Малките дюкянчета

МАЛКИТЕ ДЮКЯНЧЕТА
Непосредствено до Сергиите, през улица „Юри Венелин" в посока към гимназията до улица „Райнина", цялото каре се заемаше от една ниска и дълга тухлена постройка с много еднотипни помещения. Фасадната им част, освен вратата, се оформяше с голям витринен прозорец, който се затваряше с дървени кепенци товаа бяха известните Малки дюкянчета. В повече от петдесет такива помещения се бяха настанили дребни търговци и стокопроизводители от видинския еснаф. По подобие на известния през 70-те години на миналия век „Мексико плац" във Виена, само че в по-примитивен вид, се предлагаха всякакви стоки за бита и ежедневието. От игли до конска амуниция, всичко онова, което беше необходимо ежедневно на градския и селския човек. Тук имаше кинкалерия, галантерия, пасмантерия, козметика, сандали, опинци, галоши, налъми, шушони, ботуши, обувки, антики, конопени въжа, детски играчки и дрехи, бои и четки, дребна железария, саджаци, звънчета, серкмета, синджири и какво ли не. Майстори кърпачи, обущари и сарачи извършваха всякакви репаратури, веднага „от крак"! В тези дюкянчета, всеки купувач можеше да намери интересуващата го стока, според „дълбочината" на своя джоб. В южната част, до гимназията, дюкянчетата бяха по-изискани и лъскави и се заемаха от по-състоятелните търговци - синовете на дядо Рачо Габровца - Кольо, Пенчо и Еньо, които бяха „доказана марка" в търговията. Те предлагаха и разнообразни изделия от Габрово, специфични изделия на тамошните занаятчии.

Зад Малките дюкянчета, до сградата на бившата Общинска аптека, целият район беше изграден със здрава нивелирана кал-дъръмена настилка и в него се намираше Видинската пожарна команда. В случай на пожар на дългите капри от двете страни на стария специализиран автомобил скачаха осем души пъргави пожарникари и той се понасяше под непрестанните звуци на пожарната камбана. Градът беше сравнително тих и камбаната се чуваше навсякъде, а лъскавите до ослепителен блясък „златни шлемове" на пожарникарите ги оприличаваха на римски пълко-водци. Ние децата въздишахме, че не можем да сложим на главите си такива красиви шлемове, без да си даваме сметка, колко тежък, рискован и неблагодарен е пожарникарският труд...

С развитието на града и модернизацията на икономиката, търговията и бита, част от старите сгради и градените десетки години стереотипи бяха разрушени, за да отстъпят място на бурния технически прогрес... Така изчезна и част от романтиката на стария град, за която все още доста поколения си спомнят с умиление...