От сърцето и съвестта

Събота, 11 Декември 2010 06:09

Написано от ivailo

ОТ СЪРЦЕТО И СЪВЕСТТА
Славчо НИКОЛОВ

Йоцо Иванов Йоцов е роден на 21 февруари 1936 г. във Видин. Завършил е висше икономическо образование. Автор е на повече от 500 публикации в местния и централния печат със социално, икономическо и политическо съдържание.
Автор е на книгите “Черно-бели времена”, “Викове от пещерата” и “Обратни пътища”. Работи над три нови книги, посветени на неговия род, развитието на демократичния процес в България и историята на родния град.

***
По онова време видинският пазар не беше обновен и нашарен с какви ли не сергийки, малки магазинчета и две – три ароматни гостилнички. В една от тях Здравко Даскалов поглъщаше апетитно вкусната бобена яхния, поглеждайки крадешком към още по-апетитната стопанка, а аз отпивах глътка по глътка от някаква много далечна братовчедка на нашенската “грозданка” и се радвах на шарения свят, който се разливаше по тържището.
В гостилничката влезе много едър, възпълен, мъж на благородна възраст. Между няколкото масички, по които десетина селяни сърбаха шумно чорбичката си, бързаха да си кажат това – онова около черната си орисия и отместваха козирките на повехналите си каскети – да не се врат в приказките им, той изглеждаше още по-едър – къс жива канара, която тръгна към нашата маса.
- А, Йоцо!.. Ще опиташ ли бобеца на нашата приятелка? – засмя се Здравко.
Личеше, че срещу него стои много, много добър приятел.
- Това е Йоцо Йоцов, мой приятел и много добър видински публицист – обърна се към мен Здравко и усмивката му стана още по-широка.
Вгледах се в грамадния българин – очите и одухотвореното му лице чуждееха на силното тяло. Чувствителността им се чудеше къде да се дене, като че ли се криеше от нещо, което я преследва всеки миг и от всеки ъгъл.
- Казвам се Йоцо Йоцов – подаде тежката си длан гигантът, смехът на очилата му претърси ъгълчетата на опушеното таванче и се обърна към пищната дама:
- Дай от нашия бобец!
Още не знаех, че от този ден животът ми във Видин ще е свързан и с него, че много от часовете ми тук ще бъдат прекарани в онази голяма къща зад училището, на чиято желязна врата е изписано: “Йоцо Ив. Йоцов, ул. “Цар Симеон Велики” 103, Видин”.

***
И в тези часове в тази къща аз щях да науча, че още през 1989 г. той публикува статията “Икономика, морал и социална справедливост” в списание “Общество и право” бр. 8 /озаглавена от редакцията “Истината по ленински”/, заради която броят е конфискуван, а на автора се случват много интересни неща. Но за тях той трябва да разкаже. За тях и дните от младостта си, когато плаща вината, че е внук на един от предприемчивите хора – дядо Йоцо Петров Милков, във Видин.
Това е негово право и негово задължение.

***
За няколко години той издаде три книги – “Черно-бели времена”, “Викове от пещерата” и “Обратни пътища”. Финансира ги със свои средства. Преживя сръдните на близките си за това “разточителство”, но завеща на видинчани урок по съвест и морал. Нито ред от статиите, есетата и художествените страници в тези книги не одобрява формалното съгласие с позициите на автора. Нещо повече – те са повод за размисли, основа за другата позиция, ако имаме смелостта и куража да я изградим и защитим. Няма да забравя началото на нашата творческа дружба. Струпа пред мен няколко дебели папки и каза: “Подбери онова, което можем да включим в книгата! Аз нямам опит, но искам да оставя това, което съм носил цял живот в себе си...” И заразтварях аз публикации в пожълтели вестници, надраскани чернови, нервни поправки... Ако кажа, че езикът в тях е бил най-изисканият, че не сме се връщали на една или друга фраза по два – три пъти, значи да раня една лабораторна работа и принцип на самия Йоцо, че човек не бива да лъже другите със себе си, както и те не бива да правят подобно нещо. Да, редакторската работа беше повече от огромна, но всяка нова страница доказваше, че думите на Йоцо тръгват от сърцето и съвестта му.

***
И днес, видя ли го по улиците на Видин – едър, достолепен, доволен от нещо невидимо, препрочета ли една или друга страница от книгите му, се връщам към моята първоначална представа за него – един от малкото морални часовници на разобличителното ни време. Можем и да не се съгласим с прибързаните му публикации, с нетърпението да разчете и анализира проблема, който го вълнува, но не можем да не признаем, че го е направил с болка и любов. Болка за човека! Любов към човека! Всеки негов ред е призив за създаването и опазването на земната хармония. Прочетете документалния му разказ “Валеше дъжд. Майка ми плачеше!” Той завършва така: “Майка ми плачеше. Започна да вали дъжд. Ние, трите деца, не отидохме на училище.”
Сега Йоцо Йоцов работи над една от най-полезните според мен книга – за бита, нравите и обществената история на Видин – спомените на 95-годишния Иван Стойчев. Такъв шанс съдбата дава на малцина хора, които живеят и мислят чрез словото. Дано да успее! Пътят и на тази книга ще мине през одумките, безсилната завист и еснафската немощ. Но тя ще ги остави зад гърба си.
А какъв по-щедър подарък за простосмъртния човек като този на Йоцо, за повод, който се нарича: “Йоцо Йоцов на 70 години.”

В-к “Видин”, бр. 1398 /15/, 23 – 26 февруари 2006 г.