Изпрати стари снимки от Видин и областта

За шепа жълтици Видин продаде най-скъпия килим в света

История - Видински истории

Джамията на Осман Пазвантоглу във Видин През 1961 година Националното радио съобщава, че българското културно аташе а САЩ, посещавайки музея "Метрополитен", е видял огромен разгънат килим, чийто шарки, цветове, нюанси и проливащи се багри поразявали посетителите, Изумлението било още по-голямо, когато прочел, че това творение е било собственост на Осман Пазвантоглу - османски владетел на Видин.

Вторият захласнат пред килима е Людмила Живкова, тогава министър на културата. Предполага се, че е направила при официалното си посещение някои постъпки за закупуването не този уникат и връщането му в странатаI Сумата била толкова голяма, че първата дама е възкликнала: "Вие шегувате ли се?"...
Да разровим загадката

През 1919-1920 година двама белгийски търговци на произведения на изкуствата бродят из Мала Азия и купуват антики за световно известните музеи в света. Там попаднат на информация за село, прочуто с килимарското си изкуство. Посещават селото и научават, че този занаят тук се упражнява от векове и че тайните му се предават от поколение на поколение. Китайски, руски и индийски владетели са поръчвали тук изтъкаването на килими за своите дворове. Най-хубавият килим е изтъкан тук за няколко десетки години.

Каква в неговата история?...

Около 1700 година Високата порта научава, че в нейните владения имало село, за което светът не знае, а тя нищо не знае.

Реакцията е светкавична. Истанбул задължава селото да изработи килим какъвто светът не е виждал. Срок не бил определен. Но е поставено условие: ако килимът се хареса на Портата, земята на селото ще бъде дадена в свободно владение и селото ще бъде освободено от данъци. Ако обаче поръчката не се изпълни, то всички деца от мъжки пол до 16 години, ще бъдат пратени гребци във военния флот. Били доставени всички необходими материали за изработката.

Всичко това се случва във време, когато човешкият живот в необятната Османска империя не е струвал нищо. Селото знаело какво го очаква, ако султанът не хареса изработеното. Единственото, което трябвало да направят, е да сътворят нещо невидяно. Нещо неизработвано до сега. Но в него трябвало да има и някакъв непознат трик, нещо отличаващо го от всички останали.

След години упорит труд, килимът бил готов. 36 метра дължина и 18 метра ширина. Всяка стъпка върху него променяла цветовия нюанс и съдържанието на втъкания мотив. В средата имало огромен паун от златни нишки и тъканни цветове, които се променяли според ъгъла на съзерцание. При молитва, когато главите на правоверните се опирали в килима, паунът всякаш се вдигал от пода и разтварял своята искряща от багри опашка.

Високата порта харесала килима. И дарила с милосърдието си селото.

Двамата белгийци подушват голямата плячка. И тръгват по следите й. За тях е било ясно, че този уникат няма да им струва много пари в потъналата в мизерия и невежество Турция. След много ровене из старите архиви на Истанбул попадат на следа. Такъв килим, според притежаваното от тях описание, бил подарен на някакъв независим османски владетел в европейската част на империята от султан Селим III през 1797-
1798 година. Но на кой владетел в тази стигаща почти до Виена империя?...

Издирванията продължават. И се увенчават с успех.

Осман ПазвантоглуКилимът бил подарен на видинския владетел Осман Пазвантоглу в знак на примирието, сключено между него и султан
Селим III. С него трябвало да се застеле новата джамия на видинския владетел.

През 1922 година белгийците пристигат във Видин. Блата, малария, туберколоза и екзотично облечено населения. Български, турски, гръцки, руски, влашки и еврейски говор се носел наоколо. Шалвари, цигански дрипи и европейски контета се движели между пъстрите сергии, прескачайки гьоловете с вода. Православни черкви, крепостни стени, отбранителни бастиони и минарета на десетина джамии се издигали над града с дъх на римска култура и азиатска изостаналост. Но не наблюдението е било тяхната цел.

Лесно откриват джамията с гроба на Осман Пазвантоглу. И помолили да разгледат килимите, с които мюфтийството разполагало. Показали им няколко азиатски с изключителна стойност. Но те настоявали да видят най-големия. Наречен "тържествения", защото бил постилан само при определени от Корана дни. Никой не знаел за такъв килим.

Изтощени от жегата, изпоядени от хотелските дървеници, двамата чужденци били пред отказване, когато на кафе в западно консулство в града, прислужникът-турчин им казал, че в Пазар джамия като дете с баща си е влизал в мазе, където било пълно с вехтории, събрани от съборените джамии. Това било следа и надежда...

Помолили в мюфтийството да им покажат вехториите. Килимът бил там. Накъсан, прояден от молци, замърсен, но все пак бил килимът с пауна.

Поискали да го закупят. Мюфтийството отказало. Чрез западния консул двамата потърсили съдействието на общината, като предложили и сума, която никак не била малка. Кметът наредил да се види този килим и защо тези белгийци държат да го купят?...

Било му докладвано, че това било "изпокъсана вехтория", която сигурно не струва и пукнат грош. За авторитет общината поискала нова цена, която след престорения пазарлък, била платена.

Общината прибрала доволна шепата жълтици, необходими за лекарства срещу върлуващата малария и връчила килима.

Навит на руло върху две лодки, килимът бил откаран до Калафат. Оттам до Париж. Били необходими няколко години реставрация, за да бъде предложен на търг. Платена е огромна за времето си сума от "Метрополитен".

Няколко години по-късно е окачен в една от залите му.

Оттогава пред това уникално произведение се спирали хиляди хора. Захласнати, прехластнати! Когато очите свикнат с багрите, прочитат там долу надпис върху метална пластинка: "Килимът на Осман Пазвантоглу - владетел на Видин (България)."Изправят се и сигурно с мигащи очи питат: "Къде е тази България?... Къде е този Видин?"...Не дочакват отговора. Защото никой не е длъжен да знае къде из Анадолските хълмове се намира "това Видин"?!?...

Никой не е длъжен!...

А е така, защото вместо Америка да идва във Видин да завижда на килима ни, ние трябва да отидем там, за да открием това, върху което няколко века нашите съграждани са газили!...

Дядо ми, които по времето на продажбата на килима е общински служител, научил подробностите от западния консул, с който често пиели по чаша шербет. Той му казал, че имало публикация във френски вестник за един от проведените търгове на експонати от Изтока. И там известни специалисти давали оценка на предлаганото. Между тях бил и килимът на Пазвантоглу. Цената не била много висока, защото открили в композицията на бродерията малък дефект. Чудели се как не е бил забелязан от тъкачите и не е бил отстранен. Консулът бил намерил отговорът: кили-марите от Ориента, когато сътворявали съвършенство, съзнателно допускали дефект.
Защото съвършенен имал право да бъде само Бог!
Боби Спасов - Видин в епоха на окови

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин