Изпрати стари снимки от Видин и областта
Грешка
  • XML Parsing Error at 1:87. Error 9: Invalid character

-

Боров КамъкБоровият камък, известен още като „Боровишки камък” или „Скала Боровица” е величествен скален монумент с естетическа стойност, разположен северно от с. Боровица, Видинска област (43.59074, 22.73084). Той е част от скалния ансамбъл на Белоградчишките скали и е изграден от червени континентални пясъчници, образувани преди около 220 млн. г. Обявен е за природна забележителност през 1976 г.
Боровият камък се намира в Западнобалканската структурна зона и е оформен сред скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга, която е част от Петроханската теригенна група или т. нар. Бунтзандщайнов фациес на Долния Триас, разпространен широко в целия Западен Балкан. Тя се разкрива в ядката на Белоградчишкия Боров Камък
антиклинорий и е изградена от едрокъсови до валунни, полигенни, червено-виолетови конгломерати с добре заоблени късове от 5 до 30 cm и грубозърнести пясъчници и гравелити, чието количество се увеличава нагоре в разреза. Дебелината на тази единица е между 200 и 550 m. Лежи дискордантно върху пермските брекчоконгломерати на Карловишката свита. Долната граница не се разкрива в района, но е непосредствено под основата на Боровишкия камък.

Боровият камък представлява една наистина величествена скала, образувана от ерозията през последните няколко милиона години. Макар да е част от Белоградчишките скали, Боровият камък се отличава със своите внушителни размери – височина 113 m, дължина 180 m, и широчина около 120 m. Скалата е разцепена на две, като източната част е по-голяма, както по площ, така и по височина. Западната е малко по-ниска и е с по-заострено било.
Названието е много старо и произхожда от боровете по билото му, които очевидно са го украсявали от дълбока древност. Оттам е и названието на самото село Боровица. За съжаление през лятото на 2000 г. боровете са станали жертва на опустошителен пожар. Независимо от това, “Боровия камък” е запазил своята импозантност и заедно със заобикалящите го по-ниски скални групи изглежда като умален модел на знаменитите “Ръкавици” в Монюмънт вали, Юта и Аризона. Тези скали са със същата възраст, както по-импозантния и много по-популярен американски скален ансамбъл. Сравнението изниква спонтанно и съвсем не е пресилено. Боровият камък и заобикалящите го по-малки групи стърчащи скали, наистина буди възхищение у непредубедения наблюдател, и ако не е потънал в зеленина, спокойно може да бъде объркан с аризонските пейзажи.
На изток от Боров камък се открива впечатляващ ландшафт, който не отстъпва по красота на скалите в защитената местност при гр. Белоградчик. Тези безименни скални композиции, издигащи се на север от шосето за Боровица и Белоградчик, впечатляват с разнообразните си форми, които вероятно в бъдеще ще носят имената на герои от нашето време.
От историческа гледна точка районът също е много интересен, макар че няма запазени останки от древни крепости или манастири. На 3 km надолу по течението на Стакевска река, където се събират трите притока на р. Лом, е историческата местност “Фалковец” (от латинското falco - сокол, ястреб). Тук е имало голямо римско селище с цветущ за времето си поминък, а по Фалков дол дори е имало въглищна мина. През него и на запад покрай Боровия камък, точно под скалния венец от триаски варовици, е минавал пътят за Рациария. Селището е Боров Камък
унищожено от хунското нашествие през 441-447 г.
На острата скала зад “Боровия камък” е имало наблюдателна кула, която има зрителна връзка с Рациария на р. Дунав. Намерени са и 4 кръгли хоризонтални дупки с дълбочина 50 cm, за които се предполага че са следи от древно мостово съоръжение. Под самия Боров камък е имало леярна, в която са намерени римски монети от II-III век.

Легенди не са известни, с изключение на едно художествено произведение в книгата “Шепот от вековете”, наречено “Боров камък”. В него се пресъздава драма от древността, чиито главни действащи лица са двамата влюбени Борис и Елица, които бягайки от гнева на бащата на момичето потънали в скалата и на тяхно място израстнали бор и елха. Според местното население обаче, това е изцяло художествена измислица.
Независимо от своята импозантност, Боровият камък не е туристически обект, тъй като остава в сянката на Белоградчишките скали. Той се Боров Камък
вижда прекрасно от шосето за Белоградчик и се възприема като част от този ансамбъл. Белоградчишките скали са устойчиви ерозионни образувания, които не се нуждаят от специални мерки за защита. Основният проблем при този тип ерозионни форми е задържането на ерозионните процеси вследствие на залесяване и затревяване. Тук залесяването е станало по естествен път и, колкото и парадоксално да звучи, опожаряването на боровете по скалите е стъпка в положителна посока към съхраняването на геоложките образувания. В основата си скалите са потънали в храсталаци и ниски гори, което придава красота на ландшафта, но спира по-нататъшното моделиране на скалната композиция.
Автор: Димитър Синьовски mgu.bg

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:
Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин