Изпрати стари снимки от Видин и областта

Агенция "Фокус" издири рождената дата на бойния марш на 3-ти пех. Бдински полк и химн на град Видин "Бдинци" - 23 март 1917 г.

История - Войни

Трети пехотен бдински полкАгенция "Фокус" успя да издири точната рождената дата на бойния марш на 3-ти пехотен Бдински полк и химн на град Видин "Бдинци". Това е 23 март 1917 г. мястото на написването е хан Мраморица, разположен между селата Суходол и Стругово, на пътя Битоля-Крушево, където ротите са били разположени на зимни квартири, след боевете при Кота 1248.
До момента се смяташе, че стихотворението "На Бдинци" е писано след сраженията за освобождаването на Битоля през есента на 1915 г., както и че неговия автор видинския учител Некола Попов е починал в Битоля. Приемаше се, също, че капелмайсторът Боню Кирчев е написал през 1916 г. музика по стихотворението на поета.
В действителност историята се оказва малко по-различна.
Всъщност стихотворението "На Бдинци" е написано на 23 март 1917 г., непосредствено след осемдневните сражения, които полкът води за отбраната на стратегическата височина Кота 1248, разположена северозападно от Битоля. Това се доказва с писмо от Никола Попов, изпратено до командира на 3-ти пехотен Бдински полк подполковник Минчо Сотиров и входирано с Вх. № 2590 от 29 март 1917 г. Писмото носи датата на написването 23 март 1917 г.
В писмото си Никола Попов обяснява , че "считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осемдневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя Вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт." (пълният текст можете да прочетете в рубриката "Мнения")
Към писмото е приложено и самото стихотворение "На Бдинци", на което четем следното посвещение: " Господину Подполковнику М. Сотирову(По случай непосредственото му участие в отблъсването на атаките след осемдневния барабанен артилерийски бой на висотата 1248)". Това стихотворение носи датата 25 март 1917 г. Хан Мраморица, по шосето Битоля-Крушево.
Най-вероятно това е и датата на последната редакция на стихотворението, превърнало се в последствие в марш на 3-ти пехотен Бдински полк и химн на град Видин.
Подобна датировка е обективна и с оглед непознатите до скоро куплети на стихотворението, които разказват за осемдневните боеве по време на мартенската съглашенска офанзива северно от Битоля.
Боевете за Кота 1248 започват на 10 и завършват на 19 март 1917 г. в тези боеве 3-ти пехотен Бдински полк губи почти половината от личния си състав в убити ранени. Чудовищният героизъм, проявен от Бдинци и лично от техния командир подполковник Сотиров е отразен в специална заповед по 1-ва Бдинска бригада, подписана от бригадния началник полковник Асен Николов от 19 март 1917 г. (пълният текст можете да прочетете в рубриката "Мнения")
По същото време капелмайсторът на 3-ти пехотен Бдински полк Боню Иванов Кирчев създава и музиката на марша "Бдинци". Надпис върху оригиналната партитура показва, че това е станало в същия хан Мраморица, разположен между селата Суходол и Стругово, където ротите са били разположени на почивка след боевете. Най-вероятно маршът е изпълняван по време на самата война и при награждаването на героите от полка от главнокомандващия генерал Никола Жеков, през пролетта на 1917 г.
За първи път стихотворението "На Бдинци" е публикувано в списание "Отечество", книжка 14 от 15 април 1918 г.
За авторът на текста Никола Попов се знае твърде малко - в един период от живота си той е сред многобройните видински учители, извървял достойно пътищата на войните за национално освобождение, като обикновен войник от първата линия на сраженията. С едно уточнение - по това време Видин е особено важен културен и образователен център, през който преминават като учители едни от най-известните български писатели и общественици. Според изследването на д-р Николай Русев, Никола Попов работи в Катедралния хор в Пловдив, заедно с композиторите Георги Байданов, Емануил Манолов и Ангел Букурещлиев, както и с Димо Бойчев и неговата "Детска музикална китка". Едновременно с това Никола Попов е талантлив поет и се нарежда сред най - добрите артисти в зараждащия се пловдивски самодеен театър. През 1909 г. поетът пише либретото за първата детска българска оперета "Деца и птички" на Панайот Пипков. През 1911 г. маестро Никола Атанасов му възлага написването и на либретото на операта "Борислав". В навечерието на войните за национално обединение работи като уредник Оперната библиотека в столицата. По време на Балканските войни / 1912-1913 г./ и в началото на Първата световна война през 1915 г. е мобилизиран в състава на 3-ти пехотен Бдински полк.
Капелмайсторът Боню Кирчев е роден в Стара Загора през 1868 г. в семейството на дребен търговец. Едва осемгодишен Боню става свидетел на гибелта на баща си под ятаганите на башибозуците при разоряването на Стара Загора след изтеглянето на руските войски и опълченските дружини по посока на планината. Семейството на Иван Кирчев тръгва да спасява четирите си деца когато градът вече е в пламъци. Въпреки смъртта на мъжа си, Христина Кирчева успява да спаси челядта си и да я приюти в бедните балкански селца, където преживява през лютата зима на 1877-78 г. След Освобождението на България вдовицата слиза в полето и търси покровителството на свещеника в Чирпан. Домът на семейството в Стара Загора е опожарен и разграбен. През 1894 г. Боню Кирчев заминава за Одеса, където се записва в Музикалната консерватория. завръща се в България през 1898 г. и постъпва в армията. През 1900 г. е назначен за капелмайстор на 3-ти пехотен Бдински полк. Във Видин преминава целия му по-нататъшен живот и творческата му дейност, с която превръща военния духов оркестър в истинска обществена институция, очаквана и обичана от гражданството. Боню Кирчев служи като капелмайстор четвърт век - до пенсионирането си през 1925 г., след което става учител по музика във Видинската гимназия.
Непосредствено преди смъртта си старият капелмайстор предава за съхранение в щаба на полка целия си творчески архив, който за съжаление изчезва в бурните години след Втората световна война и вероятно е изгубен. Маестро Боню Кирчев умира във Видин през септември 1941 г.
Подполковник Минчо Сотиров, на когото е посветено стихотворението "На Бдинци" е легендарния командир на 3-ти пехотен Бдински полк по времето на Първата световна война. той води полка в паметните боеве в Сърбия през есента на 1915 г., както и в сраженията на Македонския фронт в района на Битоля през 1916-1918 г. След подписването на Солунското примирие в края на септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Именно командирът и знаменосецът старши подофицер Ангел Петров спасяват полковото знаме от плен. Те свалят плата от дървената дръжка и го скриват. Построяват целия полк и при тържествена обстановка дръжката на знамето с калъфа се изгаря, като се оставя впечатлението, че това се прави, за да не се предаде в плен. На 12 октомври 1919 г. знамето е върнато и на 31 октомври 1926 г. е било наградено тържествено пред очите на видинското гражданство и запасното войнство със сребърна гривна за спасяването му от плен.
Полковник Асен Николов е командир на 1-ва Бдинска бригада по време на първата световна война. През 1917 г. е произведен в чин генерал-майор.
Следва продължение…
Агенция "Фокус"

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин