Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видинският ученик на Дан Колов

История - Видински истории

Първата треньорска школа по тежка атлетика - 1946, София, игрище „Юнак". Тодор Найденов Спортен клуб „ Бенковски " (Третият прав в  дясно на снимката.) Борбата във Видин сега не е популярен спорт. И все пак имало е такова време, когато Тодор Найденов се завърна от столицата и основа школа по борба в родния си град. Това стана през 1946 г. след приключване на Първата национална школа по борба. Сред първенците на тази школа бе и нашият Тошко бореца. Имал съм възможността да се срещам с него много пъти (за щастие не на тепиха). Видинлии го помнят от поредицата борби в театър „Вида", Военния клуб, Търговския дом, старото игрище край Дунава, на цирковите арени и някогашното игрище „Юнак" През 1934 г. на Балканиадата в Турция той печели сребърен медал. Любимец е на софийската публика и след завръщането на Дан Колов в България е сред най-добрите негови ученици. Неотменно той е в подгряващите борби в по-леките категории и жъне победи в полусредна категория срещу изтъкнати наши и гостуващи от чужбина борци.

Тодор Найденов е универсален борец, владеещ до съвършенство класическата борба (гръко-римски стил) и свободен стил, но най-добър бе в борбата Кеч ес кеч кян (хвани, където можеш). Коронният му номер бе да скочи на шията на противника, с разтворени крака, да го повали на тепиха и стегне в железни клещи. Прилагаше редица хватки - вълчи капан, мелница, че-рек, Нелсон и многообразни силови хватки и финтове.
Спомням си първите демонстративни борби в театър „Вида" през 1946 г. Дни наред видинлии очакваха с нетърпение да видят най-добрите български борци. Старинният театър бе претъпкан от зрители, партера, ложите и галериите наподобяваха римски стадион. Първите борби преминаха набързо и третият двубой между Тодор Найденов и Иван Симеонов се очакваше да започне. Представянето на Тодор Найденов и появата му на тепиха бе посрещнато с нестихващи овации и скандирания. Още в първите секунди, след съдийския сигнал Тошко приложи ножицата и започва да премята съперника си. „Можех да го туширам набързо, - след години ми каза Найденов - но трябваше да продължа борбата заради видинската публика
Победата на видинския борец заинтригува спортната общественост и към физкултурното дружество е основана секция по борба. Заделени са средства за закупуване на тепих, набавени са гири (големи каменни гюлета, закрепени на железен лост) и едновременно с обучението по борба е поставено началото и на състезания по вдигане на тежести. Борците са предимно от Бановската махала - Сава Търговеца, Сашо Лаутарски, Любчо Савов (който се специализира в щангите и е един от първите републикански шампиони), Тасим Мехмедов, тук е Тодор Тодоров от Кула.
Започват борбите за излъчване на първенците по категории в предстоящото републиканско първенство. Редуват се състезания по кеч-борба (с входни билети) на старото игрище. Гостуват редица изтъкнати български борци. Тодор Найденов дръзва да покани на двубой Кольо Маринов - републикански шампион тежка категория. Въпреки загубата на нашия борец от средна категория, борбата беше много оспорвана и накрая шампионът на шампионите Кольо Маринов печели победата.

Навремето цар футбол, както навсякъде, така и в нашия град, властваше над останалите спортове. Заделените средства бяха оскъдни и Тошко-борецът е принуден да изкарва прехраната си чрез демонстрации като счупване на камък с чук върху гърдите му, огъване на железа, повдигане на раменете си с релса със захванали се на нея борци от неговата школа и желаещи от публиката. Пак от публиката приканваше някой да дойде да се бори с него.

Годините минаваха и Тошко Бореца се преквалифицира като бояджия. Първоначално бе в болницата като бояджия и масажист. Някога се провеждаха футболни състезания между предприятията и Тодор Найденов игра като защитник в няколко срещи. Често пъти, когато трябваше да парира някой нападател, от публиката извикваха "Тошко, туширай го!".

Понякога, когато във Видин се провеждаха зонови състезания по борба, Найденов бе призоваван за арбитър на състезанията. Често пъти той призоваваше спортните деятели от Видин да възстановят работата на школата по борба. Но той не можа да бъде разбран и единствено неколцина обществени деятели като Бони Лападатов и неколцина бановчани го подкрепиха. За щастие в Гъмзово бе основан център по борба благодарение на някогашния главатар на Тъмзовски юнак" Стефан Иванов, заслужил деятел на спорта. Сред най-добрите борци от Гъмзово бе Евгени Ружев, преквалифицирал се по-късно във футбола. Генчо ружев бе дългогодишен централен нападател на "Бенковски" -Видин. За него в. "Спорт" пишеше: иСнажният Ружев отново е сред най-добрите нападатели на "Б" РФГ, той е голмайстор на Видин и бележи решителни голове с далечни плътни удари в противниковата врата"

Каква бе съдбата на ветерана борец Тодор Найденов? През 1973 г. с неколцина спортни деятели решихме да отпразнуваме 50-годишнината от основаването на спортен клуб "Бдин", организирано бе подходящо тържество в театъра. В доклада бе споменато и името на Тодор Найденов, носител на награди в Балканиадата и държавното първенство, награден бе с грамота и почетна значка от БСФС. Всички негови почитатели бурно го аплодираха. На излизане от театъра го поздравих и му пожелах здраве и дълголетие. Той ми каза: "Ех, да може пак да направим школа във Видин, има какво да покажа на младите". Споделих това с физкултурните деятели, но те не обърнаха внимание.

Минаха десет години, когато трябваше да се чества във Видин пак в театъра 100 години организирано физкултурно движение в България. Своевременната подготовка вървеше отлично, в целия град знаеха за това. Подготвен бе обстоен доклад, поканени бяха гости и ветерани на спорта. Не забравихме да поканим и бай Тошко Бореца, той работеше като бояджия в Димово и Белоградчишко. На входа на театъра се срещнахме с него, той се подпираше на бастун. Изведнъж до нас дойде Христо Беров, отговорен служител на ОКФС, който смутено ни каза. 11 Събранието и честването се отлага| от ОК на БКП - Видин на оперативката е решено да не е предприемаме нищо". Оказа се, че в понеделнишката оперативка на комитета не е внесена докладна записка и забраняват това своеволие. Тогава Найденов каза: "Видинска работа" и се отправи да си купи билет за нощния влак за Димово.

След време той ме потърси в Търговския дом, донесе ми Две овехтели снимки от 1946 г., когато бе в разцвета на силите си и се завърна в родния си Видин.

На първата снимка бяха девет борци пред пълните трибуни на някогашното игрище "Юнак" в София, а на втората - първата треньорска школа в София.
Тодор Найденов сред най-добрите борци ХРИСТО ЛИШКОВ - ИЗ СТАРИТЕ ВИДИНСКИ ХРОНИКИ 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин