Изпрати стари снимки от Видин и областта

Александър Стамболийски гост на видински кауш

История - Видински истории

"ГОСТЪТ" НА ВИДИНСКИЯ КАУШ - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ
Светлини и сенки по лицето на медала !
Една от най-противоречивите политически фигури в българската история, несъмнено е селският трибун Александър Стамболийски. Неговото нагло отношение към българската интелигенция и безпардонно пренебрежение към символите на държавната власт, му спечелват откритата симпатия на онази част от населението, което през двадесетте години на миналия век, в мнозинството си от 80 % живее в селата.
След националната катастрофа, предизвикана от неразумната политика на цар Фердинанд и бедственото положение на селяните, които са основния резерв на българската войска, спечелила всички битки, но загубила всички войни, е поставен на дневен ред въпросът за търсене на отговорност от виновниците. Стихийният народен протест извиква на политическата сцена селският трибун и бунтар Александър Стамболийски.
На 4 Септември 1915 г., при срещата на цар Фердинанд с представители на опозицията, водена от Стамболийски, последният се държал безцеремонно с коронованата особа.
Неговият остър диалог с цар Фердинанд се разпространява със светкавична бързина до всички кътчета на страната и намира одобрение от преобладаващата част на населението. Репликите на Стамболийски в спора с царя са неуважителни, безпардонни:
Фердинанд: - Вие имате грубостта на селяка !
Стамболийски: - Но нямам порочността на благородника!
Фердинанд : - Вие сте невъобразимо дързък!...
Стамболийски : - Но извънредно правдив
Фердинанд : - Вашият език е нетърпим !...
Стамболийски : - Вие ще отговаряте с главата си за националната катастрофа, която предизвикахте.
За своята дързост и незачитане на установения с конституцията държавен строй, Стамболийски е осъден на доживотен затвор. След произнасянето на присъдата, за първи път в живота си, се запознава с Видин, където е въдворен в стария турски кауш. Почти една година Стамболийски е трябвало да търка наровете на видинския зандан, но щастието и късметът са все още негови "спътници"!...
"Късметът", обаче е като птичка, която понякога каца неочаквано на рамото на щастливеца, за да отлети в един момент, също така без "предизвестие", както е дошла. И да не се върне никога повече...
Във Видин Стамболийски попада в обстановка, за която всеки затворник може само да мечтае. Директор на затвора е видинлията Ванко Вълов - истински родолюбец, член на Земеделския съюз и сподвижник на Стамболийски. Така, вместо в качеството си на затворник, Стамболийски става нещо, като "почетен гост" на видинския затвор. С пристигането, именитият "затворник" пита директора на затвора първо за своя съученик и другар от земеделското училище в Садово, вече станал видински гражданин Васил Стойчев. След годините на раздялата им, последният е завършил висше образование - агрономство в Чехия и е станал първия български агроном, директор на Видинската земеделска гимназия. /Основател на тази истинска школа за модерно земеделие бил също агроном - чех по народност. Той предал Разсадника и училището в цветущо състояние на своя приемник, също възпитаник на Пражкия университет Васил Стойчев. Последният за две години го доразвива в най-образцовата земеделска школа на Царство България ! - б.а./
Ванко Вълов от затвора изпраща своя файтон, за да докара директора на Земеделската гимназия в неговия кабинет. Тук става срещата между двамата стари приятели и съученици - Александър Стамболийски и Васил Стойчев.
Днес, 96 годишният бай Иван Стойчев, син на директора на земеделската гимназия, човек с бистър ум и младежка енергия, въпреки патриаршеската си възраст разказва:
От този ден, до излизането на Стамболийски от затвора, ние с брат ми Драгомир всеки ден носехме мляко и храна на затворника. На 26 Септември 1918 г. освободиха Стамболийски от затвора и ние, цялото семейство, го изпратихме на пристанището за Лом, от където с влака замина за София.
През 1923 г., вече като министър - председател Стамболийски пристигна за втори път във Видин и държа голяма реч в салона на театъра. Тате не можа да отиде, защото най-добрата, елитна крава в Разсадника започнала да се тели и ветеринарния доктор уведоми баща ми, че кравата може да умре, защото раждането започнало обратно... и той нищо не може да направи! Тогава той, понеже е учил и ветеринарно дело, запретна ръкави и изроди кравата, като и тя и телето останаха живи! След събранието, министър - председателят Стамболийски наредил на Областния управител да доведе веднага при него директора на земеделското училище Васил Стойчев, като смятал, че същият е в салона. Областният управител сконфузено обяснил на Премиера, че Васил Стойчев не присъства на събранието, въпреки че е получил писмена покана.
Тогава Стамболийски се качва на файтона на областния управител и отива право в Земеделската гимназия.
Бай Иван, тогава 12-13 годишно момче, разказва с умиление за видяното и чутото от него на тази паметна среща:
Беше към 12.30 ч., ние бяхме седнали да обядваме. Вратата се отвори широко и влезе едър усмихнат човек. Беше Стамболийски, като каза: "Добър ден - щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината..."Седна на масата и обядвахме заедно. През цялото време гостът и баща ми разговаряха като истински приятели. Ние децата попивахме всяка дума.
Стамболийски каза на тате: "Василе, ти си здрав българин, истински патриот, ще напуснеш Видин и ще дойдеш при мен в София. "На това тате отговори: "Санде, ти най-добре ме познаваш и ти е известно, че завърших тази професия с голяма любов. Като отида в София, какво ще правя там на жълтите плочки. Моето място е тука, да уча народа на земеделие!" След това продължи : "Санде, ти си по истински българин от мене, но половината от твоя антураж са негодници и ще те провалят. Първият, които седи все от дясната ти страна е умен човек, но много пие и те излага навсякъде... "/става дума за Стоян Омарчевски -б.а./ Стамболийски му отговори: "Благодаря ти Василе, знам че е така, но ще вземем мерки да оправим работите!"
На тръгване, вече до файтона, тате му заръча: "Санде. ти с военните си все на нож. Разбери, че военните са винаги на власт и трябва да се помириш с тях, иначе ще ти изядат главата...
Повече не го видяхме жив..." Интересна случка разказва бай Иван за манталитета на род ните депутати от преди 83 години:
Пристигнаха - казва той - пет души народни представители във Видин при своя колега избран от местното БЗНС - Върбан Николов Маринов, родом от с. Капитановци и той ги доведе да видят изрядното Земеделско училище и Разсадника. Останаха удивени от образцовите градинарски, овощарски и полевъдни масиви. Но най много бяха впечатлени от животновъдното стопанство. В отделни боксове бяха заделени различни породи животни и прасета. В един бокс имаше 12 бройки бели като лебеди и напълно еднакви, като правени на струг прасета. На ушите на всички имаше марки. /Били платени и фактурирани на селяните/. Един от народните представители се обърна към баща ми с думите: "Бай Василе, ще мога ли да взема едно от тези прасета ?" Баща ми се усмихна и рече: "Трудна работа, но ако искате, може да си купите друго" и продължиха разглеждането на стопанството и училището.
След около два часа, групата се отправи към файтоните, за да се върнат в града. Онзи депутат се обърна към баща ми: "Бай Василе, готово ли е прасето?" Баща ми отговори, че това е невъзможно, защото хората, които са ги платили, вече са пристигнали, да си ги получат. Всички депутати се сбогуваха сърдечно с баща ми, само онзи "кандидат свинаря" каза злобно: "Ще ме запомниш ти мене..."! И действително, след десет дни Васил Стойчев получил заповед за уволнение. Затова, че не е дал безплатен армаган -едно прасе, на един "народен" безобразник! Предлагали му друга работа, като компенсация за уволнението. Васил Стойчев обаче напуснал обиден. И едновременно гордо, без да търси повече държавна служба.
Явно било, че неговият другар от ученическите години - Стамболийски, преял от власт и "величие", много бързо е забравил за грижите във видинския затвор...
Нравът на родните депутати, открай време като че ли е бил все такъв! Само, че т. нар. "политици" - депутати и министри, никога са се задоволявали с прасенце, буренце вино или ракий-ка докато днешните считат за обидно, ако "келепирецът" е по-малък от банка, завод, хотел, парцели по морето или планината, мерцедеси и преференции за цялата фамилия...
Разочарованият Васил Стойчев се дистанцирал от своя приятел Стамболийски, когато последният е бил на върха на славата си. Отказва да го последва и в София. Честният земеделски труженик бил научил и за нечистоплътните политически връзки и пазарлъци на премиера със сръбските националисти, които били в ущърб на България!
Близките му често натяквали, че е трябвало да послуша Стамболийски и всички да са заминали за София. Когато става превратът и Стамболийски е убит, старият директор Васил Стойчев се изповядва пред цялото си семейство: "Разбрахте ли сега, защо не се съгласих да отидем в София. Политиката е несигурна и мръсна работа, особено когато я играеш нечестно...Вие и вашето бъдеще ми бяха по-скъпи от всякакви постове и пари... "
За селския трибун Стамболийски е писано много и оценките за него са били в две посоки - от възвеличаване, стигащо до митологизация, до пълно отрицание, обвинения и низвержение Появата на този политически "феномен" в началото на ХХ-и век се побира в параметрите от "Осанна" до "Разпни го"! Преобладават предимно позитивните щрихи в "профил" и "анфас", все от "слънчевата" страна на медала, но има много неизследвани периоди от неговата дейност, които трябва да бъдат изучени, анализирани и доведени до знанието на българската общественост
Още тогава, когато Стамболийски е бил във върха на сла вата си, неговият пръв приятел Васил Стойчев от Видин, е доло вил порочността на неговото управление. "Не ми харесваха - казвал той - тези екзалтирани и въоръжени до зъби групи от" оранжевата гвардия ", които кръстосваха села и градове и пребиваха всеки, които се опитваше да каже нещо или против земеделското управление, или против Александър Стамболийски!" Интелиген тният директор на земеделската гимназия във Видин е разби рал, че тези вандалски методи на "управление" - побоища, терор и убийства на политическите противници, не може да продължа ват вечно и че ще дойде ден, когато ще се потърси отговорност от организаторите и изпълнителите на неморалното управление
Един от първите политически противници на Стамболийски е видинският народен представител Георги Добринович, които пише:
От управлението на Ал. Стамболийски като министър -председател в продължение на близо четири години, пропищяха всички порядъчни българи. Управляваха с шайки, организираха убийствата на най-добрите хора, защото били техни политически противници, ограбиха държавната каса, станаха агенти на Сърбия, която с тяхната оранжева гвардия да изгони цар Борис и да предадат България на върховното управление на Сърбия. За да бъде спасена България, дълг беше на нас, ратниците за нейното освобождение от турците, и други да действаме и да премахнем тия изродени управници.. . За една година се организираха патриотичните сили .. .през нощта срещу 9 юни 1923 г. тези сили ги свалиха и спасиха България. На тези патриотични сили историята е определила място като спасители, а на свалените друж-башки управници - като озверени злодеи, предатели и сеячи на най-долна развала между наивните маси и ония с престъпни нак-лонности.. .То беше дело на целия български народ. ..
/Добринавич Г. "На тая земя уморена", изд. "Видин", 2001 г., стр. 48-49/
Това пише изявеният видински гражданин, поборник срещу турската тирания, депутат и общественик, който съвсем не е бил привърженик на фашистка партия или на фашистка идеология, каквито в България изобщо не е имало! За безморалността и про-дажността на земеделското управление, Добринович пише:
Особено позорно и престъпно е делото на Стамболийски и неговите дружбаши, че отвориха границата за руските болшевики, които наводниха България с много заграбено руско злато и дружбашките управници им станаха платени агенти и покорни изпълнители на техните нареждания, а целта беше да се разбие Врангеловата войска в България, защото представлявала опасност за болшевишка Русия ..."
/Добринавич Г. "На тая земя уморена",
изд. "Видин", 2001 г., стр. 50/
Лично вътрешният министър на Стамболийски - Райко Даскалов - е разрешил и организирал /разбира се със знанието на Премиера - б.а./ разправата на болшевишките агенти от ЧК с белогвардейските офицери, приети преди това от дружбашко-то правителство - около 15000-ен корпус заедно с въоръжението му. Земеделското правителство преди това обаче е приело в държавната хазна 30 милиона франка за издръжката на бе-логвардейската войска ! Къде са отишли тези пари след това?.. Може би старият поборник, депутатът Георги Добринович, присъствал на заседанията на Парламента и чул лично думите на земеделския лидер, дава най-безпристрастна оценка:
Стамболийски заяви пред Народното събрание, че те са ученици на Ленин, но със свалянето им на 9 юни 1923 г. България бе спасена от тая грозна напаст - селска болше-вишка диктатура
I Добринавич Г. "На тая земя уморена", изд. "Видин", 2001 г., стр. 52 / Много по-точна представа за човека, политика и държавника Александър Стамболийски дава неговият някогашен съидейник и бивш приятел проф. Александър Цанков. Като учен, ерудит и аналитик на политическата конюнктура, той е имал възможност да наблюдава и участва във всички обществени процеси от онова време. А като министър-председател след това, да направи своите най-верни изводи за сътоянието на държавата. Така от дистанцията на времето, проф. Цанков дава в своите мемоари, без злоба и завист, най-реални данни за неблагополучията на земеделското управление. Той укорява Стамболийски, че с "партизански похвати" и с "безпрецедентна селска демагогия" е отстранил политическите партии от обществения живот, като е създал абсолютно силово и терористично правителство, във всичките му действени структури. Известният учен и държавник пише:
Като шеф на правителството, той беше самовластен господар в управлението. Както всички хора със слабости и той не бе лишен от тях, но най-опасната на която се поддаде, бе ласкателството.. .Приближените му .. го нап-ричаха "Ивайло II".. .и сам цар Борис в интимна среда го наричаше "Великия". Той беше вече пленник на манията за величие и даваше основание да се мисли, че страда от па-раноя.Тия човешки слабости дават не само характеристика за човека, но и за държавника Стамболийски, слабости, които ще обяснят много от събитията през времето, през което той управляваше България... Той по-рано от комунистите си служи с така наречените "народни съдилища", като наред с коронните съдии назначи и граждани, т.е. партизани - съдии. От такъв съд бе осъден целия либерален кабинет на д-р В.Радославов...
/Цанков проф.А., "България в бурно време", изд. "Прозо-рец", София, 1998 г., стр. 139 - 141/. Тръгнал по пътя на едноличната диктатура, Стамболийски обезглавява политически България, като за нормален политически живот и нормални политически борби и дума не може да става. Имало е само две легални партии - Земеделската и Комунистическата. Както пише проф. Цанков, "...те се ненавиждаха, но се търпяха и дружбашките изстъпления пощадиха само комунистите"!
При всички грешки и брутални методи на земеделското правигелство и особено предателската му "панславянска" интегрални политика с Югославия, проф. Цанков признава и една голяма негова заслуга:
Една от големите реформи, с която той /Ал. Стамболийски - б.а./остави името си, е българската трудова повинност. Тя е нашенска оригинална и самобитна. Нашият пример биде последван на първо место от Германия, от Третия райх...
I Цанков проф.А., "България в бурно време", изд. "Прозорец", София, 1998 г., стр. 146/ Бруталността и вулгарността на земеделското управление е описана много образно от д-р Иван Дочев - ръководител на Българските легиони. Когато на 15 септември 1922 г. опозицията насрочва конгрес в Търново, за предстоящите парламентарни избори, Стамболийски разпорежда, по същото време и на същото мяс-то да се проведе "конгрес на цвеклопроизводителите". Целта е да се провали опозиционният конгрес. С чрез терор и побоища опзицията е разгонена, за което д-р Ив. Дочев пише:
Оранжевата гвардия спира отиващите за Търново влакове, свалят делегатите, малтретират ги и ги връщат обратно.. .На гарите Долни и Горни Дъбник привърженици на БЗНС се появяват с "цепеници", бият делегатите на опозицията, режат бради и ги връщат...
В моето въображение винаги съм си представял министър - председателя на България, вторият човек в държавата след царя, че ще е някой много високо интелигентен човек, възпитан, опитен, водач на народа по пътя към по-светло бъдеще.. .затова с особен интерес чаках да чуя речта на Стамболийски... Много хора говореха против него. Ако е вярно всичко...как той може да бъде министър-пред-седател?..Стамболийски започна речта си.. .Никаква програма! Нищо!...цялата му реч беше реч на площаден демагог, изпълнена с ругатни против гражданята, интелигенцията, всичко вън от неговата партия..."гражданите са паразити, които вие с черен труд храните...на нас не ни трябват агрономи да. ни казват какво да правим...нашият селянин като види сутрин рано зората, той знае какъв ще е денят - нас не ни трябват метереолози..." Никой не виждаше никаква гаранция за имота, професията си, живота си, никакво бъдеще... Тревога завладя всички...
/Дочев Ив., "Живата история на ХХ-ия век". София, 2000 г., стр. 17-18/
Това е част от простоватата площадна демагогия на Стамбо лийски, когато спечелва 90% в парламентарните избори през пролетта на 1923 г.
Простоватостта, безцеремонността и терора в управпени> на Стамболийски надминават тези на Тодор Живков, защото последният имаше около себе си и интелигентни съветници...
Консолидацията на здравите демократични сили в българско то общество помита оранжевата селска тирания... За този пов ратен момент в българската история Иван Дочев пише:
.. .когато на 9 юни 1923 г. пристигна вестта че е направен преврат, Стамболийски е убит и партията му свалена от власт; никой не питаше кой уби Стамболийски? Кой на/ь рави преврата? Кой състави новото правителство? Хора та приеха станалото като протегнала се над България спасителната ръка на провидението!
/Дочев Ив., "Живата история на ХХ-ия век", София, 2000 г, стр. 18/
Най-цялостна представа за образа на селския водач Алек-сандър Стамболийски дават двата доклада, изнесени на конференция, проведена на 10 октомври 1990 г. във Вашингтон. Копие от тези доклади ми беше предоставен от изтъкнатия български иторик, д-р Н. Алтънков, преподавател в Калифорнийския уни-верситет. В тях, без политически пристрастия или идеологически тенденции е направен опит за обективен анализ на фактите, съ-битията и личността Стамболийски, като ръководител на държана в продължение на четири години!
Особено фрапиращи и обидни за обществото и науката са разсъжденията" на Стамболийски за интелигенцията. През 1909 той издава книгата си "Политически партии или съсловни орга-низации", която преиздава през 1920 г, без авторът да промени отношението си към интелигенцията, в тези два съвсем различ-ни периода!
Крайно ретроградни, дори опростенчески са размишленията на Стамболийски за хората на умствения труд. Може би за да се хареса на по голямата част от непросветената селска маса, коя-то е основната част от поддръжниците му, той прави за интели-геницията следните обобщения:
Тоя който е свършил най-висшите учебни заведения и не е вкусил от учението на борческия живот, или пък, освен учебниците, друго нищо не е чел, той не може да бъде ръководител...
/Стамболийски А. "Политическите партии...",
София,1909 г.,стр. 12/
В своите разбирания и отношение към интелигенцията, Стам-болийски е на едно мнение с комунистическата "доктрина". Или по-точно, той признава само тази интелигенция, която се състои от наши хора", земеделци, мъчейки се да разсъждава:
Че известна обществена сила има нужда от интелигентни сили, за това и дума не трябва да става. Но тия интелигенти само тогаз ще бъдат безопасни и напълно пригодни за ръководещи или силно спомагащи единици в тая организация, когато имат най-вече материални интереси с мнозинството...
/Стамболийски А. "Политическите партии..."
София, 1909 г., стр.15/
Явно, че ниският интелектуален уровен на цялото земедел ско ръководство, демонстративно показва страха си от хората на умствения труд и онези, които притежават широк кръгозор на духа. За тях Стамболийски се изказва по следния начин:
Умствената аристокрация, интелигентската сган.в свила змийско котерийно гнездо...тази търтейска паплач и търтейски рояк.. .е мнима народна ръководителка.. Ония интелигенти службогонци, предприемачески, адвокатски и пр, сбирщини, които са забили жилото си в народния държавен организъм и онази военна благородна класа, интелигенция, държавници и т.н. е задушавала и мачкала грамадното мнозинство от народните маси.../разбирай селяните-б.а/, най-сетне, лекарската и адвокатската про фесия да станат общо достояние и да няма нужда от съществуването на и без това малочислените и маловажни днес тия две съсловия., интелигенцията се занимава през целия си живот само да се нахрани, запази и разплоди., интелигентите са държавни разбойници., .в това число и учителите...
/Стамболийски А. "Политическите партии' София,1909 г.,стр. 58 -179/
От тази "научно-теоретична" платформа на Стамболийски се вижда, че опростачаването и бездуховността в управленческите действия на земеделското правителство, се свеждат до яростна борба със знанието, с просветата и възвишаването на човешкия дух чрез културата! Щом като на учителите, лекарите, адвокати те и военните Стамболийски им прикачва квалификации - "учен дивак" или "учена дивотия", считайки ги за противници, които се плашат от "силния стремеж на БЗНС да тури край на бясното разточителство на държавните средства харчени за тях!..."
От тези бисери на мисловната инфантилност, от отношение то на Стамболийски към интелигенцията изобщо, става ясно той стои на значително по-ниско стъпало от комунистичес-кия неандерталец Тодор Живков с неговото прословуто - "Та-зи година завод за полупроводници, догодина за цели..."! Нескопосаните опити за "разсъждения" показват, че "фено-мена" Стамболийски е едно случайно, имагинерно явление, кое-то мяма нищо общо не само с политическата логика, а изобщо с обикновената, разумна житейска политическа практика! Именно заради това, първият доклад на доц. Искрен Азманов от БАН, изнесен на Вашингтонската научна конференция завършва така: Едва ли в бъдеще той /Стамболийски - б.а/ ще може да бъде запазен за положителна историческа личност, за националната история на България. Оглеждайки реално възможностите, които са стояли пред него, можем да преценим, че да остане на високо и почетно място в нашата история, той е могъл само ако веднага след подписването на Ньойския договор за мир, оставяйки една инвалидна България, вместо да счупи само писалката, той е могъл да се застреля там на масата и с това да респектира цяла Европа и целия Свят. Но Стамболийски пропусна тази рядка историческа възможност. И така, от диалога му с Фердинанд и съпоставка с новите фак-ти лидерът на Земеделския съюз - Ал. Стамболийски се очер-тава като нагъл и безцеремонен, като порочен, брутален, лице-мер и грубиян
Това са качества, които не може да притежава един държав-ник и политически мъж, който достойно да представлява една държава.
Историята е длъжна да каже истината и за Стамболийски, и за Георги Димитров, и за Трайчо Костов и Вълко Червенков, и за Никола Петков, и за Г. М. Димитров, и за Иван Багрянов. Още по-отблъскваща е нравствената, политическа и идеоло-гическа нищожност на земеделския лидер, посочена във втория доклад на доц. Азманов пред Вашингтонската конференция, озаг-лавен: "Александър Стамболийски и Тодор Живков - Опит за сравнение". В него доц. Азманов доказва и то не без основание, че българската интелигенция преди 9 .IX. 1944 г. и след тази дата, до настоящия момент, беше и все още е от монархически тип През буржоазния период тя беше се самоопределила към царя. Известни са кръговете и групите от писатели, художници, артисти, музиканти и други културтрегери, които бяха най - преданите "ганиметовци" на коронованата особа След 1944 г. същата интелигенция и зараждащата се "нова", се ориентира стръвно към Георги Димитров, Вълко Чер-венков и най-дълго и траИно към Тодор Живков. Ако някой възрази, че през буржоазния период, интелигентите комунисти не бяха ориентирани към монарха, са напълно прави. Но в техните прояви, творчество и позиция, отново има още по подчертано монархически тип характеристики, защото те "богославеха" само Коминтерна, Сталин /за Роди-ну! За Сталину-б.а./и Съветския Съюз. Отделно стои въпросът, че през очертания период сред комунистите не можем да видим наличие на интелигенция. Те бяха само пролетариат. Мнозинство от хора без образование, без особени специалности и квалификации, на ниска степен на културното си развитие като цяло.
/Азманов И, Вашингтон,1990 г/
Методът за сравнение е много важен исторически похват обсъждане на известни периоди от политическата действителност, както и на личностите, които са ръководили държавата.
Срещу възражението, че епохата на Стамболийски е една, управлявал от 1919 до 1923 г, а на Т. Живков е съвсем друга-от 1954 до 1989 г, можем да кажем, че разликата е само във време то. И в това, че първият е земеделец, а вторият комунист. Първият е убит след преврат, вторият след вътрешно детрониране е останал жив, но политически мъртвец.
Ако анализираме по-внимателно типажът на тези двама "дър жавни ръководители", ще открием много общи, направо еднакви белези в тяхната същност:
Стамболийски беше без академично образование. Тон М обладаваше висока култура. По-точно казано, той не тежаваше необходимата култура за поста министър-првд седател и поради своето интелектуално несъвършенство той не можа да привлече около себе си способната българска интелигенция. Нещо повече, през юни 1923 г. превратът към Стамболийски се направи от академичната интелигенция в съюз със специалисти от финансите. В правителството на проф. Александър Цанков влизаха професори от Софийския университет. Ядрото на този кабинет беше професорско.
Тодор Живков също беше без академично образование. Той също не обладаваше необходимата интелектуална природна задължителност от личностни качества, потребни за поста ръководител на държавата. Личностните, физическите и риторичните недостатъци на Живков, съпоставени с тези на Стамболийски показват, че те двамата са от един и същ тип исторически лица.. .Стамболийски не можа да добие доверието на интелигенцията.. .Живков но пръв поглед беше в дружески отношения с нея, но не с можещата прослойка от учени, а с партийната интелигенция, оформена в редовете на БКП, която единствено поддържаше Живков. Детайлното изучаване на особеностите на партийната интелигенция ни довежда до нейното окачествяване като неспособна...
/Азманов И., Вашингтон,1990 г. стр.4/ Ако за своята некомпетентност, некадърности порочност при ръководството на държавата, Стамболийски при преврата е убит, ТО лумпен-интелигенцията, която извърши партийният преврат През ноември 1989 г. не потърси необходимата отговорност от Живков за неговата некадърност, неспособност, некомпетентност и несъстоятелност в ръководството на държавата. Неговата партия, която разстрелваше на улицата своите "врагове", за никакви провинения, приложи към него мярка за "наказание" - изключване от партията!
Сравнен с Живков и образът на Стамболийски е исторически изопачен и неверен, така както беше представян, а и все още се Представя - а именно, че той е неправомерно екзекутиран - законно, констуционно избран държавен ръководител. Дали пък ликвидирането на Стамболийски не е резултат от приложението на онази максима, формулирана от Волтер, че "когато започват да говорят парите, приятелството свършва"...Това ще докажат допълнителните разследвания, ако в България някога се намерят достатъчно национално - отговорни магистрати и историци, които ще разгледат най-после Дело № 11/1923 г.в Софийския Апелативен съд!
За да не бъда обвинен в антиземеделски тенденции при представяне на "казуса Стамболийски", ще цитирам дословно разследването от споменатия по-горе учен от БАН Искрен Азманов, които пише:
Не е известно както на българската общественост, така и на международната, че на 15.III.1923 г.министър-пред-седателят Стамболийски злоупотребява с 4 /четири/ милиона швейцарски франка от държавното съкровище, които разпределя между свои роднини и близки, а основната им част укрива у себе си.
Заведеното углавно дело срещу Стамболийски от Софийския Апелативен съд - Дело № 11 от 1923 г. е съзнателно укривано, както от царската юстиция, така и след победата на БКП и до днес.. .Нито правниците, нито политиците, нито журналисти-те, нито историците посмяха да анализират дело №11 от 1923 г. Върху него цареше дълбока тайна. Мълчание, прах и забрава.
Защото изяснявайки, че злодейски убитият лидер на БЗНС и предводител на българското правителство е ограбил 4 милиона швейцарски франка държавни пари е равно на неописуем финансов, политически и международен скандал.
До днес такъв еквивалент не беше познат в българската история. Не беше познат до случаят - Живков.
За подробност ще цитираме писмо №1165 от 26 януари 1924 г. от министерството на финансите, подписано от министъра Петър Тодоров и Юрдан Тотев началник на отделението по инспекцията:
"До господин председателя на Апелативния съд: Съгласно чл. 10 и 11 от закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти, изпраща ви се един екземпляр от акта за произведената ревизия на отпуснатите 4 000 000 шв. Франка на бившия министър Александър Стамболийски, заедно с приложенията му, за да се възбуди, ако намерите основания, углавно дело против лицата, за които ще бъде дума по-доле, за отнемане от тях в полза на държавата на незаконно придобитите имоти...
Тук е необходимо сравнение и изчерпването на въпроса в каква степен Тодор Живков ощети незаконно държавното съкровище? Извадите от делото по Стамболийски ще ползват както юристите по делото срещу Живков, така и българската национална история, която е наложително да се пренапише отново.
Важен е изводът, че както Живков, така и Стамболийски са рушители на своите партии... Ще завърша със заключението, че сравненията между Стамболийски и Живков се очертават, както виждате с доста актуално значение. /1 октомври 1990 г. София Искрен Азманов/ Такава е "сагата" за бившия затворник от стария видински затвор и бивш министър - председател на България Александър
Стамболийски.
Великият поет-революционер и страстен българолюбец Христо Ботев, преди повече от 132 години, е написал за тези, които са били на власт: - "грабете го неразбрани / грабете го кой ви
пречи..."
От полуотворените архиви знаем, че цар Фердинанд е абдикирал от престола, заминавайки си със 131 товарни вагона, теглени от четири локомотива и освен заграбеното от българския народ имущество, Фердинанд не е върнал поне един от вагоните и локомотивите, с които е превозил плячката...
Прокламиращият се като "защитник" на бедните и мизерстващи селяни - Александър Стамболийски е откраднал от залъка на този нещастен народ 4 мил. швейцарски франка, което днес е равностойността на около 8 мил. лева. И какво от това!...
Всичко е потънало в забрава!...
Колко милиарда долара е ограбил Т Живков и неговата престъпна камарила, засега може само да се гадае, ако съдим по това, че той остави на България 11 милиарда долара държавен дълг! И по това, че неговите преки -лични и партийни - наследници притежават огромни имоти в България и по всички части на земното кълбо...
Историята действително трябва да се пренапише, за да разбере този измъчен народ, превърнат в електорат, че много от "любимците", които е изпратил по върховете на властта, за да го управляват, са го превръщали, почти винаги, в жалък миманс в своя престъпен политически бизнес...
Жалкото е, че в престъпната кохорта на "политическите джамбази" се е оказва и фетишизираният, превърнат едва ли не в национален трибун на селото - Александър Стамболийски.
Сенките по лицето на "блестящия" медал, се оказват повече от "светлините", които е трябвало да излъчва...

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин