Изпрати стари снимки от Видин и областта

Цар Борис III в село Покрайна

История - Видински истории

През 1942 г. цар Борис III гостувал в нашия дом, разказва Евгения Димитрова. Това станало случайно. Дядо й Димитър Атанасов превивал гръб над нивата си, когато автомобил "Мерцедес Бенц" закъсал в калта по черния път. Селянинът се притекъл на помощ и с волове измъкнал колата. Защо не си карал по царския път, ами си тръгнал по черния, укорил дядото непознатия. Исках да видя докъде е стигнала водата, обяснил царят, който бил тръгнал от Видин сам да провери разлива на Дунав. Едва тогава дядото на Евгения познал монарха и го поканил в дома си. За изненада на семейството и на двама-трима съседи, Борис говорел на влашки, на какъвто език общуват и в Покрайна. На тръгване казал на домакина си да го потърси, ако има нужда от помощ. Димитър Атанасов два пъти се възползвал от поканата да посети двореца и да иска нещо. Първия път успял да намали присъда за комунистическа дейност на първия си братовчед Иван Чалъков. Още един път получил царската милост. За това исках да сложа паметна плоча, но злобата на село е голяма, жалва се Евгения Димитрова, която 30 г. е живяла в столицата. Трудно убеждавам съселяните си, че трябва да приемем старото си име. Какво е това Покрайна? Сигурно са искали Украйна да се казваме, ама не е станало, умува Димитрова. Според баба Венка Гърницова цар Борис е идвал в Покрайна още два пъти, единия - с румънски държавник. В кметството свидетелства за тези посещения няма.
standartnews.com

Село си иска името Цар Борисово

Село Покрайна се намира на 5-6 км от Видин, в сърцето на Златорожието, и още живее със славата си на богата градска покрайнина. Земята наоколо се смята за най-плодородната във Видинско. Прибирали са по 500 кг жито и над тон царевица от дка. До неотдавна 90% от жителите му всяка сутрин пълнели автобусите към видинския химически комбинат, а вечер бързали от работа да плевят и поливат градини и лозя. Отглеждали зеленчуци за семействата си и за градския пазар. Днес малцина тръгват сутрин за работа към Видин, а в селото работни места няма. Надеждата, че земята ще храни хората от Покрайна, излязла ялова.
През 1990 г. напоителните съоръжения на най-голямата на Балканите помпена станция били разграбени. Без вода земята ни нищо не струва, твърдят местните. Миналата година нивите им били изцяло поразени от сушата, жега отрано плаши да унищожи посятото и тази пролет. Хвърлеят разстояние до големия град не е повлиял на селото. Почти никой през годините не го е напуснал. Работили са във Видин, но вдигали къщи на село. Днес в Покрайна живеят 2300 души, имат училище до осми клас с пълни паралелки. Скоро няма да го закрием, хвали се кметът Любомир Маринов. Хората обаче живеят трудно. 200 млади мъже и жени са безработни, 450 души брои списъкът за енергийни помощи, 150 старци преживяват с боб, олио и хляб от Американския Червен кръст.
80 къщи са с изключено електричество, мнозина са се отказали и от телефоните си. Бедите ни тръгнаха от унищожаването на поливните площи, твърди кметът. Златорожието не може без вода, затова фамилии с по 300 дка собствена земя днес са социално слаби, обяснява селският управник. През миналата година измервания на специалисти установили, че на 30 см дълбочина в почвата няма влага. Как тогава да се препитават със земеделие? Младите тръгнали на гурбет по други страни - 50 заминали за Италия, неколцина са в Испания и Германия. Тези, които останали, чакат нещо добро да се случи и да промени съдбата им. От няколко месеца софийска фирма договаря условията си да наеме близо 1000 души в производство на царевица, сорго и зеленчуци. Проектът е изгоден за нас, реализацията му ще започне скоро, твърди председателката на местната земеделска кооперация Ирина Якова, която е в течение на направеното досега.

В такова време, набъбнало от неволи и очаквания, завърналата се в родното си село доскорошна чиновничка от Министерския съвет и Министерството на земеделието Евгения Димитрова започва акция за възстановяване на старото име на селото. 58-годишната агрономка смята, че трябва да знаят историята си и да я уважават. Създала е инициативен комитет който събира подписи за прекръстването. Покрайна пак да се нарече Цар Борисово, както се е казвало от 1932 г. до 1947 г. След 1947 г. станало само Борисово. После за кратко било кръстено Стамболийски, но политическото име не се наложило. Затова през 1952 г. го именували Покрайна. На нас това име ни харесва, свикнали сме с него, споделиха седмокласничките Силвия Петрова и Людмила Анатолиева. От вас чуваме, че някога е било Цар Борисово. Сега не е време за смяна на имена.
Това става при революционни ситуации - след 9 септември 1944 г., след 10 ноември 1989 г., обяснява Стефан Труйков. Други грижи имаме, прекръстването няма да ни помогне, присъединява се към разговора възрастна жена, която се е родила при друго име на селото си. До 1932 г. Покрайна се казвало Керимбег. Евгения Димитрова смята, че вече е станала жертва на идеята си Призори на 8 май паднала оградата на къщата й. Същата тухлена стена, вдигната наскоро, на която искала да сложи паметна плоча, че в дома й през 1942 г. е гостувал цар Борис III. Полицаи огледали срутената ограда и умували дали тухлите сами не са се сринали под натиска на собствената си тежест. Била е закачена с въже и потеглена от кола, твърди Евгения Димитрова и заключава, че това е дело на противниците за смяната на името. Още сме в началото, а борбата вече започва, обявява жената.
статията е от 2003г.
Първолета ЦВЕТКОВА standartnews.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин