никополската битка / 1395 / и последвалите удари на Баязид над Видин и царството на Иван Срацимир, са предизвикали изнасянето на въпросния сборник. Една от версиите за пренасянето му е, че царица Анна, която е дъщеря на влашкия воевода Александър Басараб/ 1330- 1363 г. / го е пренесла при баща си през Дунава, когато цар Иван Срацимир е бил пленен от Баязид и отведен в Бурса. Другата възможност е синът на царя - Константин да го е отнесъл със себе си, бягайки в Унгария, а след това в Сърбия, където умира през 1422 г. И третата възможност е Сборникът да е бил изнесен от рицарите на крал Сигизмунд, които през 1395 г. се настанили във Видин, като в собствен дом, а те са били от различни западноевропейски страни.
След неизвестни странствания из Европа Бдинският сборник е попаднал в Университетската библиотека в гр. Гант, Белгия. Тук е бил зачислен под номер 171 в печатния каталог на Ган-тската университетска библиотека / 1849 - 1852 г/ от ориента-листа Леополд Ван Алстейн. / Мартинов И., цит.стр. 1-2 " Известия на Българския археологически институт, София, 1925 г., стр. 247- 248/. Истинският откривател на сборника и човекът, който го представя на общественото внимание, е руският учен Иван Мартинов. През 1882 г. той обнародва части от Бдин-ския сборник с увод, в който дава кратки сведения за съдържанието на ръкописа.
Едва през 1972 г.сборникът е бил издаден фототипно в Лондон с подходящ предговор от известния български учен проф. Иван Дуйчев./Dujcev Ivan, "Bdinski zbornik", London, 7972/Така този важен исторически документ става достояние на българските научни работници и българското общество. В него, освен житията в 14 - те глави, е поместено и едно пътуване до Палестина, за което нищо не е отбелязано!
Българските историци са в дълг към нашето общество, за запознаването му с древните ръкописи, изнесени от Родината, както и за избръсване праха на забравата от страниците на нашата славна история.
Видинските интелектуалци, сред които има изтъкнати историци и учени, не са показали до сега, че историята и величието на родния им край ги вълнува осезателно! Много от тях, унесени в партизански стремежи и политически амбиции, редят "уникални" политически дитирамби и откровени неистини, вместо да издирят и осветят славното минало на Видин и България!
Древният Бъдин или съвременният Видин, не само поради географското си местоположение, винаги е бил и ще бъде на първия рубеж в защитата на българщината. И неговите потомци -както казва Георги Добринович, никога не трябва да забравят това!
от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин