Изпрати стари снимки от Видин и областта

Какъвто нямаше на балканите

История - Видински истории

КАКЪВТО НЯМАШЕ НА БАЛКАНИТЕ

Спомням си цигарената фабрика “Загорка” в махалата и игрище “Спортист” от онези далечни 1945, 1946, 1947 години и насред тях – тогавашният й собственик Димитър Димитров. Не знам с какво ни привличаше тогава – дали страхът от строгостта му към нас, хлапетата които отмъквахме по цели купища от картона, предвиден за цигарените кутии, или възхищението ми от онова, което правеше за хората от града и естествено – за себе си. Благодарях му мислено за това, че благодарение на него се познавах с големия български писател-космополит Матвей Вълев, тогава технолог или експерт по тютюните при него; за изящната гледка на швейцарските крави-монтафонки, когато ги стоварваха от вагоните на път за стопанството на съпругата му край Слана бара; за многобройните му жестове, за които бях чувал от работниците му. Когато се разболявал член на семейството на работник от фабриката и особено дете, давал колата или файтона си да го закара до болницата и поемал разноските до пълното му излекуване; отпускал заеми, а по празниците подарявал я прасе, я агне на работниците. Но онова, от което най-много се възторгвах от него, бе опитът за най-големия му жест към града. Футболното игрище “Спортист” по нова време на 1946 година си беше една очертана гола поляна с две врати с вечно скъсани или дори липсващи мрежи. Бях футболист като юноша и от този – онзи чух, че Димитров решил да направи нещо много за тима. Помня, че по едно време отборът се сдоби с доста екипи и топки – нещо нечувано и невиждано дотогава. Набързо бе завършено изграждането на съблекалня – сграда с две помещения и коридор, поставена бе и външна чешма да се мием след тренировките; закупени бяха и играчи от София. В южния край на терена беше набързо скалъпена и някаква стара дървена ограда.
В този ден играехме тренировъчно юношеския срещу официалния отбор. В един миг край терена се появи Димитров. Към него се спуснаха двама – трима от тогавашното ръководство. Те го разведоха из сградичката и излязоха заедно навън. Разговорът бе възбуден, Димитров бе нещо ядосан, непрекъснато ръкомахаше и в един миг внезапно си тръгна. Онези, другите, се опитаха да го достигнат, но не можаха.
След минути – пак от този – онзи се разбра, че Димитров им бил казал накрая горе – долу следното: “И само това ли започнахте да правите с парите, които ви дадох! А бях решил да ви дам милиони за стадион, какъвто няма на Балканите! Но сега вече – не, по-добре, както е тръгнало, да ги вземе държавата. Ние се разминахме с вас, господа!”
Всъщност Видин се бе разминал с шанса си да има стадион, какъвто нямаше на Балканите.
Из книгата “Видински историй”

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин