Говеждият пазар

Във всяко общество размяната на стоки е била винаги в основата на човешките взаимоотношения. Потребностите от дадена стока, която един производител не може да си произведе, се набавяла от друг по пътя на натуралната размяна или чрез заплащане с някакъв друг еквивалент преди появяването на парите. Така възникнали пазарите, чрез които произведените стоки са задоволявали обществените потребности. В древните цивилизации (Персия, Египет, Шумеро - Акадското царство и др.) за еквивалент на парите били използвани животни - камили, овце, коне или сол и др. Когато финикийците измислят парите, последните стават всеобщ еквивалент при търговските сделки.

В Турската империя, в която били включени и българските земи, до средата на 16 век преобладавала натуралната размяна. От архивите научаваме, че Високата Порта е налагала на различните санджаци в империята различни данъчни тежести за издръжката на османската армия. В писмо до Видинския валия, от 12.11.1566 г, се разпореждало да се осигурят чрез данъци от раята - 30 000 глави овце за изхранването на османската армия. След осигуряване на тази бройка излишните количества можело да служат за лично потребление или да се продават по пазарищата. За тази цел във всяко селище били определени терени, където се продавали различни видове животни. Дори в големите градове като Русе, Свищов, Шумен и др. имало „специализирани" пазари за животни - „Ат - пазар" (за коне), „Домус -пазар" (за свине), „Чобан - пазар" (за овце) и др.

Във Видин градският мюрдюрин определил за говеждо пазарище пространството между „Пазар капия" и „Боклук капия". До

50-те години на миналия век Говеждият пазар беше се обособил от северната ограда на днешната Ветеринарна лечебница до улицата, преминаваща тогава през входа на самата „Боклук капия".

Цялото това голямо пространство беше заградено с невисо-ка ограда с циментов корниз. Той беше широк около 60 сантиметра. По него всяка вечер ние децата от махалата демонстрирахме лудориите си. От улицата на изток пазарът стигаше до крепостната стена с принадлежащия към нея ров, опасващ квартал „Калето", сега превърнат в част от градския парк. От някогашното съоръжение днес е останал само малък участък от „Боклук капия" до днешната „Гребна база".

Всеки петъчен ден, от ранни зори до 15.00 часа, ставаше голям пазар на животни.

Родният ми дом се намираше успоредно с пазара, който се простираше през улицата. От дългата около 20 метра тераса наблюдавахме всеки петък с момчетата от махалата това необикновено животинско „ревю"! Истинско стълпотворение от продавачи, купувачи, матрапази и далавераджии. Типичен пейзаж на стокова размяна при свободно действащи пазарни механизми. На този пазар човек оставаше с впечатлението, че всички домашни животни от околията бяха довеждани тук, за да бъдат продадени; от овце до биволи, коне и волове. Най-вече волове, които бяха основно работно средство за селяните. Почти нямаше магарета. „Магаризацията" на България достигна своя „апогей" по-късно, когато десетки хиляди работливи селяни останаха без земя само с двете си ръце и ... едно магаре!

От ъгъла на улица „Широка" до ъгъла на днешната улица „Илия Дечев" бяха разположени единадесет „заведения". „Веригата" започваше с кръчмата на Борис Арсов. Следваха бай Кръстьо - Бозаджията, Христо Флоров, Занко Динкин, нашата (с кръчмар Мито Логофетов - б.а.), после кръчмите на Кръсто Колов, Димитър Флоров, Стан Томов, Бошуля и свършваше с Любен Станков.

Всеки петък дворът ни, който беше известен като „Новоселски хан", (беше най-голям) и този на Христо Флоров, се пълнеха с волски коли, файтони и каруци, докарали стока и животни.

След свършването на пазара кръчмите биваха изпълвани с успелите в „бизнеса" участници. Откъснати за един ден от селския труд, хората се черпеха с кебапчета, карначета и бира, каквито нямаше на село или пиеха модерните тогава „Ментовка", „Портокалка", „Малиновка", „Тути-фрути", „Шери-бренди". Черпеше този, който считаше, че е на „келепир" от сделките. Но, при всички случаи, разпивките бяха приятелски и с мярка!

Част от припечеленото при продажбите на пазара оставаше в заведенията, които иначе нямаше да съществуват! Казано с днешната модерна терминология - „съконтрагентите в пазарния процес се разделяха с уважение и с взаимно удовлетворени интереси".

Трудолюбивите стопани се прибираха в късния петъчен следобед на село, направили своите покупки за бита и за селскостопанската си дейност (разбира се с неизбежните лакомства и играчки за децата), за да продължат своя благодатен и съзидателен труд на полето.

След свършването на пазара, работници го почистваха, като извозваха с галотки боклуците. На другия ден площадката „превземахме" ние - момчетата от трите махали - „Пазарската", „Бановци" и „На Нисим". След училище всеки носеше „измайсторената"от него парцалена топка. Избирахме най-хубавата (тогава нямаше гумени или кожени топки). Разчертавахме „игрището" с трина от съседната дъскорезница и ритахме футбол до мръкване. А през ваканциите -от сутрин до вечер.

И така... до следващия петък!...

Колоритният някога видински Говежди пазар е само спомен за поколенията от „третата възраст". Неговото закриване беше предизвестено по две причини: съществуването му в центъра на града беше неоправдано, а от друга страна животновъдството спед 50-те години на миналия век рязко намаля, така че говедата престанаха да бъдат обект на интензивна покупко-продажба между отделните селски стопани... В българското село започнаха нови, непознати дотогава процеси. Те промениха и пазарната конюнктура.