Изпрати стари снимки от Видин и областта

Левски във Видин

История - Васил Левски и Видин

 

Васил ЛевскиВАСИЛ ЛЕВСКИ ВЪВ ВИДИН
1871 година
През 1871 г. Левски заминал с Марин Поплуканов на коне да обикалят Западна България по ревизия и да подканят комитетите да усилят събирането на пари за условените в Швейцария пушки, като посетили много градове и села, стигнали в гр. Видин, дето отседнали в комитския хан. Ханджията, който познавал Левски, му съобщил, че го търси полицията. Левски дал нареждане на ханджията относно полицейското дирене и излязъл с Поплуканов на пазара. Съвършено спокоен, Левски отишъл в една книжарница и си набавил разни книжки за прочит.

 

ДОЙЧЕВ, Любомир. По пътеките на Апостола. С, 1971, с. 156- 157.

 

ЛЕВСКИ И ВИДИН
Няма нито едно веществено доказателство или автентичен писмен документ, удостоверяващ по безспорен начин, за пребиваването на Апостола във Видин. Онези автори обаче, които твърдят, че Левски е бил във Видин, са много по-близко до истината, отколкото опонентите им. Основание за това мое твърдение са спомени и мемоари на хора, съвременници и другари на Левски. Те са написали онова, което са видели и съпреживели с него.
През 1883 г, те. десет години след смъртта на Апостола, Захари Стоянов написва първата книга, опит за биография на великия българин - „Васил Левски /Дякона/. Черти от живота му". Бележитият летописец е доказал по безспорен начин своята привързаност към българските водители и съпричастност към събитията от нашата борческа история. В своята книга за Дякона 3. Стоянов пише:
Възможно ли е да се напише така лесно биографията на този човек? Всички негови другари, които са го познавали отблизо, които са знаели пътеките на Левски, не живеят днес. Где е Любен Каравелов ? Где е Ботйов, Ангел Кънчев, Димитър Общи, Колю Ганчов, Коли Райнов, Димитър Горов и пр? В черната земя, в устата на балканските орли! За да се разбере колко-годе, що за човек е бил Левски, трябва да се посетят следующите няколко градове: Букурещ и всички други градове из Румъния, Карлово, Ловеч, Татар Пазарджик, София, Орхане, Пловдив, с. Царцово, с. Войнягово, ВИДИН, Гложене и Извор. Хората, с които трябва да се срещне човек в тия градове, излизат неколкостотин. Всеки разбира, че тук се иска труд, познаване на хората, а най-главното - материалните средства. Кой ще ги даде? И в двете свободни Българии, на които в основата на съществуването има турено и нещо от Левски, не е настанало още онова време, щото да се признае и той за народен труженик. Колко много въпроси задава Захари Стоянов и на себе си, и на идващите поколения! В тези въпроси се съдържат и част от отговорите!! Изброявайки имената на градовете, където „има турено и нещо от Левски", биографът споменава и Видин.
Друг, авторитетен източник за пребиваването на Левски във Видин е книгата МЕМОАРИ - „Кратки бележки из моя живот", от видинския гражданин Младен Павлов. Авторът увлекателно разказва за себе си, за лудориите си като ученик в единственото през втората половина на 19-ти век училище във Видин, помещавало се в двора на църквата „Свети Димитър": „Роден съм на 1848 г.14 март и от родители българи из град Видин... Владика във Видин през 1848-1858 г. беше Паисий - грък. Когато приемаше от нас ангносистите/църковен четец или певец - б.а/ трихи-рите /църковен трисвещник за благословия на молещите - б. аУ, и му целувахме ръка, той говореше /на лош/български: „Гош-поди, Гошподи, приеш с небеш и лр." Това странно произношение ни даваше повод да се гаврим с владишкитедуми. Тази гавра се подхранваше и от факта, че някой от родителите на наши съученици вършеха пред Паисий разни доноси поради това, че бяха гъркофили. Тази постоянна гавра с владиката ни костува скъпо: аз и съученика ми Коста Дамянов, с който най-много злословехме по адрес на патриаршеския агент, бяхме аргосани/анатемосани - 6. а/от самия владика. Но нас вла-дишкото „проклятие" никакъвне ни смущаваше".
Като църковен певец и четец, Младен Павлов заедно със своите другарчета, които били аргосани, посещавали владишкия конак, когато владиката - грък „.. даваше гощавка на гръцки фамилии и гъркофили българи, които, разбира се, идеха с жените си. Ние, анагносите, догдето посещавахме владишкия конак, виждахме непристойни работи и дела, и без свян ги разгласявахме на съучениците си...".
Но когато владиката разбрал, изгонил всички анатемосани, за да не виждат и да не разпространяват повече приказки за не дотам "богоугодните" оргии на йереите и гръкоманите. Тогава Младен Павлов решил да си отмъсти и за „аргосването", като възникнала идеята - „общо или по ред през летния сезон, ние опустошавахме градините на владиката, като обирахме плодовете в поя още зелени..."
Още в детството си Младен бил под въздействието на разказите на дядо си и баща си за подвизите на Ивайло Войвода, кой-то „ е имал голямата смелост да воюва срещу турците из Западна България и при пленяването му са го нарекли Чобан -Звщото е притежавал голямо стадо овци: той също е построил мостата между Лом и Видин - наричан от турците "ЧОБАН КЮПРУСУ.
Много интересни са спомените на Младен Павлов за пребиваването на руския консул във Видин. Този консул „...живееше в Таш-Кюприя, последният дохождаше в черквата фамилярно -той носеше графска титла. През времето на тоя консул почна се голямото изселване на българи в Русия. Помня, че мнозина си продаваха мило и драго на безценица, като напускаха имотите си а така също лозята и горите. Всичко това бе заграбвано от турските бегове..."!
Но безспорно, най-интересните редове от мемоарите са тези, написани на стр.14. /Книжката на Младен Павлов е отпечатана в Кооперативна печатница "ФРАНКЛИН" в София през 1928 година - б. а./:
В читалището "Цвят", което посещавах редовно, докато ходех в училище, за пръв път видях ДЯКОНА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Все по това време учителя ни Костаки Попов раздаде даром на учениците по една книга "Ижица", да я четем в къщи...
Може само да се съжалява, че в своята книга Младен Павлов не е написал нещо повече за пребиваването на Апостола във Видин, за неговите срещи и изяви, каквито сигурно е имал и кои-то авторът не може да не е знаел. Независимо от това, категорично е отбелязването, че Васил Левски е пребивавал във Видин!
Гражданите от по-старото поколение си спомнят, че до 50-те години на миналия век, във Видин, на ул. "Широка" - до бившето училище "Христо Ботев" /превърнато по-късно в детска градина б. а./ имаше стара къща от турско време. На фасадата на тази къща беше поставена мраморна плоча, на която пишеше /цитирам по-памет/: „В този дом през лято 1871 е бил Апостола на свободата Васил Левски".
Къщата отдавна е разрушена, а къде се намира плочата с горния надпис, не се знае!
Работещите в музея днес, все млади хора, са чували за такава плоча, но не знаят нищо за нейната съдба. Според някой от тях, плочата е била поставена, за да не бъде съборена къщата, заради новото строителство! Така им бил обяснил бившият домакин на музея, починал преди 15-тина години! Това е съвсем неправдоподобно, "бакалско" обяснение, защото добре си спомням, че като ученици в прогимназията - през 1945/46 г. - поднасяхме цветя пред тази плоча в памет на Апостола. В къщата на улица „Широка" някога са живеели братята Петър и Марин Пигулеви, членове на тайния революционен комитет, основан във Видин.
В онези далечни години, паметната плоча със сигурност не е поставена в резултат на профсъюзен, махленски или ОФ-енту-сиазъм, а от хора, които са искали да увековечат името на великия българин. Що се отнася, до това че плочата може би е поставена, за да не се разруши къщата, е просто наивно като обяснение, защото строителният бум във Видин настъпи 40 години по-късно. Нейното поставяне е просто един признателен акт, удостоверяващ твърдението на Захари Стоянов и Младен Павлов, че Левски е пребивавал във Видин.
Интересни аргументи в подкрепа на тезата, че Апостола е идвал във Видин, изтъква учителят краевед и пръв уредник на историческия музей в града Васил Атанасов. В своя труд "Васил Левски и "Бабините Видини кули", публикуван в списание "МИР" № 10-774 от 20 юни 1936 г, стр.З - „За учредяване на революционен комитет във Видин и в с. Брегово през 1871 гот Васил Левски"./
Окр.библиотека-Видин,отд."Краезнание7, той пише:
... през 1871 г.във Видин е създаден революционен комитет от Васил Левски и негови членове са били Петър Пигулев, Митьо Вельов, Петър Миков, Ванко Нешов, един евреин и карловецът Никола Маринов Дюкменджията! Като косвено доказателство, че във Видин е имало революционен комитет и че той е бил основан от Левски, говори фактът, че при арестуването на Стоян Заимов след Априлското въстание и разпита му в Русе, на 25 юни 1876 г, в протокола дословно са записани думите му:
Във Видин бях изпратил Апостолов. Там той стоя два месеца, след което избяга... Тоя пратеник ми отговори с писмо, в което се казваше, че местният български комитет приема решението на комитета... Веднага след арестуването на Стоян Заимов Петър Пигулев емигрира с цялото си семейство в Калафат и остава там до Освобождението. По-малкият му брат Марин е арестуван и след дълъг процес изпратен на заточение в Диарбекир. На път за каторгата обаче, избухва Освободителната война и той се завръща във Видин. През 1924 г. Народното събрание му отпуска поборническа пенсия.
За случая с бягството на Петър Пигулев и съденето на брат му Марин, ми разказа и близкият родственик на сем.Пигулеви д-р Борислав Тошев, който сега е на 85 г, но с бистър ум и добри спомени за чутото от баба Ангелина Пигулева-Каракашева, дъщеря на Марин и майка на неговата съпруга. Баба Ангелина му разказвала: "Левски е пренощувал у нас, а през нощта се събрали много хо-ра на които той говорил. До нашата къща била къщата на турчин кмет на града, а до нея - полицейският участък, но турци-пю нищо не разбрали..."
Косвено доказателство за пребиваването на Васил Левски във Видин е и издадената от Дим. Страшимиров книга:" Извори за Васил Левски - живот и дела" том 1, стр. 636, на която са помес-тени спомените на Димитър Пъшков:
...В 1871 г. Левски замина с Марин х. Луканов на коне да обиколят Западна България по ревизия и подканят комитетите за събиране на пари за условените в Швейцария пушки. Като посетили много градове, стигнали до Видин, дето отседнали в комитетския хан. Ханджията, които познавал Левски, му съобщил, че го търси под лист полицията. Левски дал нареждане на ханджията относно полицейското дирене и излезли с Марина из пазара, съвършено спокоен отива в една книжарница и си набавя разни книжки за прочит на децата от училището и ги нарежда в една стая на хана.
След малко дохожда......
Тук записките свършват. По каква причина са прекъснати, не е обяснено...
Димитър Пъшков е бил виден комитетски деец от Ловеч и най-близък съратник на Левски. Съден е заедно с него и е заточен на вечна каторга в Аргани Мадени /дн. Ерани, Мала Азия/, откъдето успява да избяга през 1876 г. Бил е народен представител два пъти - 1887 г. и1908 г. Оставя ценни исторически бележки, дневници и спомени.
От разказа на Пъшков става ясно, че Левски се е познавал с ханджията, което означава, че не идва за първи път във Видин. Потвърждава се твърдението на Младен Павлов, че Левски е идвал в града ни повече от един път.
Видинският кмет д-р Бърни Бончев /1934-1938 г.1 е събирал много материали за пребиваването на Левски и е един от хората, които са виждали лично изгубеното Евангелие от църквата в Брегово при повторното идване на Левски през февруари 1782 г. Тогава Левски отседнал в дома на даскал Йон Чолака, където създал комитет, начело с даскала и членове: Митър Въсков, Атанас Йончев, Йон Димитров, Йон Топчиев, Марин Петров и Георги Ценов. Било неделя. Даскалът завел Левски в църквата. Там службата водел поп Гуша. Левски застанал на десния клир и пял сърцато. След края на службата написал собственоръчно на бялото поле на Евангелието за св.Харалампи:" Да се знае кога съм пял на десния клир на църквата " Св. Успение Богородично. 10 февруари 1872 г. - Левски".
Този случай е отразен от д-р Бърни Бончев в неговата ,, Видинска книга", завещана на видинската община.

 

 

При едно от идванията си във Видин Левски бил настанен в дома на Ванко Нешев на ул. ,,Болярска" /сега „Найчо Цанов"/. Турската полиция обаче подозирала, че в града е пристигнал „важен комита", затова преместили Апостола в кръчмата на Петър Пигулев до някогашното училище ,.Христо Ботев" на ул,,Широка". /Както писахме по-горе - б. а / Тук Левски се укривал няколко дни, като нощувал в една голяма бъчва. После Петър Пигулев го зввел в с. Кутово, където двама доверени хора го прехвърлили една нощ с лодката си в Калафат.
Интересен факт е установил и видинският публицист Христо Лишков, който пише:За историята на Видин не е без значе-че Васил Левски се е подписвал с още имена, като Аслан Дврвишоглу, отговарящо по смисъл на Дякон Левски и с псевдонима Асланоглу Видинлии"./Лишков Хр."Вид.общински вестник" бр.93/1994 г./. Ако Левски не е идвал във Видин, защо ще му е било необходимо да използува и псевдонима „Асланоглу Видинлии"?
Безспорно най-правдоподобно обяснение за вероятността Левски да е идвал във Видин, дава Васил Боянов в книгата си Левски и Ловеч. Неизяснени въпроси от революционната дейност на Апостола". /София, 1995г,стр. 134-139 - б. а./ След като цитира изцяло спомена на Дим. Пъшков за пътуването на Левски И Поплуканов на коне до Видин, Боянов по нататък дава своето обяснение за случая:
За съжаление, бележките са прекъснати и мисълта остава недоизказана, Но самият факт не подлежи на съмнение , като се има в предвид, че Д. Пъшков е един от най близките сътрудници на Апостола от онова време, член е на Ловченския комитет, асМ. Поплуканов, с когото заедно са заточени в Диарбекир и заедно избягват от там... Така че, ако не лично от Апостола, Пъшков е могъл да научи за недоразказаната случка във Видин от М. Поплуканов , още повече, че след Освобождението двамата живеят в Ловеч и стават още по-близки като съпартизани и приближени на Стефан Стамболов... В мемоари и писания на съвременниците на Левски се посочва като безспорен факта, че Апостола е пребивавал във Видин, по изпълнение на своите задачи, за създаване на революционна мрежа от комитети. В този смисъл Видин е бил особено важен като пункт, със своята близост до две граници - на запад -Сърбия и на север - Румъния. В това отношение той се явявал като удобна база за снабдяване с оръжие и муниции от двете свободни тогава страни.
Други автори считат, че липсата на автентични писмени документи от самите революционни комитети - протоколи, дневници и книжа е достатъчно основание да се твърди, че Левски не е пребивавал в някои градове, както пишат съвременниците му, включително и във Видин! Такова твърдение едва ли може да се приеме като абсолютно точно, като се има предвид, че много архиви може да са унищожени, за да не попаднат в ръцете на тур-ците. Други може да са изчезнали при бедствия - пожари или наводнения, каквито във Видин, например, е имало няколко от времето на Левски до днес! А трети, просто са попаднали в ръцете на хора, които не са разбирали и оценявали тяхната важност и са ги разпилели като обикновена хартия ...
При толкова много аргументи- "за" и "против", пребивавал ли е Левски във Видин или не, остава читателят, изхождайки от собствената си интуиция да прецени, кое е най-правилното твърдение.
Моето дълбоко убеждение е, че Апостола на свободата не би оставил вън от полезрението си такъв стратегически град като Видин, с оглед снабдяването на организацията с нужното и въоръжение. Пък и създаването на революционните комитети във Видин и Брегово не би могло да мине без неговото участие!
Може би един ден ще се открие и изчезналото Евангелие от църквата в Брегово със собственоръчно написаното послание от Левски: ,Да се знае кога съм пял на десния клир на църквата „Св. Успение Богородично". 10 Февруари 1872г. - Левски"...

 

 

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин