Изпрати стари снимки от Видин и областта

От сърцето и съвестта

История - Видински истории

ОТ СЪРЦЕТО И СЪВЕСТТА
Славчо НИКОЛОВ

Йоцо Иванов Йоцов е роден на 21 февруари 1936 г. във Видин. Завършил е висше икономическо образование. Автор е на повече от 500 публикации в местния и централния печат със социално, икономическо и политическо съдържание.
Автор е на книгите “Черно-бели времена”, “Викове от пещерата” и “Обратни пътища”. Работи над три нови книги, посветени на неговия род, развитието на демократичния процес в България и историята на родния град.

***
По онова време видинският пазар не беше обновен и нашарен с какви ли не сергийки, малки магазинчета и две – три ароматни гостилнички. В една от тях Здравко Даскалов поглъщаше апетитно вкусната бобена яхния, поглеждайки крадешком към още по-апетитната стопанка, а аз отпивах глътка по глътка от някаква много далечна братовчедка на нашенската “грозданка” и се радвах на шарения свят, който се разливаше по тържището.
В гостилничката влезе много едър, възпълен, мъж на благородна възраст. Между няколкото масички, по които десетина селяни сърбаха шумно чорбичката си, бързаха да си кажат това – онова около черната си орисия и отместваха козирките на повехналите си каскети – да не се врат в приказките им, той изглеждаше още по-едър – къс жива канара, която тръгна към нашата маса.
- А, Йоцо!.. Ще опиташ ли бобеца на нашата приятелка? – засмя се Здравко. 
Личеше, че срещу него стои много, много добър приятел.
- Това е Йоцо Йоцов, мой приятел и много добър видински публицист – обърна се към мен Здравко и усмивката му стана още по-широка.
Вгледах се в грамадния българин – очите и одухотвореното му лице чуждееха на силното тяло. Чувствителността им се чудеше къде да се дене, като че ли се криеше от нещо, което я преследва всеки миг и от всеки ъгъл.
- Казвам се Йоцо Йоцов – подаде тежката си длан гигантът, смехът на очилата му претърси ъгълчетата на опушеното таванче и се обърна към пищната дама: 
- Дай от нашия бобец!
Още не знаех, че от този ден животът ми във Видин ще е свързан и с него, че много от часовете ми тук ще бъдат прекарани в онази голяма къща зад училището, на чиято желязна врата е изписано: “Йоцо Ив. Йоцов, ул. “Цар Симеон Велики” 103, Видин”.

***
И в тези часове в тази къща аз щях да науча, че още през 1989 г. той публикува статията “Икономика, морал и социална справедливост” в списание “Общество и право” бр. 8 /озаглавена от редакцията “Истината по ленински”/, заради която броят е конфискуван, а на автора се случват много интересни неща. Но за тях той трябва да разкаже. За тях и дните от младостта си, когато плаща вината, че е внук на един от предприемчивите хора – дядо Йоцо Петров Милков, във Видин.
Това е негово право и негово задължение.

***
За няколко години той издаде три книги – “Черно-бели времена”, “Викове от пещерата” и “Обратни пътища”. Финансира ги със свои средства. Преживя сръдните на близките си за това “разточителство”, но завеща на видинчани урок по съвест и морал. Нито ред от статиите, есетата и художествените страници в тези книги не одобрява формалното съгласие с позициите на автора. Нещо повече – те са повод за размисли, основа за другата позиция, ако имаме смелостта и куража да я изградим и защитим. Няма да забравя началото на нашата творческа дружба. Струпа пред мен няколко дебели папки и каза: “Подбери онова, което можем да включим в книгата! Аз нямам опит, но искам да оставя това, което съм носил цял живот в себе си...” И заразтварях аз публикации в пожълтели вестници, надраскани чернови, нервни поправки... Ако кажа, че езикът в тях е бил най-изисканият, че не сме се връщали на една или друга фраза по два – три пъти, значи да раня една лабораторна работа и принцип на самия Йоцо, че човек не бива да лъже другите със себе си, както и те не бива да правят подобно нещо. Да, редакторската работа беше повече от огромна, но всяка нова страница доказваше, че думите на Йоцо тръгват от сърцето и съвестта му.

***
И днес, видя ли го по улиците на Видин – едър, достолепен, доволен от нещо невидимо, препрочета ли една или друга страница от книгите му, се връщам към моята първоначална представа за него – един от малкото морални часовници на разобличителното ни време. Можем и да не се съгласим с прибързаните му публикации, с нетърпението да разчете и анализира проблема, който го вълнува, но не можем да не признаем, че го е направил с болка и любов. Болка за човека! Любов към човека! Всеки негов ред е призив за създаването и опазването на земната хармония. Прочетете документалния му разказ “Валеше дъжд. Майка ми плачеше!” Той завършва така: “Майка ми плачеше. Започна да вали дъжд. Ние, трите деца, не отидохме на училище.”
Сега Йоцо Йоцов работи над една от най-полезните според мен книга – за бита, нравите и обществената история на Видин – спомените на 95-годишния Иван Стойчев. Такъв шанс съдбата дава на малцина хора, които живеят и мислят чрез словото. Дано да успее! Пътят и на тази книга ще мине през одумките, безсилната завист и еснафската немощ. Но тя ще ги остави зад гърба си.
А какъв по-щедър подарък за простосмъртния човек като този на Йоцо, за повод, който се нарича: “Йоцо Йоцов на 70 години.”

В-к “Видин”, бр. 1398 /15/, 23 – 26 февруари 2006 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин