Изпрати стари снимки от Видин и областта

Гръцко робство

История - Средновековие

ГРЪЦКОТО РОБСТВО /1002 – 1202/
Това робство за Бъндин и областта му настъпило през август 1002 г. В политическо, военно и административно отношение той е бил подчинен направо на имератора, който назиачил в гр. Бъндин свой заместник или стратег, комуто подчинил всичките граждански и военни власти в областта, а в духовно отношение – епархията и митрополита й, както и всичките предбалкански български епархии са били подчинени направо на константинополския патриарх. Така се почнало за Бъндин и епархията му двойно робство – политическо и духовно. Тогава претърпяло изменение в официалния език и името на гр. Бъндин и епархията му. Те почнали да се наричат – Видин и Видинска епархия, поради свойството на гръцкия език да произнася славянската носовка “ъ” в “о” или “и”. Тези имена те одържали през всичкото гръцко робство, т.е. цели 200 години. Новият български архиепископ Йоан /1018 – 1040/, опрян на дадените закони на България в 1018 г., още в първите дни след своето избиране, поискал от императора уреждането на два съществени и тясно свързани с автокефалността на църквата му въпроси. На това искане на архиепископа Йоана император Василий II отговорил с особена грамота /от края на 1018 или началото на 1019 г./, с която повърнал на Охридската архиепископия 17 епархии с точно определение и на вътрешния им административен ред. В тях, обаче, не влизали много български епархии, в това число и Видинската, Доростолската и др. в предбалканска България. Тогава архиепископ Йоан повторно поискал от императора да му повърне и тези епархии. И император Василий II издал втора грамота /в месец май 1020 г./, в която възстановил по принцип диоцезата на българската Охридска архиепископия, която тя имала при царете Петра и Самуила и й повърнал още 12 епархии, в това число и Видинската.
За последната той изрично говори: “Видинският епископ заповядваме да има в градовете на епархията си 40 клирици и 40 парици. Защото тази епископия ми направи голяма услуга с това, гдето ни отвори входовете за удобен път в страната, трябваше да бъде снабдена всякак и с най-големи награди и във всичко да бъде издигната над най-добрите /важните/. Но за да не стане по-голяма и по-горна от архиепископията, ние й уравняваме клириците и париците с архиепископите, след като увеличихме числото на последните с 10 /от 70 ги възкачихме на 80/”. От това достоверно известие се вижда, че рангът на Видинската епархия, за политически услуги, указани през време на завоюването на гр. Видин, бил повишен на първо място, след епархията на архиепископа. Това издигане на Видинската митрополия несъмнено е било в пълна хармония и с военно-стратегическото издигане на гр. Видин в първокласна крепост – резиденция на стратег. Това си високо положение той е запазил и през всичкото протежение на гръцкото робство. Императорът извършил и голямо разселение на населението по крайдунавските равнини, като големи народни маси били преселени в Мала Азия или Константинопол, Солун и в по-големите византийски градове, където били превръщани в роби и в робско състояние продавани по пазарите, а на тяхното място били поселвани гърци и др. иноезични поселенци. Тези преселвания, сигурно, са засегнали и Видин и областта му, понеже още в първата половина на ХІІІ в. в града е имало значителна гръцка колония . Тази колония се е засилвала и от гръцкия гарнизон, от който мнозина, след свършване на военната си служба, са оставали в града, както и от многобройните чиновници, които повечето се вербували от константинополското население. Възстановил така наречения каноничен данък, който църквата имала право да събира за своите нужди, като й повърнал и правото на сбор от власите и др. народности, които живяли в пределите на епархията и други селища . За по-нататъшния исторически живот на гр. Видин и неговата област, обаче, са се запазили твърде малко сведения. Но изглежда, че за него, след смъртта на императора Василия II в 1025 г., настъпили още по-злочести времена. Отменени били старите закони на българските царе и дадените привилегии и в провинциите, в това число и Видинската област, се въдворило пълно безправие на многобройните византийски чиновници, които безпощадно грабили и събличали населението с тежки и непоносими даждия, без някой да се погрижи за благото на народа. В крайдунавските области се появили печенежки свирепи и диви орди.
И в ХІІ в. положението на гр. Видин и областта му не са се подобрили. Куманите и половците , хищнически и номадски народ от турски произход, разделен на много племена, които живели на своите многобройни бързоходни коне и се хранили повечето от грабежи, през втората половина на този век окончателно се настанили на север от Дунава и образували своя държава Кумания. От нея продължавали грабителското дело на по-ранните си събратя печенегите, като постоянно минавали Дунава на мехове от конски кожи в предбалканска България за плячка и за всичко, което им се попадняло. Византийското правителство при Комняните вземало наистина мерки за защита на населението, като издигало тук – таме и укрепени пунктове, какъвто например е бил и на височината “Соколица” /на пътя между с. Синаговци и с. Грамада, Видинска и Кулска околии/ , но и тези пунктове нищо не помагали, понеже варварите ги заобикаляли и вършели своето грабителско дело. Такова изглежда да е било и положението на гр. Видин. Това ясно личи от единствения оцелял от това злочесто робско време паметник – църквата “Св. Пантелеймон”, от която лъха простота, бедност и отсъствие на всякакъв художествен усет и стил . Построяването на тази църква, безспорно, се е наложило от нарастване на населението на гр. Видин, вследствие на постоянното прииждане на населението в града, за да спаси живота си от честите варварски нападения. Тази скромна църква е построена от камък, тухли /36 х 33 см./, споени с хоросан, във форма на кораб и със свод през цялата дължина. Тя има /отвътре/ 16 – 20 метра дължина и 5,4 м. широчина, а 5,3 м. височина в кораба, от които 1,5 м. в земята; дуварите й са дебели 0,94 м. Вътрешно е разделена на три отделения – олтар, дълъг 3 м. от центъра на задпрестолния полукръг; храм – 9 м. и притввор – 4,20 м., съединен с храма с три сводести врати, от които централната – широка 1,20 м., а страничните – 0,80 м. В притвора се влиза през две странични сводови врати – северна и южна. И цялата църква се осветлява от 7 малки квадратни прозорчета /по едно в олтаря и притвора и 5 – в храма/, издигнати 0,15 м. от земята /вънкашно/. В началото на 1185 г. българските боляри Петър и Асен преди да дигнат въстание за освобождение на българите от гърците, счели за нужно да се сдобият със свой епископ или митрополит, като за тази цел се открие в гр. Търново особена епископска катедра и за нея се ръкоположи предания на делото им йеромонах /свещеник/ Василий, който, облечен в епископски сан, да благослови и напътства освободителното им дело.
За това те поканили Видинския митрополит. За това епохално дело на видинския митрополит, с което той заслужил вечната благодарност на българския народ, се научаваме от два авторитетни и неоспорими документа, именно – от едно писмо на охридския архиепископ Димитрия Хоматиана /1216 – 1234/ до корфурския митрополит Педиадита /1219 г./ и от едно синодално постановление на Охридската архиепископия около 1218 – 1219 г. В писмото архиепископ Димитрий Хоматиан, между другото съобщил, че техният /на българите/, тъй наречен патриарх, при всичко, че после е бил възведен в патриаршеско достойнство от папата на втория Рим, обаче в началото е бил въздигнат в степен на архиерейство от епископ законен и грък, именно от Видинския и от други двама епископи , а в синодалното постановление, между другото, е изтъкнато: “…Те /българите/ произведоха един свещеник /той беше от законните/ в епископски сан чрез ръкоположение от един византийски архиерей, т.е. от покойния Видински.” В Търново духовните тържества по случай харитонията на Василия минали и видинският мптрополит, предоволен от извършеното дело, си заминал за Видин, също и другите двама епископи. А Петър и Асен и епископ Василий започнали деятелно да работят и организират предстоящето въстание за освобождението на Бълггария. И едвам на 26 октомври /ст. стил/ същата година, след осветляването на новопостроения храм “Св. вмч Димитрия”, била провъзгласена независимостта на България и епископ Василий тържествено короновал в новата църква и в присъствието на хиляден народ Петра за цар на българите. Наченали се, след това, ожесточени борби с Византия за закрепване и отстояване на възстановеното българско царство, борби, в които паднали двамата братя Петър и Асен /1186 – 1196/ и мястото им заел по-малкия им брат Калоян /1196 – 1207/. В тези продължителни кръвопролитни и ожесточени войни за независимостта и свободата на българския народ обаче гр. Видин и областта му, които оставали още под византийската власт, не проявили никакви противодействия, поне за такива не са се запазили никакви сведения. Такова очаквателно поведение на Видин се продължило до 1202 г., когато и за него настълил края на гръцкото робство.
***
Пръв Видински митрополит на освободената епархия бил Стефан. Той изхвърлил гръцкото богослужение и език из църквите и въвел славянското богослужение, възстановил и българските училища и старото име на епархията “Бдинская епархия” , а за гр. Видин – “Бъдин” , което име е дьржал до края на XIV в. с малко едно изменение на “Бдин”. Но кой ранг е бил определен за Бдинската епархия в числото на епархиите на Търновския архиепископ – от единствения съвременен паметник по този въпрос – епархиялния поменик в “Синодика на цар Борила” – не може с точност да се установи, понеже той е откъслечна притурка в него от края на IV век. Бдинската област останала под властта на княз Ростислава Михайловича до 1260 г. В това време Унгария била въвлечена във война с Чехия и била принудена да изтегли войските си от война с Бдинска област. Чехите, обаче, нанесли голямо поражение на унгарите при Крайсенбург и в Унгария, вследствие на това, настъпили вътрешни междуособия. От тези събития се възползувал цар Константин Тих. Той завзел гр. Бдин и областта му до гр. Браничево, а след това минал Дунава и опустошил унгарската област Северин и се върнал в Бдин, както това се вижда от една грамота на крал Бела IV от 1264 г. Така гр. Бдин и областта му били освободени и наново присъединени към българското царство. Но това било за късо време. В следующата 1261 г. положението внезапно се мзменило. Унгария сключила мир с Чехия и крал Бела IV беззабавно обърнал всичките си военни сили против България. Той и син му Стефан със съединени армии, нахлули в с.з. България, завладяли гр. Бдин и навлезли в областта му, след което, под главното командуване на Стефана, унгарските войски обсадили крепостта Лом и авангардите им достигнали до р. Искър, а магистър Егидий проникнал с усилено движение дори до Търново. В това унгарско нашествие взел участие и Гложенския княз Яков Светослав на страната на маджарите, види се, да запази владенията си от погроми и оплячкосвания. Цар Константин Тих поискал мир и унгарите, без да сключват такъв, се върнали обратно, но задържали под своята власт гр. Бдин и областта му, които наново предали на Ростислава Михаиловича. Така Бдинската област наново преминала под маджарска власт, а княз Яков Светослав станал васал на крал Бела IV.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин