Изпрати стари снимки от Видин и областта

Иван Вазов във Видин и Белоградчик

История - Видински истории

Иван Вазов във Видин и Белоградчик През тази година* България ще чества 155 годишнината от рождението на народния поет Иван Вазов, за целта е подготвена голяма национална програма. Както навред из родината ни, така и в нашия Видински край следва да се набележи регионален план с поредица мероприятия за народния поет, бележития българин, който през различни периоди в своя жизнен и творчески път, а след неговата кончина чрез творчеството си е обезсмъртил' своето име. Във Видин Вазов е имал мнозина истински и верни приятели като Михалаки Георгиев, Димитър Мишев, проф, Иван Шишманов, д-р Теодосий Витанов, Антон Страшимиров, Димитър Балев, проф. Стефан Младенов, Илия Цанов, Найчо Цанов, Младен Павлов ("козлодуйското даскалче") и десетки имена на учители-просветители, читалищни дейци, журналисти и най-обикновени хора...

Та не е ли парадокс (хем вероятно, хем невероятно), че като се каже, че много известен човек или събитие с историческо значение е пряко свързано с Видин, мнозина хора веднага смятат, че това не може да бъде вярно, че не е възможно да се случи във Видин и трябва да се търсят факти и написани документи, за да се убедят в истината. Тук става дума и за Иван Вазов. Знае се, че след уволнението му като съдия в Берковица е назначен за Видин, но отказва да дойде. Но той е идвал във Видин и това Ще го докажем чрез написаните спомени на Евгения Марс, идвал е и в Белоградчик, за това ще стане дума по-късно. Благодарение на Михалаки Георгиев, когато той е на отговорна работа в Министерството на земеделието, в неговия дом са се събирали голям брой интелектуалци и там именно Иван Вазов се е запоз нал с Иван Шишманов. Веднага трябва да добавя, че и в дома на видинлията Димитър Мишев, преселник в София, стават голям брой срещи на интелектуалци и честите гости там не cа водили празни приказки, а се е мислело за добруването на България.

Тук Иван Вазов се е срещал с Илия Цанов, юрист от европейски ранг, защитникът на ботевите четници, между които е бил и Младен Павлов, един родом от Видин учител, който през бунтовната 1876 г., когато Ботев стъпва на българския бряг, целува родната земя, повежда четата си и извиква "Къде сте, братя българи?../ Там са само двама, единият от тях е видинлията Младен Павлов, наречен така сполучливо от Вазов и познат на цяла България с прозвището "козлодуйското даскалче"...

Но да продължим по темата... Иван Вазов е бил много добър приятел и с д-р Теодосий Витанов, с когото се среща на Първия конгрес на българските журналисти в София през 1894 г. И отново нека кажем, че Михалаки Георгиев е уважавал и почитал народния поет Иван Вазов, със същите чувства се е отнасял и Вазов към Михалаки Георгиев. В редица списания, лични писма и уводи на книгите на Михалаки Георгиев, нееднократно ще прочетем най-ласкавите отзиви, написани от ръката на Вазов: " Михалаки Георгиев е най-видинският писател. С две ценности -скъпи и редки - се отличават разказите на Михалаки Георгиев, две ценности, неотбелязани достатъчно от нашата критика, когато се появиха тези разкази, и те спечелиха единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с която историята на нашата книжнина е длъжна да разчита: правдиво възпроизвеждане на живота и хумора. Михалаки Георгиев е тъй оригинален и самобитен, не повлиян от никои чужди и наши писатели... А хуморът му, добродушен, спокоен и очарователен, сипан разточително в някои от разказите му, осветлява с лъчи, както сме и ние всички..." Каква по-висока оценка искаме след оценката на патриарха на българската литература, казани за нашия най-видински писател, патронът на нашата видинска регионална библиотека "Михалаки Георгиев"...

Във Видин има една книга на Димитър Мишев, която малцина познават в родния му град, но го познават по Европа, та даже в Америка. Книгата е озаглавена "България в миналото", с подзаглавие "Страници из българската културна история", написана е само за месец-два след героичната смърт на сина му Александър, загинал в епичната битка при Люле Бургас на 17 октомври 1912 г. На страница 330 Димитър Мишел пише; "Иван Вазов, неподражаем художник на българската изящна реч, на стиха и формата, е народен певец - певец на България и нейните красоти, на страданията на народа, на неговите копнежи, вяра и надежди..."

Навсякъде в учебниците си и на уроците по история Димитър Мишев винаги и в огромния си брой журналистически мате риали е споменавал рода и мястото на такива личности като Иван Вазов в историята на България, в историята на Европа, малко ли е това, да споменем отново, че тук, във Видин, е построена първата модерна театрална сграда, носеща името "Вида" и докога няма да се върне рожденото име на първия модерен театър в България? За този театър е писал Алеко Константинов Георги Райчев, Антон Страшимиров, а в многотомника "История на българския театър", написана от Иван Попов, един от най-добрите изпълнители на Странджата от Вазовите "Хъшове", са изпълнявани от същия автор на "Историята.", че театралните сезони пак на сцената на този театър са откривани с творби на Иван Вазов и още нещо, там, в същия салон, се е помещавало и старото читалищно кино "Цвят". Някога, в далечната 1928 г., в бр. 2 на видинския вестник "Кинопреглед" пише: "Пионерът на българското кино г-н Васил Гендов ще представи в кино "Цвят" (в театър "Вида") един от най-хубавите си филми *Човекът, който забрави Бога". Във Видин г-н Гендов снима голямото творение на нашия народен поет Иван Вазов "Към пропаст". Ние можем да похвалим господин Гендов за добрата му идея, а видинци ще имат щастието да видят как се снима филм..."

Видинските граждани са имали възможността едни от първите в България да видят премиерните представления на вълнуващата творба на родната кинематография "Грамада" по произведението на Иван Вазов, реализирана от режисьор сценариста Александър Вазов, племенник на своя чичо Иван Вазов... Две от главните роли се изпълняват от познайниците на видинци - артистите от театър "Вида", играещи с голям успех след това на сцената на Народния театър в столицата - Константин Кисимов и Пантелей Хранов... И нека продължим в по-скорошно време, когато в новото читалищно кино "Цвят" две поредни седмици киносалонът се пълнеше с публика в ежедневните по 5-6 кинопрожекции на филма "Под игото", създаден по безсмъртната творба на Иван Вазов...

Ще взема отношение по един друг въпрос - на страниците на някои вестници от време навреме се появява някоя лъжа, че пo времето на социализма Иван Вазов бил изхвърлен от учебниците и бил обявен за т. н. "буржоазен поет и писател", "шовинист" и "никакъв си писател"... Това става на страниците на днешния "жълт" печат на т. н. "демократическа преса". Ето факти и документи, че в далечната 1946 г., в наречената "комунистическа забрана, цензура и диктатура", на страниците на не кой да е, а във в. "Работническо дело" има цяла страница за Иван Вазов -ВЕЛИК НАЦИОНАЛЕН ПОЕТ, има и снимки на тогавашния паметник - морена от Витоша, поставен на гроба на писателя, където след няколко години признателните поколения издигнаха и паметник (отварям скоба - по времето на Вълко Червенков). И нека прочетем само няколко реда от вестника, отпечатан през 1946 г.: "На гроба на народния поет Иван Вазов, ул. Т. С. Раковски" се състоя помен - панихида. Министърът на народната просвета г-н Стоян Костурков. председателят на Камерата на народната култура г-н Александър Обретенов и г-н Константин Петканов - писател, произнесоха възпоменателни слова, писатели, граждани, почитатели на поета, ученици поднесоха венци и цветя на гроба на безсмъртния поет..."

И още нещо - в далечната 1950 г., когато държах зрелостен изпит по български език и литература, когато бе разпечатан пликът и пратеникът на Министерството продиктува темата, другарката Виолета Смолянова с тебешир изписа на черната дъска "ДЕМОКРАТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ВАЗОВ"... Това е истината, както е видно, никога не е пренебрегвано творчеството на Вазов. А колкото до това да се премахват стихотворения като "Аз съм българче", "Родна реч"... Това става в наши години, ... сега, но както е написал поетът "И моите песни все ще се четат..." е истина, въпреки напъните на някакви си криворазбрани "европейци".
Народният поет Иван Вазов е бил, е и ще бъде наш български, наш европейски национален капитал.

Идвал ли е Иван Вазов във Видин?

В спомените на Евгения Марс, публикувани в "Литературен глас", бр. 122 от 1931 г„ пише: "На 1911 лето, през м. май, заедно с Иван Вазов и моя син Павел, решихме да посетим Белоградчишките скали. Пътувахме до Сомовит с влака и оттам по Дунава до Видин. Искахме да влезем в града, без да ни забележи никой. Поетът не обичаше да прави шум около себе си. Но за голяма наша изненада, окръжният управител с двама граждани, ни видяха още на пристанището и ни приветстваха с "добре дошли" и oтвръщайки още отдалеко на поздрава им, ние вече сме тяхна жертва и трябваше да се въоръжим с търпение. Ние помолихме веднага да ни се намери кола, за да отпътуваме за Белоградчик, но окръжният управител не даде и да се издума. - Това не може. Вие сте наши гости за обяд. Ще замине• те в 3 часа и всичко ще бъде приготвено.

Обещаха ни и топли дрехи, за да пътуваме през Балкана И наистина валеше дъжд и горе в планината бе само 4 градуса над нулата. Вечерта бяхме в Белоградчик. Не успели да си от-починем и при нас се яви една комисия от учителки да ни поздравят и ни предложиха услугите си. Разбрахме, че им беше телеграфирано от Видин за нашето пристигане. Дойдоха от офицерството да ни поканят на вечеря в техния клуб...

Първата ни грижа в Белоградчик бе да разгледаме скалите. И наистина, чудна фантазия на природата!..."

В обширните спомени на Евгения Марс с художествено майсторство са описани неповторимите Белоградчишки скали. Вдъхновеното перо на Вазов е написало стихотворението "Белоградчишките скали". В том 3 от "Събраните съчинения на Иван Вазов" е публикувано това стихотворение, най-отдолу е отпечатано - Белоградчик, 1910 г. Дали Вазов е идвал една година сам в Белоградчик или Евгения Марс е допуснала грешка в спомените си с една година по-късно? Това могат да установят бъдещите изследователи.

За Иван Вазов е писано много, но достатъчно ли е това, което е свързано с Видин? Смятам, че това е благодатна тема за бъдещите историци, краеведи и почитатели на Иван Вазов.

И МОИТЕ ПЕСНИ ВСЕ ЩЕ СЕ ЧЕТАТ 150 години от рождението на народния поет Иван Вазов*

Името и делото на Иван Вазов имат огромно значение в душевността на българина. Дълбокото възпитателно влияние на Вазов върху редица поколения с право му е създало името на народен поет, романист, драматург. Иван Вазов дава образ и съдържание в културната ни съкровищница като дело национално и европейско.

Мнозина известни видински граждани, като Михалаки Георгиев, Руси Коджаманов, Димитър Коцов, Иван Марек, Димитър Благоев, Димитър Мишев, Димитър Балев, Илия Цанов, Найчо Цанов, Иван Шишманов, Антон Страшимиров, Димитър Цухлев, Димитър Маринов, Теодосий Витанов, Стефан Младенов и други, са имали' възможност лично да познават, да се видят, да се чуят и да кореспондират с Иван Вазов. В битността на тези именити наши съграждани дружбата им с народния поет е била в различна степен значима, но тя е допринесла за вписването й в културната история на Видин и Видинския край.

Прелиствам отново страници от книгата "България в миналото" с подзаглавие "Страници из българската културна история", написана от Димитър Мишев през 1916 г. За творчеството на Вазов цитирам само няколко реда, написани от ръката на бележития наш родолюбец, публицист, книжовник и общественик, почетен председател на Комитета за културното повдигане но Видин: "Иван Вазов, ненадминат художник на българската изящна реч и на нейните красоти, е народен певец на България, на страданията на народа, на неговите копнежи, вяра u надежда. Творбите на Вазов и днес заемат най голямо място в българските христоматии и души".

Всички сме запомнили първите редове на "Под игото"; " Тая прохладна майска вечер, чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора" Запомнили сме дълбокия смисъл и съдържание от страниците в началото на книгата, но осо бено трепетно впечатление на нас, видинлиите, е направило съ битието, свързано с появата на "Иван, на дядо Манол Краличът, син от Видин ..., избягал от много далеч, от Диарбекир . Известно е, че Иван Краличът или по-сетне Бойко Огнянов, е събирателен образ и наподобява жизнената съдба на дядо Манол Шишманов, прокуден от родния Видин. От Видин и Видинско е имало заточенци в Диарбекир. За тях е писал и Христо Ботев.

Михалаки Георгиев, най-видинският писател, номиниран сред 100-те най-достойни граждани на Видин, е имал дружба Иван Вазов. Редом с дружбата му с Вазов на литературното и журналистическото поприще, нека да добавим, че те са съоснователи и на Българското икономическо дружество. И още нещ0 много съществено. "Домът на Михалаки Георгиев е бил средище на истинските "силни на деня", - пише Христо Бръзицов 8 книгата "Някога в София". - Иван Вазов и професор Иван Шишманов се запознали в неговия дом".

Разгърнем ли страниците на двадесет и двата тома "Събрани съчинения на Иван Вазов", под редакцията на акад. Пантелей Зарев, ще открием много страници, свързани и с имената на известни видински граждани. Да не забравяме, Вазов е писал предговори на няколко творби, писал е рецензии за книгите на Михалаки Георгиев, в редица писма на Вазов се споменават творбите на Георгиев и за предприетите екскурзии до връх Мусала, взаимно са отпечатвали литературни творби на страниците на вестниците и списанията, на които са били редактори.

Сред имената на "100-те граждани на Видин "... с особена яркост блести името на проф. Иван Шишманов, съхранил през годините връзката си с родния Видин. Споменахме, че Вазов и Шишманов се запознават чрез Михалаки Георгиев. В последните два тома от съчиненията на Иван Вазов са публикувани огромен брой писма на Иван Вазов до Иван Шишманов: "Кореспонденцията на Иван Вазов разкрива богатия и разнообразен душевен живот на поета, мъчителните минути и радостите му, неговата нравствена същност. В тези документи са запечатани и няколко дълготрайни негови дружби, но дружбата му с Иван Шишманов може да се сметне за най-продължителна и плодотворна", Проф. Иван Шишманов, родом от Видин и нивга не забравил Видин, се оказва най-верният приятел на Иван Вазов За тези дружба на страниците на в. "Литературен глас", бр от 27 септември 1931 г Д Б. Митов пише проникновена статия, дни на тъги и радости Иван Вазов и проф. Иван [Шшманов са заедно. По инициатива на проф. Шишманов през 1920 г. е организирано всенародно честване на Иван Вазов. В семейната му библиотека като скъпа реликва се пазят романът "Под игото" от 1894 г., "Хъшове" от 1894 г., както и сп. "Съвременна илюстрация" на Николай Райнов, юбилейно издание за честването на Иван Вазов.

Много страници могат да се напишат за досега на старите видински граждани, свързани с Иван Вазов. Благодарение на отзивчивостта на Иван Вазов по време на неговото служебно задължение като министър на Народното просвещение много пъти той се е срещал с народните представители от Видин и Видинския край, читалищните деятели на "Цвят", верните служители на Мелпомена от театър "Вида" и видни общественици, които са се радвали на благоразположението на Иван Вазов към Видин.

Връзки с Иван Вазов е имал и д-р Теодосий Витанов, те датират от 1898 г., когато се срещат на Първия журналистически конгрес в София.

Накрая ще добавя, че в едно писмо на Иван Вазов до Спас Вацов в Лом той пише: "Утре тръгвам за София, без да имам някоя длъжност и на почивка, тъй като бях назначен, аз не приех по причини, които ще ти изложа, като се видим лично..." (Берковица, 17 септември 1880 г.).

Какви са причините за отказа на Вазов да пристигне във Видин не е обяснено, за тях може само да се гадае. Може единствено да се съжалява, че ако Вазов бе пребивавал повече време във Видин, той би допринесъл за културното развитие на нашия град.

Безспорно видинлии и приживе, и след неговата кончина, са тачили и тачат неговото неоценимо литературно наследство. Неговите творби са оживявали на сцената на театър "Вида", където са гастролирали първенците на българския национален театър. И съвсем накрая, едно любопитно съобщени се появява в бр. 2/1928 г. на страниците на видинския вестник "Кинопреглед", озаглавено "Васил Гендов ще снима във Видин филма "Към пропаст": " Това лято нашият популярен артист г. Васил Гендов, създателят на най-хубавия български филм "Човекът, който забрави Бога", игран навсякъде в България с голям успех и който представи в кино "Цвят" (салона на театър "Вида"), снима града ни голямото творение на нашия народен поет Иван Вазов "към пропаст". Ние можем да похвалим г. Гендов за добрата му идея, а видинци ще имат щастието да видят как се снима филм. Афищарят на кино Цвят приема за разлепване всякакъв вид реклама с акурантност и умение".
Христо Лишков - ИЗ СТАРИТЕ ВИДИНСКИ ХРОНИКИ

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин