Изпрати стари снимки от Видин и областта

Спомен от видинския кей

История - Видински истории

СПОМЕН ОТ ВИДИНСКИЯ КЕЙ
Йоцо Йоцов

Стефан Стамболов изпитва много добри чувства към Видин и неговите жители. Новият български княз Фердинанд I Сакс Кобург Гота се обръща с молба към Стефан Стамболов да му посочи българските градове, от които трябва да започне първата си обиколка в държавата. И Стефан Стамболов е категоричен: от Видин. Нарежда на общинския съвет и кмета на Видин по това време Петър Пигулев с телеграма: “Явявам на градското общинско управление, че на четвърто того, в един часа после пладне, Негово царско величество Фердинанд ще пристигне в град Видин и ще престои три часа. Предлагам да се обяви на гражданите с глашатай и се разпореди бързото почистване на улиците до градското управление, на две, три стаи в градската ви управа, гдето ще бъде приет Негово Царско Височество. Всичко това да се извърши до утре рано. 
“О, времена! О, нрави!” 
Посещението на царската особа е тържествено. За посещението му са закупени нови сребърни подноси за хляб и сол, издигната е величествена триумфална арка на градското пристанище. Високият гост се придружава от Стамболов и царската свита. Кметът на града е първият български градоначалник, стиснал ръката на новоизбрания български владетел.
Директор на видинската мъжка гимназия по това време е социалистът Димитър Благоев. Той организира протестни демонстрации срещу посещението на царската особа. Съпругата му, Вела Благоева, е подведена под наказателна отговорност за подготвяне на терористичен акт срещу Фердинанд.
На снимката, запечатила момента на посрещането на българския княз, Стефан Стамболов е написал: “Спомен от Видинския кей” /Снимката ще бъде публикувана в книгата ми “Градът на завоя”/ -б.а. 
Още по-тържествено и помпозно е второто посрещане на Фердинанд и Стамболов във Видин през август 1889 г. Поводът е две години от възкачването на княза на българския престол. Това ни дава основание да предполагаме, че Височеството е запомнило и оценило предишния щедър прием в нашия град. Князът нощува в най-хубавата къща във Видин, собственост на Георги Димитров. Свитата му е настанена в къщите на Кера Томовица, Младен Иванов, Тодор Хаджитошев. При това посещение Фердинанд проявява голяма щедрост: подарява две хиляди златни лева за подпомагане на пострадалите от наводненията през пролетта на същата година. Пак по време на това посещение Стефан Стамболов, като министър-председател на държавата и министърът на просвещението Георги Живков, утвърждават видинската реална гимназия за държавна. И двамата са удостоени със званието “Почетен гражданин на Видин”, Оригиналното решение – Диплом 2658 от 16 декември 1889 г. на общинския съвет за тези звания, се пази в НБ “Св. Св. Кирил и Методий”, София.
И русофобството на Стефан Стамболов е измислица на онези, които нямаха интерес държавата да се ръководи от личност като него. Той заявява: “Целият български народ, всички българи, които говорят по български и имаха български чувства, бяха русофили, защото противното беше немислимо.”
По повод двадесетгодишнината от смъртта на Стамболов известният политик д-р Никола Генадиев пише: “Стефан Стамболов беше русофил в пълния смисъл на думата, каквито бяха без изключение всички български патриоти... Но Стамболов беше върл противник не само на политиката на руското правителство... Той беше против ония българи, които наричаха себе си русофили и играеха ролята на оръдия на руското правителство у нас за постигане на руските цели…”
Ето още една страница от живота на държавника Стефан Стамболов... 
…През 1886 г. от България са изгонени генерал Каулбарс и цялата руска дипломатическа мисия в София. Причината за това са неопровержимите доказателства, предоставени от полковник Рачо Петров, че българските офицери Олимпий Панов, Атанас Узунов и другите, участвали в антиправителствения заговор през същата година, са получавали хонорари от руското правителство чрез руското посолство в Цариград и инструкции от руския генерален щаб. След тези факти Стамболов намира сили да вземе онова решение, което е в полза на българската държава, дори и срещу млечния си брат Олимпи Панов. С Атанас Узунов го свързва обща борба срещу турското робство. Присъдата е смърт чрез разстрел. По време на неговото слово в защита на своето решение пред народните представители Димитър Петков – Свирчо, го репликирал от мястото си: “Ти сърце нямаш ли, бе?”. Стамболов отвърнал: “И кокошката има сърце, но няма ум!” и продължил речта си в защита на отечеството.
Завръща се в дома си и майка му го попитала: “Какво стана с делото, Стефане?”
Стамболов отговорил: “Мале, иди в църквата и запали една свещ в памет на Олимпия.” и две сълзи замрежили очите на коравия българин. 
Със знанието на българското правителство по това време и с одобрението на цар Фердинанд, за да спечели покровителството на Русия за запазване на трона си, Стефан Стамболов е посечен на 3 юли 1895 г.
Три дни по-късно най-големият държавник на Третото българска царство умира.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин