Между късната античност и ранното средновековие

Между късната античност и ранното средновековие.  В Бонония и околните земи християнството прониква вероятно през 2в. сл.Хр. и въпреки противохристиянските гонения, обхванали в известни периоди от бреме цялата Римска империя, успява да се наложи редом със старите езически култове. Съществуват легенди, че в тези краища новата религия била проповядвана от самия Христов ученик апостол Андрей Първозвани и неговите ученици. Така или иначе през IV б. сл.Хр. е основана Рациарската епископия, а в недалечна Бела Паланка (Ремесиана) с делата си се прославя местният „епископ на Лакия", св. Никита Ремесиански (средата на IV - началото на V в. сл.Хр.). След разрушаването на Рациария от аварите в края на VI в. сл.Хр. епископското седалище се премества в Бонония. Знаем и името на един бононски епископ - Луминус, присъствал на Латеранския (Римски) църковен събор 6 края на същото столетие. Следи от първите християни се откриват днес под формата на отделни предмети, характерни За християнския култ и символика от Късната античност. На раз-liчни места 6 района има останки от късноантични базилики като тази край днешното с. Ботево, недалеч от дребната Рациария. През последните векове на Античността, когато населението на балканските римски провинции постепенно преминава в епохата на Средните векове, в тази част на империята се извършват систематични и опустошителни варварски нашествия. През втората половина на III в. сл.Хр. са отбелязани масирани готски нападения с последвало заселване на част от победените готи в Земите между Лунав и Стара планина. Скоро става ясно, че римските владения на север от Лунава (провинция Лакия, създадена 6 началото на II в. сл.Хр. от император Траян) не може повече да бъдат удържани под напора на различни варварски народи. Това накарва император Аврелиан (270-275 г. сл.Хр.) да изтегли римските легиони и романизованото население на Лакия на юг от Лунава и да го настани в западната част на Балканския полуостров, преустройвайки съществуващите провинции. Така бившата римска провинция Горна Мизия е преименувана в Крайбрежна Лакия с приблизително същите граници като преди и със столица Рациария. Следващият тежък удар върху демографското състояние на тези земи и по-специално на провинция Крайбрежна Лакия представляват нашествията на хуните през 30-40-те години на V 6. сл.Хр. Хрониките от онова бреме съобщават за разрушения на градовете Сирмиум, Маргус, Найсус, Рациария и др. Имаме сериозни основания да предполагаме, че по същото време пострадва и Бонония, защото скоро след това се налага властите да вземат мерки за възстановяване на крепостните й съоръжения. Усилията на императорите Анастасий и Юстиниан I обаче не се оказват достатъчни да спрат поредните вълни от аварски, славянски и български нашествия през V—VI в. По това време основен противник на Източната Римска империя (официално отделена от Западната в края на IV б. сл.Хр. след смъртта на император Теодосий Велики) на Балканите стаба Аварският хаганат, чието териториално ядро се установява в някогашната римска провинция Панония. През 586-587 г., след поредното нарушение на мирните отношения между двете държави, аварите завладяват Бонония, Рациария, Ауросторум, Марцианопол (дн. Аевня) и други укрепени места между Дунава и Стара планина. Последствията от това варварско нашествие, изглежда, не са катастрофални за част от тези градове, защото през следващите години изборите продължават да ги споменават, в това число и Бонония, като Значителни укрепени пунктове на Аолни Дунав. След опустошаването на Рациария епископската катедра се премества в Бонония и градът се превръща в административен и военен център на тази част от Източната Римска империя.