Изпрати стари снимки от Видин и областта

За отечеството

История - Видински истории

А ОТЕЧЕСТВОТО РАБОТИМ, БАЙО...
Османското владичество прекъсва естественото развитие на една от най-забележителните държави на европейското средновековие - България. Българският народ, създател на елитна култура, превърнала се в образец за цялото славянство, остава във вековна изолация и забрава... Но в годините на робството, той никога не престава да милее и да се бори за свободата си. Дълга е одисеята на българските бунтове против агарянската напаст. Като се започне от първото въстание на Константин и Фружин през 1408 г. и се свърши с героичната епопея през Априлий 1876. Ьлизо петстотин години, в условията на безпощадно жестока азиатска тирания, народът ни защитава своята виталност, изявява неукротимия си дух.
Човекът, превърнал стихийния порив за свобода в организирано движение е Раковски. Дълъг е списъкът на народните води-тели и будители, които са подчинили целия си живот на една идея освобождението на България и осигуряване на достойно място и съществувание за българския народ.
Раковски е роден е през 1821 г. в гр. Котел. Бъдещият революционер произлиза от бунтовна фамилия. Негов вуйчо е Георги Мамарчев, храбър офицер в руските войски по време на руско -турската война от 1828 - ма година, по-късно участник в подготовката на Велчовата завера./1831 -б. а./Едва 15годишен, Георги Раковски заминава за Цариград, където учи в гръцката гимназия.

Още тук попада под влиянието на Неофит Бозвели и става инициатор на Македонското дружество за освобождението на българите. От Цариград започва идейното му израстване, достигнало до обнадеждаващото кредо: „Мечом са българите своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият".
Раковски завършва един от най-реномираните гръцки колежи в Атина. Следва две години право в Париж. Владеещ седем езика, той се впуска във водовъртежа на живота с една единствена цел - да бъде в „ползу роду болгарскому"\ Много са етапите в трънливия му път - учител в Браила, търговец в Котел и Цариград, хайдутин в Балкана,възпитател в Одеса, легионер в Белград, хъш в Букурещ, парламен-тьор в мисиите на западните страни и Русия в защита на българите от преселение... Книжовник, публицист, историк, етнограф, фолклорист, филолог, писател и поет, човек на словото, но и на делото, Раковски преследва една единствена цел - освобождение на Родината от турския гнет. Както образно се изразява народният поет Вазов - подчинил бе „лира и тръба, всичко той бе вкупом за една борба'\ Още през 1858 г.в своя "План за освобождение на България" Раковски страстно зове българското племе:
Человек, кой няма гражданска независимост,той не съществува на света, нито ся от някой поменува. Всякой го презира и уничтожава като недостоен да носи имя челове-ка, създанието по образу и по подобие божия. Сам създател, когда изначала е създал человека, създал го да бъде свободен и да живее живот независим. Създадените от него Първа и Втора български легии в Белград, както и на „Привременен закон за народните горски чети за 1867 лето" не донасят така желаната от Раковски свобода на Отечеството. Но трасират пътя за титана - символ на българската национална революция -

ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ - ЛЕВСКИ
Будният младеж от Карлово, на 21 години приема монашеския сан. /1858г. - б. а./ На следващата година става дякон, а когато разбира, че мечтата му да продължи образованието си в Русия, няма да се осъществи, захвърля расото и през 1862 - ра година заминава за Белград, за да постъпи в Първата българска легия на Раковски.
Натрупал огромен опит от пребиваването си в двете български легии и получил бойно кръщение в боевете с турците за Белградската крепост и в четата на П. Хитов, на която е знаменосец, Левски, пръв от революционните дейци достига до гениално прозрение. В Сърбия изчезват илюзиите му за сътрудничество с външни сили за нашето освобождение. Той достига до извода, че свободата на Родината е вътрешнобългарска работа, че други народи няма да ни освободят даром. У Левски твърдо се оформя убеждението, че подготовката на освобождението трябва да се осъществи вътре в страната.
По време на своите две обиколки из българските земи, от 1868 година до 1871 година, създава структурата на Вътрешната революционна организация като гъста мрежа от комитети. Те трябвало да подготвят всенародно въстание, което, подпомогнато с чети отвън, да доведе до освобождението на Родината...
Ползувайки богатия опит на много поколения българи в борбите с османския поробител, Дяконът определя с „думи прости и разбрани" голямата отговорност на всеки, посветил се на каузата на свободата - ,,3а Отечеството работим, байо..."!
За Левски е писано много и е казано почти всичко, особено за неговото изключително българолюбие!...
Въпреки това, все още сме в дълг към името и делото на Апостола. Особено историците и политиците ни. Първите - за обективното и точно осветяване на неговите идеи, разбирания и борба, а вторите - за неприложение на неговите принципи и норми при устройството и управлението на държавата.
Веднага след Освобождението през 1878 г, нашата историография е неотлъчно на страната на победителите, на управляващите /не на страната на истината/. Независимо кои са те! Така... и до днес! Всички правителства след създаването на Третата българска държава, безприкословно са изпълнявали разпорежданията на нашата Освободителка - Русия. Учените - историци, написаха такава история на страната, която да не дразни Русия! Политиците ни водеха такава политика, която да не засегне с нищо интересите на Северния колос, защото той е бил винаги на ,,пет минути разстояние", да ни окупира и да покаже на „непризнател-на България", кой пише правилата!...
И политици и историци позират гордо пред портретите на Апостола, преди и сега, но никой от тях не говори и не прилага принципите и законите, за които се е борил. Нещо повече - много малко от тях отговарят на високите му критерии за истински за-щитници на държавата и българщината...
В писмата на Дякона до Филип Тотю /март 1871 г/, Димитър Хр Попов/30 април 1871 г/, Иван Кършов/20 юни 1871/ и др. мо-жем да открием мъдри прозрения, напримерза напразно прахосваната народна енергия:
А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е за сега работата да говорим,а искам да докажа на горните ни родолюбци,че българите,ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руски» цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на които стои българската свобода...С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работа, без да знам, в 69-то, единият препоръчан от одеските българи за добър помощник на българите пък не излезе така Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде - от дето си дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...
/Писмо до Филип Тотю/ Своята страстна привързаност към борбата за свобода Левски разкрива в писмо до Л. Каравелов, от 25 август 1872 година, с думите:
Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлазат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и тогава от него не остава нищо.. да ме поддържате, като кажете всекиму: "Ако вие с ЛЕВСКИ не се разберете, за вас няма работа!".
Както днес, така и в тогавашното поробено общество, е имало завистници и клеветници, които са гледали на участието си в борбата срещу поробителите, като инвестиция за бъдещи облаги. На такива упреци Левски отговаря в писмото си до Иван П. Кършев, от 20 май 1871 г:
.. .За отечеството работим, байо,кажи ми ти моите кри-вици и аз твоите, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора. Целият величав духовен облик на Левски откриваме в едно писмо до Филип Тотю от първи март 1871 година:
.. Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение... Ние сме жадни да видим отечеството свободно, пък ако щат ме нареди да паса и патките...Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдност във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията от град в град, по селата и краищата, па и от самите изроди български, нито пък казвам, че щом от началото на работите ни до сега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм на еди - кое си място, ами еди-кой си наготово да дойде? Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека и по-долна служба. Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.
Вече повече от 135 години нашите историци, политици и учени откриват постоянно, колко гениален и далновиден идеолог и стратег сбил Левски, когато говори за превъплъщенията на алчността и користолюбието на притежаващите власт или намиращи се на висок пост. Така например, днес проф.Б.Панев пише: ..Апостола е имал остро осъдително отношение към корупцията, към всяка злоупотреба с власт и служебен пост". В писмо до Централния комитет в Букурещ от 1872 година и в своята „Нареда на работниците за освобождението на българския народ" Дякона патетично заключава:,, Който не е чист, убивам го".
Ако трябва днес да се приложат тези строги критерии на Апостола за държавност, то поне 80% от днешните управляващи ще трябва да се запознаят с безпощадните му мерки за държавните вредители... Но кой допусна тези държавни вредители до управленските кресла... Това направиха онези, които не са народ, а... електорат!
Не случайно Левски тъжно е възкликнал: "НАРОДЕ????"

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин