Изпрати стари снимки от Видин и областта

Река лом - есе

видин - Водоеми в областта

По-голямата част от поречието на река Лом минава през югоизточната част на нашата Видинска област. Изворите й са по цялата яка на Балкана - от Миджур на север до Стакевското землище. Освен че е най-големият приток на Дунава в този край, по долината й минава и най-късият път от великата река за столицата, а когато към него се е присъединил и древния път през прохода Свети Нокола, той вече става трансевропейски. Съвременното му наименование е "Главен път Е79".


Чувал съм, че Ломското пристанище е било по-голямо от Русенското. Сигурно е така, защото идващите от Германия, Австрия, Унгария и Чехия натоварени шлепове първо са минавали през Лом и само специалните поръчки са продължавали за далечния Русчук.


Живял съм в Лом няколко години в средата на XX век. Пристанището и удълбоченото устие на река Лом (Лимана) тогава бе задръстено от чакащи за разтоварване пълни шлепове. Имаше и кулукранове, и товарна гара Лом-Север. От нея дълги влакови композиции през Брусарци и Мездра пътуваха за София.


Най-големият, така да се каже основният извор на река Лом, е Горноломската река. Тя е най-пълноводната и с пълно право е дала и името на "голямата" река - ЛОМ. Още преди години тя завъртя турбините на първата в нашия край ВЕЦ "Китка". По това време - 1949 г., Лом, Видин и Белоградчик имаха местни дизелови електроцентрали.


Северно и северозападно от Миджур са и другите образуващи притоци - Чупренската и Стакевската реки. Първа, която е задвижила различни дървообработващи машини, е Чупренската река. Това става чрез мощна турбина (1000 конски сили) на Шарковата фабрика през 1931 г. Невижданият до тогава 12-листов гатер само за десетина минути е превръщал дебел буков труп в сантиметрови дъски. Главният майстор на Шарковата обучава много млади чупренчани, някои от тях се позамогват, обединяват се и през четиридесетте години на миналия век по река Чупренска (Голема река) заработват още две модерни за времето си дървопреработващи предприятия: на "Георги В. Кисерков и сие" и кооперация "Трудолюбие". Грамадни 6-метрови водни колела въртят много дървообработващи машини: гатери, банцизи, абрихти, бусули, борапарати. От начало първата, а после и другите, произвеждат мебели, бурета, щайги, дограма, дъски и др., работят и на ишлеме.


Национализацията през 1948 г. засегна първата и втората фабрики. Горската кооперация остана да работи чак до 1965 г.


Няма да анализираме причините за ликвидирането на тези абсолютно екологически-безупречни предприятия, в които са намирали хляб доста хора от Чупрене.


Освен трите дървопреработвателни предприятия, Чупренската река и нейните сестри са въртели каменните дискове на десетки мелнички (караджейки). Само около Чупрене се чуваше "песента" на кречеталата -хитроумни устройства, които регулрираха поточетата на царевицата или пшеницата към мелничните камъни. Друго "съоръжение", движено от силата на водата, бяха тепавиците, наричани на местния диалект ВАЛЯВИЦИ. Най-големи майстори на превръщането на домотканото вълнено платно в плътен и топъл шаяк бяха от с. Търговище. Своето "производство" (на ишлеме) те са пласирали по цялата област - от Брегово до Горни Лом и от Кула до Арчар.


Полека-лека, едни по-рано, други по-късно, "фабриките" , караджейките и тепавиците изчезнаха. Малцина ентусиасти от нашия край се опитаха да възстановят я караджейка, я тепавица, но не намериха поддръжници и всичко това е вече само спомен.


През 1965 г. бе построена водоснабдителната група "Репляна". Така бистрата и вкусна вода потече по чешмите на много домове в безводния Белоградчик и Поломието - чак до Дреновец. До тогава почти всички притоци на Лома бяха пълни с риба и речни раци. В горните течения често се стрелкаше красавицата пъстърва, а по-надолу черната мряна и речните кефали (кленове) радваха въдичарите. През пролетното многоводие чак до Протопопинци се качваха едрите бели мрени - дунавици, всяка по килограм и повече. В началото на седемдесетте години и Стакевската река бе каптирана за питейна вода. И тръгна та се не видя - хлорна вар, електрически ток, мрежи, перилни препарати... Колкото и многобройни да са хайверените зрънца на рибите, и те не издържаха. А след натовските бомбардировки в съседна Сърбия изчезнаха и раците. Може да е случайно съвпадение, но вече не можем да казваме: "Като няма риба и ракът е риба".


Дълго мислех как графично да покажа река Лом и нейното значение за нашия Северозапад и реших да я оприлича на едно огромно дърво - стотина километра високо и двадесетина километра дебело. Короната на това дърво се е разпростряла по старопланинските склонове, а корените му пият вода от Дунава. Във вътрешността на ствола по пътищата от равнината към планината някога вървяха живителни сокове, а обратно потегляше друг поток с даровете на гората и планината: чиста вода за пиене и напояване, мебели, строителни материали, дърва за огрев, балкански кашкавал и работна ръка. Нагоре към Балкана идваха пшеница, царевица, брашно, желязо, платове, обувки, захар, дини, пъпеши и какво ли не.


В днешно време тези потоци са почти пресъхнали по редица причини, коя от коя по-обективни и с необратими последствия. Бента, наречен РУЖИНСКИ ПАЗАР преприщи за известно време тези сокове и се опита да ги запази, но стоките от Монтана, Видин, Пазарджик или Пловдив, появили се по пукнатините в стената на този "бент", заместиха потока от корените към короната. Но само до известна степен.


Прекрасната ябълкова градина, само на километър от Ружинския пазар, вече я няма. Нейната съдба споделиха обширните градини с кайсии и праскови край Лом, Дреновец и Чупрене. Дървото на живота, което нарекохме РЕКА ЛОМ бавно и сигурно съхне. Може би поточето от туристи от равнината към планината, ползването й за добив на електроенергия и реанимацията на дърводобива ще я посъживят. Дано!


Преди 30 години - на Световното изложение в Пловдив, над палатата на Министерството на горите имаше надпис: "Гората - извор на живота". Тогава си спомних и простичката песничка, която ми пееше дядо, показвайки Балкана: "Тамо от горичката извира рекичката." В детските си години още не можех, но сега разбрах, че самият живот - това е водата на нашата река.


Емил ДЖУНИНСКИ, с. Чупрене
(Есето е отличено с първа награда в раздел "Притоци на Дунав - Северозапад " на XIV екоконкурс - Видин.)
в.Видин Брой 26 (1882) 7 - 10 април 2011 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин