Изпрати стари снимки от Видин и областта

Теории за български произход на карашовените

История - Средновековие

Всеизвестно е, че те имат най-много привърженици сред научната общност, но основно в миналото и то главно сред чуждите учени. За Блазиус Клайнер (унгарски учен, вероятно от български произход и написал през 1761 г. „История на България”!), карашовените са преселени българи-еретици (патарени и манихеи) от Видинското царство, приели католицизма. Неговият сънародник Ортмайер през 1771 г. застъпва възгледа, че по време на управлението на унгарския крал Людовик І, през 1366 г. „много българи от католическа вяра” поради верски гонения в България се заселват в Южна Унгария (и изброява Каран Себеш, Слатина, Карашова). Истинското откритие за науката на карашовените и популяризирането им, обаче, принадлежи на Геза Цирбус. Унгарският учен с публикации в унгарскоезични и немскоезични издания, отстоява виждането си за българския произход на карашовените. Нещо повече - нарича ги „планински българи”. Описва обичаите, народопсихологията, селищата и пр. като български. Основание за това му дава епархийският летопис от с. Рафник, в който е записано: „…след като крал Людовик (Лайош) през 1366 г. по време на папа Урбан V заел България, за 30дни 200000 души приели католическата вяра и България станала владение на унгарските крале. Българите католици предпочели да напуснат родината, а не вярата си и заедно със своите отци избягали при унгарския крал. Кралят им наредил да служат войници и заселил преселниците в районите на Липа, Каран Себеш, Рекаш, Лугош. Други унгарски учени, заслужаващи внимание са: Феликс Каниц (според когото заселването на българи-католици, примесени с богомили и павликени прогонени от православно духовенство, в Карашова е станало през 1391 г.) и Фрагиес Пещи (който се съгласява, че българите се заселват в Банат по времето на крал Лайош и войната му с българския цар Срацимир, само че през 1369 г.). За учените чехи и словаци карашовените са българи. За Фр.Миклошич са местно българско население от Банат , а Павел Шаварик разглежда подробно сведението на францисканския монах Гроздич, който „предназначил буквара си от 1779 г. за българите-ученици от неговата Карашевска епархия”. Чешкият учител в Силистра Карел Махек оставя интересни сведения за карашовените от посещенията си в Банат. Последният значим чужд учен, който поддържа българския произход на карашовените е руският учен Сырку.
Началото на българските проучвания е поставено едва в края на ХІХ век от Б. Цонев, който посещава района на Карашова и публикува Annales Minorum (Romae, 1773, VІІІ, 195-196). В тях е описано покръстването в католическа вяра на десетина хиляди православни българи във Видинското царство през 1366 г., извършено от францискански монаси-минорити, изпратени от босненския епископ Перегрин. Новопокръстените Видинския край след завладяването му от турците през 1393 г. и са заселени в Банат от унгарския крал. Следващите български учени, занимаващи се с проблема, са провокирани от антибългарската позиция по карашовенския въпрос на академик Любомир Милетич и от пасивността на българската държава. Банатският българинГеорги Телбиз е убеден от срещите си с карашовените, че те са българи и езикът им е български. С научни аргументи Карол Телбизов също доказва българския произход .
През последните години, тезата за българския произход на карашовените се отстоява от Максим Младенов , Благовест Нягулов, Пламен Павлов , Тодор Балкански , Даниела Андрей. Интересна нотка добавя Благовест Нягулов, който допуска, че покатоличените през 1365 г. Българи от Видинско, емигрират през 1393 г. В Южна Унгария и по-късно се смесват с емигрирало през ХV-ХVІ в. Католическо население от Стара Сърбия и Албания. А Тодор Балкански и румънската българистка Даниела Андрей провеждат теренни проучвания в Карашова и Свиница през 90-те г. на ХХ век, плод на което са публикуваната информация за езика, топонимията и бита. Изследователите определят карашовенското население като чисто българско, съхранило много от чертите на своите средновековни прадеди от Видинско, и дори определят прародината - района около село Ново село, Видинско.
literaturensviat.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин