Изпрати стари снимки от Видин и областта

Бе имало и това време ...

История - Видински истории

Тържество в парк Толбухин
И онзи патриахално топъл климът, в който живееше малкият ни град. За да стигнеш от къща до къща нямаше нужда от автобуси и таксита. Нямаше панелни квартали, нямаше многоетажни блокове. Нямаше я телевизията и това отчуждено семейно затваряне пред малкия екран. Нямаше я и съседската враждебност и студенина. Нямаше катинари по вратите. Нямаше дебели железни врати. Нямаше ограбвани дворове. Нямаше страх от улицата.

Бе имало и това време...

Хората на Видин се познаваха по имена и родословия. Бракосъчетанията в границите на града обвързваха в роднински връзки почети всички, живеещи и умиращи тук. И това създаваше особена сплотеност, уютност, топлота и човечност в отношенията. Всеки живееше в малката си или голяма наследствена къща. Обградена с добре подреден двор. Отпред с цветна градинка. Отзад със задължителния дървен нужник, кокошарника, насадените домати, люти чушки, лук и провесените лозници. Едва ли имаше двор без десетина плодни дървета и голям орех, под чиято дебела сянка три сезона се разтягаше семейната маса.

Вечер комшулука се събираше заедно. Всеки носеше домашно вино, препечена ракия, сготвено ядене. Разтягаха се акордеони, засвирваха китари и до късна доба се пееха старите градски песни. После някой изваждаше грамофона с голямата фуния, децата се редяха на манивелата да навиват пружината на плочата, а възрастните ни родители танцуваха по потници и чехли "Компарсита" и "О, донна Клара"...

Пролет плодните дървета обсипваха къщите с белия цвят. Дворовете се почистваха, оградите се боядисваха, стаите се белосваха. Градините се прекопаваха и засаждаха.

През летните почивни дни градът търсеше прохладата на Ловния парк. С файтони, каруци и колела роднини и близки пристигаха, застилаха одеяла на тревата и сядаха пред донесените от къщи ястия. И отново песни, китари, акордеони и грамофони...

Есента под стрехите се окачваха да съхнат китки навързани гроздове. Дюли жълтееха по перваза на прозорците, в големи казани се вареше задължителната зимна закуска на децата - тъмночервеният мармалад. Във всеки двор се пълнеха буркани със зимнина и се подреждаха на рафтове в мазетата. Идваше поредната тежка зима и домовете се готвеха за нея.

Дебелите зимни снегове затрупваха едноетажните къщи, по улиците излизаха впрегнатите с коне изписани шейни, а хората се движеха по прокопани пътеки в снега.

Бе имало и това време...

На Коледа лампите на къщите светеха. Чакаха малките коледари. До късно през нощта се носеха техните песни.
На Нова година сурвакари и групички със "Звездата" пееха за здраве, дълголетие и берекет.
На Ивановден всички чакахме отчето да мине през дома, да го благослови с китката здравец, потопена в светената вода и чак тогава ни се позволяваше да сложим кънките на краката си.
На Гергьовден децата извеждаха пред къщата с венче на главата жертвеното агънце, на което духовникът трябваше да сложи кръстче на челото.
Срещу Цветница през нощта дечурлигата окичваха всички ограда с върба. Градът потъваше в зеленина.

Бе имало и това време...

Всичко това социалистическата урбанизация унищожи. Останаха само спомените...
Един от тях ми е много скъп.
Неделното задължително ходене на баня...
Градската баня
То отдавна изчезна. Остана само потрошената градска баня в градината на брега на Дунав.
Днес всеки има в дома си баня. Десетминутното всекидневно нервно насапунисване в квадратната домашна килийка под течащия душ унищожи ритуалния живот на една традиция, която се поздравляваше от съгражданите ни с "ЧЕСТИТА БАНЯ"

Неделя. Девет часа сутринта.
Винаги в неделя. И винаги точно в девет часа сутринта.

Баща ми вземаше малкото куфарче с чисто бельо, изчакваше тримата си сина да излязат през вратата и ни повеждаше към градската баня. Вървяхме тихо и смирено пред тежкия бащин поглед, където обичайните детски лудории не минаваха. Но имаше и още един аргумент. Само в неделя преди баня можехме да изядем по един целоседмично мечтан суджук от нишесте с орехи в сладкарница "Тирана". Това жадувано лакомство си заслужаваше неделната водна инквизиция.

Пред голямата парадна врата на градската баня стоеше в тъмен костюм управителят. Той познаваше по имена, професии и капризи всичките си неделни клиенти и ги посрещаше с "Добре дошли", "Как е семейството?" и пожелавам ви "Приятна баня". От входа до кабинката за билети бе постлана широка тъкана пътека. От двете страни на фоайето имаше фабрични пейки, на които седяха изчакващите свои близки. След задължителните любезни въпроси управителят вземаше куфарчето от баща ми, докато се закупуваха необходимите билети.

Съблекалните бяха I и II класа. Естествено, че цените и обслужването бяха различни. Никой не беше делил гражданите на класи. Но всеки, според професията и служебното си положение, сам си определяше мястото.

Първата класа бе на партера. Тя се посещаваше от лекари, адвокати, банкови чиновници, търговци, бивши собственици на фабрики, съдии, архитекти. Едно съсловие, което в малкия град общуваше и в делник, и в празник. Неделното посещение на баня бе естественото продължение на професионалните и лични контакти между тях.

Плочковият под от фоайето до вратата на първа класа също бе постлан с дебела килимна пътека. Управителят вървеше пред нас и натискаше бутона на вратата. Тя се отваряше от вътрешния отговорник. Той поемаше нашия куфар и отново задаваше традиционните любезни въпроси: "Как сте?"..., "А уважаемото Ви семейство?"... "Много се радвам да видя тези юнаци"... и ни повеждаше към запазените за нас легла. Вътре, увити в бели чаршафи лежаха, или пиеха кафе, или бистреха последните политически новини, известните личности на града. Ние учтиво ги поздравявахме и сядахме на нашето легло.

Всичко бе в бяло. Леглата бяха тапицирани в бяла кожа.
Застлани с чисти топли чаршафи. Плочките бели, шкафчетата бели, стените бели. Носеше се миризма на сапун, сяра и чистота. Отговорникът, облечен в бял халат, ни помагаше да се съблечем, сгъваше дрехите прилежно и ги подреждаше в шкафчето до леглото. После донасяше три чифта малки дървени налъми, на баща ми по-големи, поемаше приготвения плик с принадлежности за къпането. Отваряше вратата и с пръст повикваше теляка, които любезно се ръкуваше с баща ни, а нас погалваше по главите.

Предстоеше първата фаза на изтезанието...
Отдясно на входа беше "парната стая". Татко ни повеждаше натам. Влизахме и сядахме на дървените пейки, разположени край стените. Два големи отвора вкарваха постоянна струя гореща пара. Отначало не можеше да се диша. И да се вижда. Но леко-полека тялото се аклиматизираше. И започваше да се облива в пот. Кожата набъбваше, порите се отваряха и от главата към краката тънка мазна тиня се стичаше към отводнителния канал. С ръце от тялото събаряхме навитите фитили кир. Те сякаш не свършваха... Горещината ни омаломощяваше, главите ни клюмваха примирително, силите ни напускаха и дрямка ни налягаше. Вече с нас можеха да правят каквото си искат...

След половин час или повече, вратата се отваряше и семейният теляк ни поканваше на освободеното място. То представляваше квадратна урна с гореща и студено течаща вода. Цялата къпалня, урната, седалките бяха постлани с червени плочки. Телякът вземаше първия попаднал му от нас, слагаше го до урната, притегляше дървеното си столче напред и започваше да го облива с гореща вода. После извиваше главата му надолу, слагаше на ръката си голямо зеблено кисе и започваше... втората фаза на изтезанието.

Кръгообразните и вертикални движения на кисето по гърба, раменете, ръцете, гърдите, краката, те превръщат в парче мека глина. Кожата се зачервява до болка. От тялото към краката се стеле на дълги фитили свлеченото от кожата ти. Нямаше край това жулене. Сякаш дяволът и адът даваха процент на този грамаден мъж да ни довърши...

После върху набъбналата кожа се изливат пет-шест таза гореща вода. Сол, посипана в рана...

Почва сапунената процедура. Първо главата се насапунисва. Здравите ръце я сграбчват и започват да я мачкат между пръстите си. Загубваш представа за под и таван. После на-сапунисаната гъба отново минава по цялото тяло. Няколко порции гореща вода и "честито"...

Ставаш едва стъпвайки на краката си. Но вече имаш право да влезеш в малкия басейн, в който децата могат да поплуват. Най-желаното място в банята. Кръгъл, облицован с червени и кафяви плочки, прозрачно топла вода. Точно срещу стълбичките е голямата страшна лъвска глава, от чиято червена уста блика фонтан с гореща вода. Сядаш примирен на седалките и чакаш брат си, който ще дойде полужив тогава, когато инквизиторът го съжали...

След близо час и половина ни извикват за последен душ и телякът ни повежда към изхода. Натиска бутона на вратата и след секунди ни поема отговорникът на първа класа. Увива ни един по един в бели топли чаршафи и на ръце ни пренася до леглата. Слага ни един до друг. Последен пристига баща ми, който ляга на другото легло. След малко му донасят в бакърена чашка димящо кафе. Ние вече почти сме заспали от умора, когато започват да ни обличат. Дрехите на гърба не се усещат. Сякаш продължаваме да сме голи.

Баща ми пуска задължителните бакшиши и управителят на банята ни изпраща до входа с пожелания за здраве и среща Другата неделя.

Свежият въздух ни обгръща. Бавно вървим през градската градина. Някак сме станали по-леки и по-смирени. Познати ни поздравляват с "Честита баня". Отговаряме колективно с "благодаря" и продължаваме към дома. Някъде към площада часовникът на Катедралния храм с камбанен звън известява Дванадесет часа. Баща ми сверява часовника си и казва:
- Е, деца, каква ли вкусотия ни е приготвила майка ви за обяд?...
Бе имало и това време...
И който него е преживявал, нещо в духовността му е празно.
Боби Спасов - Видин в епоха на окови

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин