Изпрати стари снимки от Видин и областта

Руският богатир

История - Видински истории

РУСКИЯТ БОГАТИР
Пенка ЗЛАТЕВА

- Аз съм бил, тъй ли?- Дафин гледаше със широко отворени, пълни с безумие, очи. Страхът превзе цялото му тяло, разтрепери ръцете му и изцъкли сините му зеници. Прехапа устни. Лицето му се изкриви в усилие да спре нещо. Усети топлата струйка, която тръгна надолу по крака му и се спря в галоша. Щом се опита да натисне с крак, се чу „джвак – джвак”. Е, сега я втасахме – си рече той и реши, че докато не изсъхне, няма мърдане от кръчмата. От масите заприиждаха мъже, придърпваха столовете по циментовия под със скърцане и всеки от тях се мъчеше да седне по-близо до Дафин.
- Ти си герой бе, да не ти се надява човек. На мравката път струваш… а сега... цялото село за тебе приказва.
Замига на парцали. Все още не вярваше на ушите си, че е сторил това нещо и че сега хората го гледат с уважение и възхита. Пък и как да вярва? Откакто се е пръкнал на тая земя, преди повече от петдесет лета, си живееше все тъй – тихо, кротко и незабележимо за околните. Ни една мома не му метна поглед. Каква ти мома – и братята му, когато делиха бащинията, го забравиха. Цял живот другаруваше с овце и кози, които пасеше. Животът му беше голям делник, който се повтаряше неспирно – със сюрията по стърнищата и вечер по една-две менти в кръчмата, в която си имаше място в ъгъла, зад вратата, незабелязан от никого. А днес – влиза, значи и всички мъже му стават на крака. Ръкопляскат, викат „браво” и го потупват по рамото. Чуди се стъписан що им става, майтап ли някакъв са му скроили… Като разбра що е станало, се вцепени. И как няма да се вцепени – не е шега тази работа. Цялото село да знае, а той хабер да си няма, че преди два дни, надвечер, когато мъглата заслиза от билото на планината, за да го преспи в скута си, чу силния вик на дядо Методи: 
- Хора, тичайте бе, тичайте да ми помогнете, че бикът се отвърза…
От доста време гледаше единствения бик в селото дядката. Познаваше нрава на силното, свирепо добиче и бе взел всички мерки за сигурност. Освен със синджир на шията, беше завързан и за предния крак, а оборът стоеше винаги здраво залостен. Знаеше старецът, че рано или късно това ще стане и ето на: бикът се беше отскубнал и сега тичаше по улицата за ужас на стопанина и малкото хора, които щъкаха из падналата мъгла. Беше силен и едър, целият черен и лъскав, с малки рога… Големите му като миди очи хвърляха гневни искри. И сякаш да засили ужаса, мучеше протяжно и дрезгавият му глас цепеше гъстата синкава пелена. 
Дядо Методи хлопаше по вратите на съседите си, молеше да му помогнат да го прибере… отдавна да го беше направил на пастърма, ама за хатъра на цялото село го държеше. В повечето от къщите имаше по една или две крави и когато му дойдеше времето, селяните ги водеха в неговия обор. 
- Ако го заколиш, - викаха – селото остава без бик… Кой ще ни аджедиса нас, че да дойде да ни заплодява кравите? Ще останем без телета и без мляко. – И продължаваха – пък и този мурафет струва пари, много пари… Не е като да занесеш три-четири бали на бика. Тъй го придумваха и хич не го питаха в какъв страх живее. Дори слама и вода му даваше с вилата и отдалеч – толкоз го беше наплашил със страшните си очи и с наведената си глава. Аха - да го намушка и понесе нагоре. Как ще го озапти и върне в обора? Не дай си боже да подгони човек – ще го разпердушини като нищо.
Вече бяха излезли и тръгнали по улицата пет-шест мъже с вили. Бикът тичаше, туловището му се тресеше, а мъглата сякаш подскачаше на едрия му гръб. Стигна парка и се шмугна из гъсталаците. Замръзналите клонки, покрити с тънък лед запращяха.
- Няма да стане, бай Методи! Тук, в парка е опасно – обади се Васил. – ако ни погне, няма къде да се скрием… Аз се отказвам.
Спряха се и другите мъже. Бикът тичаше обезумял из храстите и прокарваше пътеки, застлани с изпотрошени клони. 
- Остави вратника отворен, той ще се прибере сам, когато се нащурее – рече пак Васил и тръгна да си върви.
Дядо Методи, подпрян на вилата си, целият пламнал в огън, ги увещаваше напразно да останат. Като се мъчеха да прикрият срама си, един подир друг мъжете си разотидоха. 
Цели два дни не се вдигна мъглата. Два дни в селото царяха ужас и страх. Бикът бродеше по улиците, виждаха го зад черквата, в изоставени селски дворове. Мъжете прескачаха до фурната крадешком за хляб и бързаха да залостят здраво пътните врати. Улиците опустяха. Никой не се отбиваше в кръчмата. 
На втория ден старецът отиде при кмета. Решиха да извикат ловджиите от селото. Нямаше защо повече да се чуди дядката да го бъде ли или не тоя свиреп бик, ами да го тръшват дето сварят, а после ще мисли как да го дотътри в двора си. Излязоха десетина ловджии и още пет-шест мъже с брадви. 
Бикът се беше спрял до оградата на Ставреви. Ревеше зловещо и блъскаше вратника с все сила. 
- Дайте по близо! Целете се в главата! – нареждаше задъхан дядо Методи.
В мъглата якото туловище на бика изглеждаше като огромен черен облак и почти не се виждаше къде е главата и къде - опашката му. 
В този момент от горния край на улицата се зададе човек. Вървеше с леко олюляваща се походка из кишата и сякаш всеки момент щеше да падне я тук, я там. Чуха че пее… Пееше човекът и колкото по наближаваше, толкова по-силна ставаше песента му: „През гора вървяха двама – трима юнака с каръм калпака…”
Тръгна право към бика. Приближи го и затанцува пред него. Животното спря да блъска вратника и вдигна глава. Мъжете замръзнаха. 
- Бягай оттам, ще те разкъса като нищо! – закрещя бай Методи.
- Бягай, бягай! – развикаха се и другите мъже.
Човекът пееше и танцуваше пред туловището. Залитна, като да падне, подпря се на бика, наведе се и вдигна синджира от земята. 
- Хайде, тръгвай! Да се прибираме. Виж каква мъгла е припаднала ! Ще ни погълне и двамата – говореше му кротко той.
Бикът пръхна два-три пъти с ноздри, заклати глава и тръгна.
Мъжете, до един, се скриха зад оградата на първия двор и гледаха коленичили през тарабите как човекът води звяра по средата на улицата: 
- Върви, върви… Що си излязъл, а? Гладен ли си, или кравичка някоя дириш? Хайде, пристъпвай де… - Думите се валяха като снежни топки в устата му и излизаха с фъфлене из нея. Залиташе наляво и надясно, но бикът го следваше смирено и копитата му правеха дълбоки кладенчета в снежната киша. 
Познаха го. Беше Дафин. Водеше пиян бика право в дядометодиевия двор. Мъжето излязоха иззад скривалището си и тръгнаха след тях.
- Ей, бъдете готови с пушките, че ако бикът рече нещо… шепнеше дядо Методи.
След малко, пред слисаните им погледи, изскочи Дафин. 
- Вързах го, бай Методи, здраво го вързах, ама ти пак го прегледай – изфъхли той и тръгна към дома си. 
Сега, в кръчмата, мъжете хвалеха Дафин и се надпреварваха да го разпитват за случая. Той ги гледаше с изцъклени очи и не можеше да повярва на ушите си. Чак пък толкоз да се е натаралянкал, че да не помни нищо… Напрягаше ума си, белким изскочи някакъв знак, но там нямаше и трохичка от спомен за това, което му говореха. А когато Васил взе да му обяснява как бика цепел вратника и треските хвърчали в мъглата, когато той се доближил до животното и го хванал за синджира, той не издържа и пусна топлата струйка в крачола си. 
- Не, не за синджира, за ухото го хвана – обади се авторитетно дядо Методи и вдигна глава към кръчмаря. – Остави тая селска ракия, а ми дай водка. С водка ще черпя аз Дафин, защото е руски богатир и тъй му прилича. 
Никой в селото не разбра, че руският богатир ходи цели две недели като замаян. Нито яде, нито сън го хвана. Бродеше из стърнищата с овцете и все не можеше да проумее с кой ум беше застанал пред бика…

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин