Изпрати стари снимки от Видин и областта

Цар Иван Срацимир

История - Средновековие

ЦАР ИВАН СРАЦИМИР -ВЕЛИЧИЕ И ПАДЕНИЕ
Всеки град в различните периоди на развитието си има своите изтъкнати граждани, оставили завинаги имената си в неговата история. Много хроники и летописи сочат най-будните синове и дъщери на старопрестолния Видин, вградили живота си в темелите на българската държавност
През 1355 год. е провъзгласено Видинското царство на Иван Срацимир. Той е син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора.
Борбата за власт и дворцовите сплетни водят до отстраняването на Иван Срацимир от търновския престол. /На него е издигнат Иван Шишман, първороден син от втория брак на Иван Александър с еврейката Теодора - б.а./ Пренебрегнатият син обаче не преглъща обидата и се обявява за независим владетел.
През 1365 год. маджарският крал Лудвиг I Анжуйски нахлува в българските земи и превзема цялото Видинско царство. Иван Срацимир е пленен и заточен в хърватския замък Хумник. Пет години по-късно е освобоен от заточение и отново е на трона. Разширява земите си като завладява Средечка област, /днешната Софийска - б.а./ През 1371 година, за да покаже своята независимост от Търновската патриаршия, владетелят отцепва държавата си от нея и я подчинява на Цариградската..
През 1386 год. фанатизираните османски орди вече са завладели почти целия Балкански полуостров. Заплахата за царството на Иван Срацимир става много осезателна. В своето обкръжение той има верни боили, с които обсъжда състоянието на държавата и нейната защита. Като суверен обаче налага еднолично решенията си. Най-близкият му съветник - боляринът Стоил -бил и братовчед на царя. Иван Срацимир му имал безгранично доверие.
Интересен разказ за взаимоотношенията между двамата - цар и съветник - открива в турските архиви бившият видински кмет-д-р Бърни Бончев /1934 - 1938 юдина/:
Във Видин пристигнал тайно брата на Видинския цар Търновския цар Иван Шишман, за да преговаря за обединяване на двете царства в борбата срещу турците. Преговорите обаче били провалени и останали без резултат. Великият боляр Стоил категорично считал, че царя прави голяма грешка, която поставя в опасност независимостта на държавата. Последният му енергичен опит да склони цар Иван Срацимир да се обединят с Търновското царство бил отхвърлен. Тогава той организирал преврат, като привлякъл на своя страна най-влиятелните хора - командирите на пешаците и конницата, както и други висши военачалници и сановници, всичко 11 души. Заговорът обаче бил провален от издайник и всички заговорници били арестувани. Близките и роднините на превратаджиите били изгонени от Видин. Царят разпоредил да им се даде земя за препитание далеч от града.
Голямата привързаност на Иван Срацимир към великия болярин Стоил го подтикнала към опит за спасяване на неговия живот. Той изпратил в тъмницата свой емисар с предложение Стоил да моли за прошка и да обещае, че ще бъде верен до гроб на своя цар. Така ще получи отново както имотите си, още и всички длъжности и права, който е имал. От своя страна Стоил също поставил условия на царя - да освободи всички останали заговорници и да постъпи с тях, както с него.
Цар Иван Срацимир бил вбесен от унизителните за царската му особа условия и постановил - смърт чрез обезглавяване.
Присъдата била приведена в изпълнение на цен-тралния площад в ляво от крепостта „Баба Вида". /На плаца на бившата казарма във Видин/ В деня на екзекуцията се стекъл много народ от всички слоеве на града и околността. Мястото било оградено с въжета в кръг, в който войници охранявали ешафода и поставения недалеч трон на царя. Сред гробна тишина Иван Срацимир наредил да се прочете на висок глас присъдата. Чували се откъслечни изхлипвания и въздишки. Дали от малодушие или от човеколюбив владетелят нервно извикал: "Стоиле, ти няма ли да искаш милост от своя цар?". В настъпилата глъчка Стоил не го чул и стоящият до него го побутнал, казвайки му, че царят му говори. Иван Срацимир повторил въпроса си.
Бавно Стоил изправил едрата си снага, тръснал нервно гъстия рус перчем и като устремил остър поглед, вдигнал дясната си ръка и със твърд глас силно извикал: "Куче, ти не заслужаваш да бъдеш цар на българите!".
Иван Срацимир пребледнял и смъртно обиден от нечуваната наглост изкрещял: "Да се обезглави веднага този престъпник и предател!".
Завели Стоил на дръвника и тои сам поставил главата си на него. Палачът замахнал и тялото рухнало от едната страна. От другата - се търкулнала главата и спряла на една-две крачки от трона на царя. Конвулсивно очите на Стоил мигали а езикът излизал напред-назад от устата му. Нервите на царя не издържали и той изкрещял: "Но, кой нареди да се обезглави Стоил?". Стоящият наблизо телохранител тихо прошепнал: "Ваше Величество, дръжте се достойно! Народът Ви наблюдава! Та нали сам наредихте да се обезглави този предател Стоил!".
/д-р Бърни Бончев „Видинската книга", 1946 год./
Въпреки трагичната смърт на Стоил, цар Иван Срацимир дълбоко в себе си запазва убеждението, че съветникът му е бил прав за необходимия отпор срещу турците. Само болезнената царска гордост попречила за съюзяването и евентуалното отблъскване на османските завоеватели. Едва след падането на Търново владетелят на Видин осъзнава своята вина за съдбата на българските земи.
През 1395 год. Иван Срацимир решава да предприеме нещо, за да спаси „потъващия кораб"! Изпраща делегация, начело с престолонаследника принц Константин и видинския митрополит Йоасаф Бдински в Търново, за да преговарят с новия турски владетел Тефик бей. Няма подробни писмени свидетелства за тази мисия, освен малка бележчица от митрополията за посещение в Търново по „изпълнение на царски работи"! Почти сигурно е, че така Иван Срацимир цели да увери султана в предания си васа-литет и покорно да измоли част от земите на Търновското царство за себе си. Официалното включване на владиката Йоасаф Бдински в делегацията е с цел не само да пренесе мощите на видинската светица св. Филотея от Търново, но и да получи от турците правото на духовен надзор над Търновското царство.
Трудно е да се повярва, че мисията постига някакъв успех, въпреки бележката, която оставя митрополита: "...мисията ми през 1395 година завърши благополучно". Това не се потвърждава от неговите съвременници- боляри и духовници, които след завръщането си отправят горещи молитви към мощите на света Филотея „...да защити царския град /Видин - б.а./ от варварско по-губване и да запази цар Иван Срацимир от бъдещи нещастия...".
Близо половин век продължава съпротивата на българските владетели срещу османската агресия. През 1387 год. сръбският цар Лазар и босненският крал Твръдко разгромяват турците при Плочник. Но през 1388 год. османците наказали своите непокорни васали в Сърбия и Босна. Владетелите Твръдко и Лазар, които били зетьове на царете Иван Срацимир и Иван Шишман, предлагат обща коалиция срещу очакваното настъпление на турците, но и двамата български царе решават да запазят собствените си земи.
В „решителното сражение станало при Косово поле, в което загинал султан Мурад I, а плененият сръбски цар Лазар бил посечен над неговия труп, за нов султан бил провъзгласен Бая-зид I/1389-1402 год./". /Вълов В. „Царството на Йван-Срацимир в Бдин","Червено знаме"бр.бр.84 и 85/1980 юд./
Султан Баязид I имал славата на амбициозен и суров владетел. След разгрома на Твръдко и цар Лазар той превзел Белградския и Браничевския регион и преминал Дунава във Влашко, където принудил управляващия воевода Мирчо I /1383-1418 г/ да му стане васал.
За да запази царството си, през 1388 година цар Иван-Сраци-мир влязъл в преговори със султана и доброволно му се подчинил! Това обаче не омилостивило османските завоеватели. Първо му отнели Средечката област и явно показали на своя васал, какви ще бъдат следващите им стъпки!
Последният отчаян опит на видинския владетел да спаси държавата си е сключеното споразумение през 1396 година с мад-жарския крал Сигизмунд III Ваза, който ръководи кръстоносен поход срещу турците.
На 25 септември 1396 година след голямата Никополска битка, кръстоносците са разбити, а последният български владетел цар Иван Срацимир - пленен от турския султан Баязид!...

В онази далечна епоха интересни били прозренията на Иван Срацимир за приятелството, съюзничеството и човещината. Видинският владетел се отличавал с подчертана страст към златото. Тронът му бил златен. Иван Срацимир бил първия феодал в българските земи по притежание на благородния метал. Спял на високи легла, направени от чисто злато, за да го предпазват от влагата. Пръв от българските владетели секъл монети с различен номинал и записвал на тях името си.
Голямо било разочарованието на цар Иван Срацимир от неговия „съюзник" Сигизмунд III. Когато последният се озовал пред стените на Видин, пристигайки с кораби, Иван Срацимир го посрещнал като истински брат. Нали бил тръгнал да „освобождава Цариград от неверниците"! На такъв „съюзник" трябвало да се даде всичко! И Иван Срацимир давал - храни, злато, войска, муниции - всичко необходимо за воденето на сраженията.
Но скоро царят с болка разбрал, че вместо да воюват за освобождаването ни от турците, съгласно съюзния договор, рицарите по пътя към Цариград се отдавали на грабежи и безчинства. Поради тази причина местното население - много българи и власи - преминавало на страната на турците, срещу рицарите.
Последното разочарование на Иван Срацимир била „честната дума" на султан Баязид I. Султанът знаел за големите богатства на българския владетел и му обещал „приятелски", че ще го помилва, ако сложи оръжие.
Както пише Григорий Цамблак: „Веднага след пленяването му, Баязид го отвежда в Бурса, като присвоява всичките му богатства. Там го оставя да умре в бедност']
Така завършил земния си път този, както пишат някои хронисти „добродушен и в голяма степен наивен български владетел"*.
***
Над Българската държава пада черната сянка на петвековното турско робство. Много са причините за дълголетното и изчезване от картата на Европа, но като че ли думите на младия тогава рицар Ханс Шилтбергер /1394-1427 год/дават най-точна представа за разгрома на България. Той имал големи симпатии към българите и лично към цар Иван Срацимир. Когато пристигнал със свитата на Сигизмунд във Видин, бил едва четиринадесетгодишен - паж на краля. Отличавал се с интелигентност и ерудираност. При разгрома на рицарите в Никополската битка бил пленен от турците.
Жестоко били наказани рицарите: „...Баязид на другия ден заповядал варварски да избият пред шатрата му повече от 3000 пленници..."/К. Иречек-„История на българите"- изд. „Наука и Изкуство", стр.404, цитирал е проф. Браун/.
Когато дошъл реда на Ханс Шилтбергер, султанът останал изненадан, че е само на четиринадесет години. Разговарял с него и бил учуден от начина, по кито водил диспута. Помилвал го и в продължение на шест години го оставил в своето обкръжение. След това му разрешил да замине за четири години и да се запознае с ислямските страни на Изтока.
Младият Шилтбергер е оставил следното писмено сведение: Аз бях в три страни и трите се казват България. Първата България започва от Железни врата и столицата и се казва Видин. Другата България лежи срещу Влашко и столицата и се казва Търново,а третата България лежи, където се влива Дунав в морето и столицата и се казва Калиакра.
Според рицаря, в първата България царствал Иван Срацимир, във втората- Иван Александър, а в третата - деспот Иванко Добричкия. Тази констатация на младия Ханс Шилтбергер е знаменателна. Дори само този факт за съществуването на три Българин, потвърждава думите на Спасителя-Христос, че „Всяко царство, разделено на части - пропада!"...

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин