Изпрати стари снимки от Видин и областта

Цар Йоан Срацимир

История - Средновековие

ЦАР ЙОАН СТРАЦИМИР /1365 – 1396/
Димитър ЦУХЛЕВ

ВЪНКАШНИЯТ ЖИВОТ НА БДИНСКОТО ЦАРСТВО

Непосредствено подир възцаряването на цар Йоана Шишмана /1365 – 1393/ на Търновския престол, цар Йоан Страцимир отхвърлил всяка зависимост от него и се обявил за съвършено независим владетел, като повел в същото време и самостоятелна политика. За неговото продължително царуване, обаче, са се запазили отривочни сведения, които го представят в постоянни вражди и несъгласия с брата му цар Йоана Шишмана, които искустно се подклаждали от турците, за да разслабят от една страна позицията на България и от друга – да закрепят и разширочат владенията си на Балканите. Те са станали и най-голямата причина за падане на царствата им под турците, а църквите им – под гърците.
В 1365 – 1366 г. византийският император Йоан V Палеолог, подготвил против турцит и изгонването им от Европа обширна коалиция на чело на унгарския крал Людовика, влашкия войвода Владислава Басараба, шуря на Йоана Страцимира, графа Амадея VІ Савойски и др.
Българските владетели не само не влезли в коалицията, но цар Шишман взел спрямо нея враждебно становище, а цар Йоан Страцимир – неопределено неутрално поведение.
Затова, когато унгарските войски, предвождани от крал Людовика и императора Йоана V Палеолога, навлезли в Бдин, и поканили цар Йоана Страцимира да вземе участие в коалицията и той отказал, него и жена му Анна отвели в плен в замъка Гумник, понеже се страхували да не бъдат нападнати в тил, но когато те дошли до владенията на Йоана Шишмана, то този последният, с военни сили се възпротивил да ги пусне по-нататьк, като отказал да премине през земята му за Константинопол и на императора Йоана V Палеолога. Нещо повече, цар Йоан Шишман се съюзил с турците и с турските пълчища, нападнал унгарите и Владислава Басараба, за да ги “прогони от Бдин, но бил отблъснат.
Бдинското царство било първата голяма жертва на тази турска политика. Маджарите се настанили в него и почнали да замислят здраво да го обхванат и в своята държавна орбита. Крал Людовик назначил за негов управител свой заместник седмоградския войвода Диоинсия, като и поискал от папата да му изпрати най-малко две хиляди францисканци, за да покатоличат страната, като го уверил, че за тази цел е го готов и живота си да изгуби.
3атова и тогавашния митрополит Даниил бил изгонен или взет в плен, заедно с царското семейство, ако не е избягал по време на окупирането от унгарските войски на епархията му. Папата изпратил вместо исканите две хиляди, само 8 монаси от францисканския орден за окатоличаване на населението. Подпомогнати от байонетите на унгарските войски, тези францисканци, по списък на населението, в продължение на 50 дни, сполучили да обърнат в католичество двеста хиляди души, които съставлявали една трета от цялото население на царството. Този успех на католическото духовенство произвел голяма радост в католическите западни страни, където започнало да се мисли, че твърде лесно ще може да се окатоличи цяла България. Затова и генералът на францисканския орден побързал да се обърне с позив към монасите на този орден и между другото им писал: “Ето страна /т.е. България/ съзряла за жътва, но няма доста жетвари... Нека се вдигнат благочестивите мъже, подръжатели на Сина Божия, синовете на блаженния Франциска, за жетварски труд и усърдно да се заемат за тази работа. Защото, ако не се уголеми числото на деятелите и се остави в пренебрежение този голям плод на вярата, то ще останат загубени много души, за които Спасителят проля своята пречиста кръв. Ще остане загубена всичка многолюдна България, а особено славния и целия град Видин.” При това генералът още им съобщавал, че българите сами тичали заедно със своите князе, юноши, девици и сираци и искали да се католичат. Същото вършили и техните свещеници и калугери, които “досега са се държали най-упорито в своята ерес”, с особена охота приемали католицизма и манихеите и богомилите, които са били в изобилие в тази област. Приела католичество във време на плена и царицата Анна, както това се вижда от едно послание на папа Урбапа V до нея в 1370 г.
Унгария станала опасна и за владенията на цар Йоана Шишмана, понеже тя се готвила да заеме и неговите земи, за да може да подаде ръце на Византия за борба против турците. И цар Шишман, схващайки тази опасносг, почнал да се готви за война с нея, за да освободи и Бдинското царство. В 1367 г., след сключване на договор с Амадея VI, той сполучил да привлече на своя страна съюзника на крал Людовика, войводата Владислава Басараба и навярно, по внушението на султан Мурад, започнал войната с Унгария. Унгарските войски били разбити от войводата в Северинския Банат /Малка Влахия/, а в Бдинското царство здраво се държали и войната се продължила цели две години. И едвам в 1369 г. цар Йоан Шишман и войводата Владислав изгонили маджарите от Бдин и сключили с Унгария мирен договор. Според този договор цар Йоан Страцимир се върнал в Бдин и отново заел престола си. Едновременно бдинското население се освободило и от своите неканени духовни наставници. На 12 февруари 1369 г. народът стремително и яростно нападнал римските мисионери и пет души от францисканските монаси, които не успяли да избятат, станали жертва на народното отмъщение и римската църква ги причислила към лика на своите светии. След това народът наново преминал в лоното на отцовската си църква – православието, с изключение на само на царицата Анна, която запазила католическата си вяра и след завръщането си във Бдин, както това се вижда от цитираното по-горе послание на папа Урбана V до нея, върнал се в епархията си и митрополит Даниил, ако е бил жив или бил избран нов такъв и ръкоположен от Търновския патриарх.
Успехите на турците, обаче, силно загрижили съседните страни – Византия и сръбските владетели. Образувала се нова коалиция от многобройните югославянски владелели за изгонването им от Европа в 1371 г., но царете Йоан Шишман и Йоан Страцимир не взели и този път никакво участие в нея и останали верни на турците. И коалиционната войска, на брой 60 хиляди ратници претърпяла страшно поражение на 26 септември 1371 г. при Чирмен, близо до Одрин, и като последствие от това турците заели всичка югозападна Тракия и Македония и владетелите им Константин и брат му Йоан Драгош, владетели на северозападна Македония с градовете Струмица, Щип, Кюстендил, Кратово и Куманово, Крали Марко и Влък Бранкович, владетели на Западна Македония, Богдан – на южна Македония, Андрей Грапа на Охрид, Хлапан – на Бер и Костур и др. станали васали на султана и се задължили да му помагат с войските си. Нещо повече, когато ставали тези съдбоносни събития около двете български царства, цар Йоан Страцимир, навярно, пак по интриги и подстрекателство на турците, когато още съюзните войски се събирали и групирали, наченал братоубийствен война с брата си Йоана Шишмана, който в това време пък бил зает в междуособията на Византия, за да завладее от владенията му София, за да закръгли, по всяка вероятност своите владения и границите на царството му на югозапад и юг да опрат до Витоша и Стара планина, като по-надеждни за отбрана. Той нахлул в Софийската област и завладял град София. Тогава избягал или бил изгонен и Софийският митрополит, а цар Йоан Страцимир се обърнал към константинополския патриарх с искане да ръкоположи на негово място друг такъв, като, навярно, авансирал обещание да подчини и царството си в духовно отношение на неговата катедра. Патриархът, обаче, пред вид, че цар Йоан Шишман в това време бил в добри отношения с Византня, се въздържал да ръкоположи нов такъв, но предоставил овдовялата Софийска митрополия временно да управлява Бдинския митрополит. Това показва, че цар Йоан Страцимир имал намерение да скъса и духовната зависимост на царството си от Търновския патриарх, но засега се въздържал да изгони своя митрополит, навярно, поради енергичния протест на Търновския патриарх Теодосия II за противозаконните действия на Константинополския патриарх да се разпорежда в неговата патриарша област и пратил предупреждение на цар Йоан Страцимира да не се меси в тези “велики и страшни дела, за да не употреби неуместното раздаване на даровете на Духа Святаго”, т.е. да го отлъчи от църквата. Не е изключен и страха от едно народно възбудено движение, каквото той е видял в 1369 г. против латинското духовенство. Така Бдинското царство се разширочило и със Софийската област, с която то се сношавало чрез Петроханския проход.
Йоан Шишман предприел военни действия срещу брата си Страцимира за освобождение на София и против неговия влашкия войвода Йоана Дана /1376 – 1382/. Войната се затегнала и той едвам в 1378 г. сполучил да победи и убие войводата Дана и да отнеме София и я присъедини отново към царството си, а патриарх Евтимий /1378 – 1394/ ръкоположил за митрополит или повърнал стария, ако е бил жив.
Тези действия на цар Йоана Шишмана дотолкова разсърдили цар Йоана Страцимира, щото той не намерил друго средство да си отмъсти на Търновския двор и патриарх, освен да прекьсне всякакви сношения с тях и да подчини царството си в църковно отношение на Константинополския патриарх. В 1381 г. той отстранил от катедрата своя митрополит и се обърнал към Константинополския патриарх Нила /1330 – 1388/ с просба да ръкоположи за Бдински митрополит изпратения от него кандидат йеромонаха Касияна. Патриарх Нил изпълнил тази просба, въпреки църковните канони – ръкоположил през юни с.г. Касияна за Бдински митрополит и за отстранения митрополит написал на царя особено определение, в което, между другото, говори: “А пък архиереят, който се намира сега там /в Бдин/ да не извършва вече нищо архиерейско, защото той не е признат за митрополит нито за тази митрополия, нито пък на друга някоя епархия и няма никакво право в тази църква. Той живее там по милост, а не по някое законно право.”
Този антицъровен и противонароден жест на цар Йоана Страцимира имал съдбоносни последствия не само за българската църква и отечество, като разслабвал и духовното му единство, което се олицетворявало от Търновския патриарх, но и за самото Бдинско царство и неговата църква.
В гр. Бдин станало едно важно събитие. Митрополит Касиян, наскоро след ръкоположението му бил обвинен в убийство на един монах и против него било възбудено съдебно следствие, ала той тайно избягал и цели шест години се крил в неизвестно местожителство, както това се вижда от едно патриарше постановление. Патриарх Евтимий се възползувал от тези безредия в Бдинската епархия и назначил за гр. Бдин нов нитрополит или повърнал митрополита Даниила, ако е бил жив. Така се възстановило църковното единство на Бдинското царство с Търновското. Но това не траяло дълго време. Щом избухнала войната между Унгария и Турция в 1392 г., цар Йоан Страцимир, без никакви причини, а за да избегне, види се, всякакакви подозрения в турците, че има сношения с Търново, изгонил своя митроиолит, като подчинен на Търновския патриарх и поискал от Константинополския патриарх да ръкоположи за Бдин кандидата му Йоасафа.
Този антиканоничен и противонароден постъпък на цар Йоана Страцимира възбудил буря от негодование в Търново и то тъкмо в момента, когато войната между Турция и Унгария била в пълния си разгар, а цар Йоан Шишман се считал и съюзник на последната. Вместо двете царства да подкрепят Унгария в борбата й против общия враг, те се впуснали в борби за канонически права, които погълнали всичкото им внимание. Патриарх Евтимий енергично протестирал в Бдин против изгонване на митрополита му и изобличил цар Йоана Страцимира за грубо нарушение на каноните и неговите противонародни действия. Той енергично протестирал и пред Константинополския патриарх Антония /1389 – 1390, 1391 – 1397/ за противоканоничното му намисане в делата на независимата му патриарша област и настоявал за интереса на царя към църквата да не се бърка и извършва противоканонични ръкоположения в Бдинската епархия, като чисто българска и от векове принадлежаща на българската църква. Но в гр. Бдин и Константинопол, вместо да се стреснат от тези правдиви и строго канонични протести и искания, които отговаряли и на здравите интереси на църквата и държавите им, изправени пред толкова критични и съдбоносни времена, изпълнени със злоба, извършили тъкмо противното и с това, за обща радост на турците, разкъсали и мира в църквите и с това отдалечили много по-далеко допирните точки и между държавите си. Цар Страцимир не само не повърнал изгонения митрополит в столицата си и непочтително се отнесъл към исканията и увещанията на великия светител Евтимия, но в писмото си до патриарха Антоний зле се произнесал за него и патриаршата му катедра и решително настоял да се ръкоположи кандидата му Йоасаф. И патриарх Антоний, въз основа на писмото на Йоана Страцимира държал синодално постановление и издал в септемврий особена грамота, в която не само оправдавал своите неканонични похвати да присвоява чужди епархии, но обвинил Търновската патриаршия в незаконни действия, оспорил нейното право на патриаршия и отлъчил епископата й от църквата.
Цар Йоан Страцимир, след заточението на патриарха Евтимия, изпратил дипломатическо посолство в Търново начело на сина си Константина и митрополита Йоасафа по важни държавни работи. На това посолство, както изглежда, е било възложено да уреди, между политическите въпроси и църковния въпрос в покореното царство. В Търново посолството било прието с големи почести - с “привидением” царско и архиерейско. След като предало на султана приветствията за победите и уверенията на цар Йоана Страцимира за вярност и покорност на суверена, то е могло лесно да уреди и другите висящи въпроси от политически и църковен характер, особено последните, които налагали известна бързина, поради опразването на патриаршата катедра и голямото разстройство на църквата, станало поради избиването и избягването на духовенството, особено висшето и разорението на храмовете или превръщането им в джамии и бани през време и непосредствено след завоеванията. Митрополит Йоасаф лесно е уредил тези въпроси в смисъл на реда, установен в Бдинското царство.
При това митроиолит Йоасаф подробно разгледал Търново и бил поразен от грозните развалини и извършените от завоевателите безчестия над църквата му. Тук той видял и мощите на св. Филотея, изложени на поругание. И след като уредило всичките въпроси, посолството се върнало в Бдин и доложило за извършеното на цар Йоана Страцнмира, съобщило и за мощите на св. Филотея. Още тогава царят решил, при удобен случай, да прибере в Бдин тези мощи.
След кратко време се представил такъв случай. И цар Йоан Страцимир изпратил “едного от велможи своих” в Търново да измоли от тамошния султански наместник мощите на Филотея и да уреди някои държавни въпроси. Турският княз обещал, че ще изпълни това му желание без затруднение. Това зарадвало цар Йоана Страцимира, когато велможът му доложил за даденото разрешение и той незабавно изпратил митрополита си Йоасаф да вземе мощите. Йоасаф сполучливо изпълнил тази поръчка и тържествено пренесъл мощите в Бдин и ги поставил при всенародно тържество в митрополитската църка “Св. Богородица”. Тези сношения и уверения за преданност към султана, обаче не спасил за дълго и Бдинското царство. След две години и то вече не съществувало.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин