Изпрати стари снимки от Видин и областта

Бай Шабан - Америката

История - Видински истории

БАЙ ШАБАН - АМЕРИКАТА
От 30-те години на миналия век, на централния площад, в красивата сграда с кубето и ветропоказателя се намираше едно привлекателно заведение. То заемаше всички помещения на пар-тера и беше оборудвано с модерно обзавеждане, имитирайки виенските заведения от този тип.
Над вратата, която беше точно на ъгъла на заведението (днес тази врата е превърната във витрина - б.а.), се извисяваше голяма жълта табела, на която с красиви калиграфски букви беше изписано: „СЛАДКАРНИЦА САВОЯ"
Като деца, често заставахме пред огромните стъклени, витрини подредени с вкус и с най-различни лакомства, които прив-личаха вниманието не само на децата. Там бяха подредени раз-лични по големина и оцветяване пасти, торти, баклави, кадаиф, бяло сладко, локуми, боза, захаросани бадеми, „цариградско на клечка", и какво ли не! В отделни редици бяха провесени разноцветни „суджуци" - пелте от нишесте, на конец, с нанизани на него орехи. Най-силно впечатление в летните горещини правеха красивите картини, изобразяващи високи стъклени купи, с лъжичка и няколко разноцветни ледени топчета, под които пишеше: „16 вида екстра Багдадски сладолед"!
Често пъти, след училище, отивайки на Дунава (само на 100 метра от заведението - б.а), се спирахме пред витрините и спорехме защо се казва „Савоя"! Някой от нас - прекалено голям умник", обясняваше, че се казва така, защото се намира точно на завоя, между две улици и площада... Едва по-късно научаваме, че се казва така в чест на историческата област Савоя (Savoie) в Савойските Алпи на Югоизточна Франция (с главен град Шам-'бери - б.а.), където собственика на сладкарницата - бай Шабан Америката е започнал своя път като сладкар. Колкото до прозвището „Америката", то е не защото е бил някога там, а защото беше висок повече от 2,05 м. и защото навремето, на хората, които са били високи над 2 м. им казвали: „Този е висок като американец"!
Когато разполагахме с пари, цялата група ученици напето вли-ахме в сладкарницата и „тържествено" поръчвахме:
- Чичо Америка, дай по една баклава и по една боза. Той винаги седеше на масата в ъгъла, вдясно до шубера, на „господарската маса", в компанията на друг албанец - пълна противопопожност на бай Шабан. Онзи беше нисък, пълен, с мустачки и обичайно премяташе в ръцете си хубава кехлибарена броеница, вероятно роднина на газдото.
Собственикът посрещаше задължително клиентите си с усмивка, зад която се показваха ред „сребърни" зъби и разпореждаше със своя металически глас на русата и млада сервитьорка- Оморли Мустафа, какво да сервира на „скъпите ни гости"!
Когато беше в много добро настроение, а ние поръчвахме „само по една боза", той идваше при нас и с усмивка казваше:
- Момчета, изглежда не сте могли да изкопчите повечко пари от мама и татко, но аз ще ви почерпя по едно „бяло сладко". И разпореждаше на г-ца Оморли да изпълни великодушния му жест.
Сладкарницата се посещаваше не само от деца и ученици. Отбраното общество на Видин (хайлайфа) считаше за престижно да ходи "семейно" да се черпят кафе (което тогава не се пиеше така масово, като днес - б.а.) или други деликатеси в реномираната сладкарница „САВОЯ".
Когато бяхме вече в последните класове на гимназията и си позволявахме да влезем в „САВОЯ" с някоя ученичка от девическата гимназия, въоръжени със „стрелите на Амура", чичо Америка ни посрещаше с лъчезарна, разбираща усмивка с насърчаващите думи: „Моят стар клиент с какво ще почерпи това хубаво момиченце ...?" А „хубавото момиченце", почервеняло от притеснение и забило поглед в пода, не смее да каже какво предпочита. Тогава чичо Америка деликатно предлагаше своята „оферта", намигайки съучастнически, да не се притесняваме ако нямаме пари - „другия път ще платиш"!
Идилията на сладкарница „САВОЯ" завърши след 27.XII. 1947 г, когато излезе Закона за национализацията. Беше забранено на частници да правят какъвто и да е бизнес, защото частната собственост „ражда капитализъм" и експлоатация - какво идеологическо скудоумие...
Чичо „Америка" като албанец със съдействието на албанското посолство си издейства разрешение за сладкарско производство, но беше изхвърлен от сградата на площада.
Той откри в кв. „Калето" новата си сладкарница „ТИРАНА", далече от „стъргалото" и големия поток хора на централния площад.
Последваха многократни „запечатвания" от ХЕИ, пожарната, ВиК, Енергото и различни санкции от търговските инспекции.
Обиден, разорен и постоянно унижаван от новата власт, бай Шабан затвори сладкарницата и си замина за Албания.
Няколко месеца по-късно Оморли (бивша работничка в складовете за пулп на моя баща), при случайната ни среща, ми каза: „Америката е починал"!
Такъв беше краят на всички предприемчиви, работни и честни труженици, които уважаваха таланта и собствените си умения и които не желаеха съзидателния им труд, да изгуби своя смисъл, в сивотата на колективната безотговорност...

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин