Изпрати стари снимки от Видин и областта

Разединение и митове

История - Видински истории

РУСОФИЛСТВОТО - ДЕТСКАТА БОЛЕСТ НА БЪЛГАРОЛЮБИЕТО

РАЗЕДИНЕНИЕ И ФАЛШИВИ МИТОВЕ

 

Като по някаква зла ирония, съдбата ни е захвърлила в самите крака на гиганта, опрял с главата си арктическите ледове на Северния полюс и газещ топлото устие на р. Дунав. А ръцете му са толкова дълги, че при всяко помръдване е в състояние да хване "за гърлото" всеки "непослушник" на територията на два континента... - Русия !
Ако трябва да перифразираме мексиканския кардинал Умбер-то, бих могъл да кажа: "Бедна Българио, твоето нещастие се състои в това, че си твърде далече от Бога и си твърде близко до Русия"!
Безспорен исторически факт е, че България е възникнала като държава два века по-рано от Русия. През това време, страната ни е преминала успешно през трудния път на Покръстването. Създала е собствена азбука. Обособила е самостоятелна православна църква и е развила своя, уникална българска държавност. Изградила е своя култура и книжовност в непрекъсната борба за своето оцеляване и утвърждаване.
През 1Х-и век се появява Русия, която за да се обособи като самостоятелна държава, се е възползвала наготово и безвъзмездно от културните и научни достижения на България. Тя е получила от нас азбука, религия, държавност и книжнина, необходими и за нейното изграждане. Без България, дивите племена, населявали поречието на Волга и степите на Украйна, още много векове биха се кланяли на езическите си Богове и биха се раз-плащали с монголски тугрици17...
Като награда за безвъзмездната и безкористна помощ от България, последвал и първия опит за завладяването ни от новосъздадената огромна славянска държава! Синът на руския цар Игор Светослав, нахлул с ордите си в България, отклонен от лукавите византийци към нашите земи, за да спасят своя свещен Цариград от превземане.
Летописецът Нестор от Киевско- Печорския манастир, в края на XII век написал в своята "Повесть времених лет":
В годината 967 Светослав се отправи против българите при Дунава. И започнали да се сражават двете страни. Светослав надвил българите, превзел 80 техни крепости на Дунава и започнал да управлява там, в Преславец, като вземал данък от гърците В 971 година Светослав пристигнал в Малки Преслав и българите се затворили в града. Излезли българите на бой против Светослав. И казал Светослав на своите войни: "Тук ние трябва да погинем! Нека устоим, братя, и дружно, мъжествено!" Към вечерта Светослав надвил, взел града с пристъп и изпратил пратеник при гърците с думите: Искам да отида против вас и да завзема вашия град, както завзех този град."
/Христоматия по история на България, том 1, София,1978 г.,стр.248/
Така, имперската политика на голямата руска държава против България, започнала далече преди Петър I. При него тя придобива една стройна, "научно" обоснована стратегия за постигане на заветната цел - овладяването на Босфора и Дарданелите! Всички следващи десет войни, които е водила Русия срещу турската империя до 1878 г, са били подчинени на тази цел! И при всички тях, при многократните набези в пределите на България /тогава провинция на Турската империя - б.а./, в народа ни се е прокрадвала илюзорната надежда, че "дядо Иван идва за да ни освободи"! След себе си при тези набези "дядо Иван" е оставял само разорение, смърт, палежи, безчестие, изселвания...
Но ето че през 1878 г. идва онази щастлива случайност; когато "освободените" християнски земи на Балканите /между тях и България - б.а./, поради твърдата позиция на Западните велики сили, които не позволяват освободените територии да станат протекторат от финландски тип, или Задунайска губерния на Русия! Тази война, освен свободата, донесе на България едно истинско бедствие - разделението на нацията на две -"русофили" и "русофоби"!
Разделението като феномен, е заложено в генетичния код на българина. Сякаш този смазващ синдром е един от "първородните грехове" на създадената Българска държава!
Мъдрият хан Кубрат е разбирал гибелното му въздействие и е искал да предотврати разпадането на огромната му страна, граничеща с три морета. Легендата разказва, как нагледно е показал на синовете си здравината на онзи "сноп с пръчки", когато са свързани заедно! Така се е родил мъдрият девиз: "Съединението прави силата"! Наследниците му обаче не изпълнили бащиния завет. Аспаруховите конници създали своята България на юг от Дунава, достигаща до Черно море на изток и до Охридското езеро и Албанските планини на югозапад. Тя просъществувала в продължение на 327 години, редувайки периоди на мир и войни, в зависимост от наложените и външни обстоятелства, за да утвърди своята сила и авторитет в центъра на Балканите, като "дори от царе силни взимала е дан"!
Но синдромът на разединението ерозирал и нейните устой и тя станала лесна плячка на вечния си враг- Византия. През 1018 г Василий II Българоубиец, подчинил земите ни, за да покаже на разединените и враждуващи помежду си български боили, че дворцовите раздори са гибелни за всяка държавност! От всички робства, в които е попадала България, може да се каже, че продължилото 167 години византийско владичество е "най благодатното"! Византийският кесар запазил както владенията и привилегиите на болярите, така и чиновете на българските духовници. Било пощадено и единството на българската църква, която Василий II обявил за Автокефална архиепископия със седалище в Охрид. За върховния василевс императора, останала само върховната власт; като всички предишни владения на България били поставени като едно цяло под управлението на императорския наместник, който се наричал "дукс" на България!
Такива са резултатите от дълбокото разделение и острите междуособици сред управляващата аристокрация на Първата Българска държава.
Същият синдром на разединението раздирал и Второто Българско царство. Затова през 1396 г. и последният самостоятелен български владетел цар Иван Срацимир, бил подчинен от ордите на Баязид и България за дълго време престанала да съществува като самостоятелна държава. Османските поробители се оказали не така толерантни и етични като ромеите. Те подложили за дълго време православния ни народ на методична асимилация и обезбългаряване на българските земи. Османците се възползвали умело от вечния български синдром - разединението! Затова в нашата история е останала печалната поука, че колкото предателства е имало през дългите години на робството - на заговори, въстания, съзаклятия и на революционни дейци, всички те са направени не от турци, а от българи...Тези процеси, за съжаление, още на са затихнали...
Най тежката форма на разединение в българската нация обаче, настъпва след Освобождението и създаването на Третата Българска държава.
Под "благовидните" предлози за "славянско братство", "православно единение" и "братска обич и сътрудничество" се крие най-уродливата форма на имперски амбиции от страна на управляващите в най-голямата и силна православна държава през всички епохи - Русия.
Измисленият и грижливо поддържан мит за "добрия" и състрадателен "бял цар-дядо Иван" е само един перфиден камуфлаж за прикриване на истинските завоевателни цели. Този мит, тази опияняваща поробените народи легенда се ражда с възкачването на Петър Велики на руския престол. Този голям вла-детел-реформатор е получил добро образование за времето си и е бил запознат с големите постижения на цивилизована Европа, защото е обиколил всички страни, за да види, как трябва да преобрази своята изостанала Русия. Преценявайки огромния суровинен и човешки потенциал на своята страна, той не случайно е получил прозвището "Великий", защото в главата му се родила великата мисъл - съответстваща на великата му държава - целият свят да бъде под едно небе! Разбира се -руското!
Така, с раждането на идеите, се раждат и митовете. Митът за "освободителните мисии" и "всеблагия и миролюбив покровител на поробените християни - дядо Иван" са част от имперските инструменти на големия самодържец!
Тази политика и този похват са наследени от всички руски владетели след него, включително и от Генералните секретари на болшевиките, до последния господар на Кремъл...
Пагубното въздействие на руската политика върху българското общество е осезателно. Някои сънародници считат, че раболепието ни пред голямата славянска страна е Божия благодат и възлагат всички свои тайни и явни надежди на Русия! Те сляпо вярват на нейните декларации за "привързаност към славянството", на предаността към т.нар. "славянска идея" и православието и нейната безкористна помощ за поробените.
Друга част от българските граждани съзират и чувстват в руското влияние у нас един постоянен източник на напрежение и генератор на бъдещи нещастия в развитието на държавата ни. Те виждат Русия не като една обетована и самарянска страна, от която лъха мир, любов и благополучие и която е готова вьв всеки момент, когато си в беда, да ти протегне спасителна ръка! Напротив, те виждат северния гигант, като един център ма ледени политически ветрове и бури, които могат всеки момент да смразят кръвта на българската виталност. Виждат в Русия една огромна Лавина, която при неблагоприятно развитие на отношенията /от гледна точка на руските интереси -б.а /, е готова при всеки трус да се стовари върху България със страшна сила, за да я помете, като малка, неукрепена планинска хижа!
Тази поляризация в българското общество, придобива почти ожесточени измерения след Освобождението, когато всяка от спорещите страни, е изтъквала с не скриваща злоба своите "убедителни" доводи и аргументи.
Ако разтворим архивите преди 125 години и прочетем излизалите тогава вестници, ще се убедим, че всички "аргументи" на защитниците на руското влияние у нас, се свеждат само до общи приказки и фрази от рода на: "Русия ни желае доброто, руските интереси съвпадат с българските...Доказателство - Русия ни е освободила...император Александър II казал на българската делегация: "Русия не ще ви остави", а Александър III, доверил на митрополит Климент: "Разделение - и дума не може да става"!
Всички тези приказки и "факти", независимо от колко високо ниво са казани, след като не са оформени в официални писмени документи, нямат и не може да имат някакво значение за историците и политиците, а най-малко да бъдат предмет на научно из следване и разглеждане от историята. ,
Колко голяма е злобата, прераснала в готовност за мъст между оформилите се непримирими групи на "русофили" и "русофо-би" говорят следните случаи: Един от служителите на българската Екзархия в Цариград, написал през 1897 г. анонимна брошура за "Злокобната политика на Русия към България"! /още тогава половината българи са разбирали лукавството и измамите на Русия - б.а./
Веднага в един от проруските вестници се появява убийствен материал със следното съдържание:
Ах, да се знаеше името на тая измет человеческа; на тоя предател на България и на българския народ, на тоя изверг и заклет враг на Славянството и славянската взаимност! Но той не смее да си каже името, той няма дързостта да излезе пред света и явно да говори, защото знае, че всички ще го захрачат, че парче от гнъсното му тяло няма здраво да остане.
/Раковски Кр.,"Русия на изток", изд.К.Евстатиев,
Варна 1898 г.,стр.5/
Още по злобен и раболепен е вестника на народната партия в Пловдив от 1897 г. Той се явява като "духовен баща" по блю-долизство, ибрикчийство и национален нихилизъм на всички печатни издания на т.нар. "русофилска политика", а по-късно на комунистическата /социалистическата -б.а./ пропаганда у нас, почти до влизането ни в НАТО през 2005 г:
Нека знаят нашите политикани.. .че нашия политически живот и нашата политическа смърт, всецяло зависят, само и само от Русия. Всекой език, прочее, който бъде изплезен срещу нея, трябва да бъде отрязан преди всичко.
I Раковски Кр.,"Русия на изток", изд.К.Евстатиев,
Варна 1898 г., стр. 5/

 

 

В най-новата ни история има един огромен, фундаментален исторически факт - Освобождението ни от турско иго, което се извърши от руската армия.
Българските "русофили" извеждат само този факт отделно от контекста на всички условия и обстоятелства, при което е станало това, и изграждат своята политическа доктрина. Точно тук е мястото на истинския български учен-историк, който трябва да осветли и покаже този исторически факт в цялата му същност и сложност!
Вместо това, днешните български официални историографи и "политиците" ни пеят хвалбетствени дитирамби за Русия, изхождайки не от националните, а от собствените си партийни, идеологически, кастови и лични интереси!
Фундаменталното прозрение на Кръстьо Раковски за отношението на Русия към България, направено преди повече от сто години е непреходно и обяснява най-добре причините, поради които са ни "освободили"!
За съжаление, нито продажните ни политици и историци, нито голяма част от гражданското ни общество е в състояние да разбере и осмисли, изведената от Кр. Раковси истина:
Пътят на Русия към Цариград минава през България, но да ставаме неин военен мост, това никак не е в нашия интерес. Излизането на Русия в Цариград значи за нас политическа смърт. Минуванието на руските войски през България ще разори икономически нашата страна, а най-главното е, че ако русите влезнат още веднъж в България, под този или онзи предлог, то те вече не ще излязат Ние трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея ние трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази истина е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото болшинство на българския народ. Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго. /Раковски Кр.,"Русия на изток", изд.К.Евстатиев,
Варна 1898 г., стр.252/
Големите българи оставят имената си в историята или с делата си, които са сътворили, или с творчеството си, когато те са насочени към защитата на суверенитета, териториалната неприкосновеност, свободата и величието на Отечеството.
Дори и днес, повече от сто години след написването им, вижданията на Кръстьо Раковски за политиката и развитието на българската държава, звучат така актуално, сякаш са изречени от наш съвременник.
Върл противник на всяка тирания и подтисничество в общественото развитие на България, пречка за което винаги е била Русия, Кръстьо Раковски вижда ориентацията на България изцяло към Европа:
Най-сетне ние трябва да желаем тържеството на демократическите елементи в Европа, защото ние ще намерим в тях един искрен и незаинтересован защитник на слабите и притеснените.
Може да се съжалява, че този голям родолюбец не е прозрял навреме, че неговите сетнешни партийни другари - болшевиките, са не само преки наследници, а още по-ревностни продължители на имперската политика на руските самодържци, само, че повдигната на десета степен по своята вулгарност.
А когато е разбрал истината, е било вече много късно. На 5 октомври 1940 г. по заповед на грузинския сатрап Джугашвили / Сталин/, в Орлеанския затвор е бил разстрелян един светъл ум...
Големият порок на онези български граждани, които се смя-тат за "русофили" от "първо качество" е, че нямат нищо общо с нормалните чувства на обич и признание на българите към народа на Русия заради Освобождението. Пещерното "русофилство" изповядвано от "българи", но с руско самосъзнание, представлява истинска "детска болест" на българолюбието и патриотизма и довежда вече сто и тридесет години до пълно, понякога достигащо до антагонизъм разделение на нацията. Това разделение, пре-върна много истински български патриоти в жалки предатели на своята Родина и народ, заради руските интереси и руското злато...
Да припомним само заговорът на офицерите-превратаджии, детронирали княз Александър I Батенберг през 1886 г, българските генерали - съветски агенти през 40-те години на ХХ-ия век, /начело с ген. Заимов -б.а./, националния предател, провъзгласен за "баща" на българската нация, Георги Димитров, декларирал от трибуната на Коминтерна, че "няма такава нация" и част от днешните ни аморфни "държавници", които само преди 3-4 години бяха върли антинатовци, а днес са първи "поборници" за членство в НАТО. Всички те са все от кохортата на заразените от "детската болест" - русофилството...
Също толкова негативно и нелицеприятно за нацията ни е и "русофобството"! Не е нормално да се отричат тотално всякакви заслуги и сътрудничество с Русия, защото връзките между двете държави имат дълголетни корени. В тези отношения е имало и периоди, когато връзките между двете страни са били взаимноизгодни за благото на двата славянски народа.
Ще припомним отново преценката на великия български държавник Стефан Стамболов за Русия - за това, че българите се раждат русофили, "и иначе не може да бъде.. .защото България дължи своето политическо въздигане на жертвите на брат-ский нам руски симпатичен народ. Тези чувства са силни у нас Българите, и както нас ще ги пазят и синовете ни; но те нямат нищо общо с чувствата ни към руското правителство, върху което добродушний руски народ, няма ни най-малко влияние..."! Българският народ винаги е обичал и винаги ще обича руската култура, литература, музика и приноса на руския народ в съкровищницата на човешката цивилизация. За тези достижения, "русофобство" няма и не може да има!
Новият XXI ви век, ще коригира наслоената със столетия имперска лъжа за Русия, като единствен пазител на християнството и православието.
В българския народ, за вечни времена ще остане чувството на обич и признателност към великия народ на Русия, заради неговата велика мисия - нашето Освобождение!
Новите политически реалности ще предопределят и новите цивилизовани отношения между страните, независимо от тяхната големина и сила, и без постоянните имперски рефлекси на близки и далечни Суперсили...

 

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин