Изпрати стари снимки от Видин и областта

Георги Драгошинов Славчев

История - Учители

Георги Драгошинов Славчев

 

Георги Драгошинов е роден през 1862 г. в гр. Севлиево в семейството на Драгошин Славчев и Мария Гергева (Георгиева).
Осемгодишен Георги постъпва в училище при даскал Георги Иванов Гайдарджиоглу в Севлиево. През 1853 г. умира бащата на момчето и то трябвало да напусне училището, за да помага на майка си за издръжката на осиротялото семейство, състоящо се от още 6 деца. Георги Драгошинов учи занаят и се самообразова. След три-четиригодишно слугуване при майстора, той успява да отвори малко дюкянче, но това не го удовлетворява и решава, заедно с приятеля си Стойчо Христов, завършил Габровската гимназия, да заминат за Цариград, снабдени с препоръчителни писма от местните първенци, за да постъпят в Медицинското училище. Там приятелят му Христо Стойчев е приет, а Георги Драгошинов не успява да се запише. В продължение на две-три години скита из столичния град и се учи от живота и попадналите му книги. Успява да постъпи на работа в една печатница като ученик-словослагател. През 1865 г. решава да се завърне отново в родния си град. Там в 1866 г. училищните настоятели оценяват учеността му и го уславят за учител в горните класове (на калфите) на училището.
В работата си младият майстор и не много добре подготвен учител се отличава от колегите си. Особено голямо внимание обръща на отношенията си с учениците и успява да спечели благоразположението и на родителите
Неговото преподаване се отличавало с реализъм и прагматичност. Широко застъпва принципа за нагледност в обучението. Всички уроци, които могъл да проведе вън от класната стая, ги провежда на открито. Въвежда екскурзията като метод на обучение. В отношенията си с учениците се отличава с изключителна толерантност и изобщо избягвал насилието.
Поради това, че искал да изкорени предразсъдъците и суеверията, си навлякъл неприязънта на някои от влиятелните си съграждани, заради което трябвало да напусне родния си град. През учебната 1867/68 г. учителства в Плевен, където се обявява против пиянството на поповете в църквата и за това пак е трябвало да си търси друго място. На следната година учителства една година във Враца, след което е назначен за учебната 1869/70 година за учител в класното училище във Видин.
По времето, когато Г. Драгошинов учителства във Видин, пред образованието са поставени от времето за разрешение важни задачи, свързани с развитието на учебното дело. В центъра на изпълнението е поставено видинското читалище „Цвят”, на което, е даден статут то българската община на ръководещ и управляващ фактор. Усилията на читалищното настоятелство са били насочени най-напред към разкриването на нови училища в по-малките села на казата. За целта във Видин е открит селски пансион – за подготовка на селски младежи за учители по селата.
Читалищното настоятелство води упорита борба за изграждането на нов тип селски училища, отговарящи на нарасналите изисквания на живота. Във връзка с това Георги Драгошинов предлага въвеждането на единна учебна програма на обучение в целия Видински край. В доклада си до училищната комисия той предлага да се изработи час по-скоро „Закон за изучението на цялата видинска околност, защото учението в града, без учението по селата, е половин работа”.
В своя доклад „За наредбата на училищата видински” от 1 ноември 1870 г. Георги Драгошинов изказва мнение за уредбата на тукашното българско училище.
Според него първото дело на комисията е тя да нареди Закон, в който добре да се определя „Сичко, що се отнася до длъжностите на тия, що си пращат децата в училището, длъжностите на учители и ученици и длъжностите на училищната комисия. Такъв закон е най-главното в уреждането на училището”.
По чия инициатива е изготвен докладът не е известно. Липсват документи, от които да се вижда, че се правят опити за разрешаването на поставените от него задачи.
От последващото развитие на образованието във Видин и Видинския край се вижда, че неговите идеи намират превъплъщение в дейността на видинското читалище „Цвят”, което след 1870 г. и до Освобождението играе роля на ръководещ и направляващ орган на училищата не само във Видин, но и в останалите селища от Видинския край.
Интересна и богата със събития и прояви е и неговата по-нататъшна биография след напускането на Видин. Георги Драгошинов се завръща в родния си град и пак бива назначен там за учител. Учителства в класното училище в продължение на две години.
През 1873 г. Георги Драгошинов създава работилница за изработване на столове тип виенски от слама, които сполучливо конкурират европейските образци по здравина и качество на изработка. Отначало в работилницата му работят само сестра му и зет му, а по-късно привлича и наемни работници и работилницата прераства във фабрика за столове. Той сам обучава работниците и по този начин им дава занаят и хляб.
В началото на 1876 г. открива още една такава работилница в гр. Калофер, която изгаря при опожаряването на града през Освободителната Руско-турска война в 1877 г.
На стари години, постигнат от толкова смърти на децата си, той живее сам в богатата си къща. Сам обработва градината на пространния си двор, подрежда овощните дървета и лозови асми. До края на живота си той остава със запазен разсъдък и бистър ум. На 21 април 1926 г. на 84 годишна възраст той умира от апоплектичен удар, предизвикан от спомена за непрежалимия си син Драгошин.

 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it

Реформаторски блок - Глас народен N 21

Реформаторски блок - Глас народен N 21


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин