Изпрати стари снимки от Видин и областта

Атанас Узунов

История - Войни

Атанас Узунов
български военен деец 

Роден: 1857
Русчук, Османска империя 
Починал: 22 февруари 1887
Русе, България

Биография

Национално-освободително движение 
Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. След нейния неуспех емигрира в Румъния.

Сръбско-турската война (1876)
Доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., в която се сражава при Зайчар и Корито. Същата година постъпва на служба в 60-ти пехотен заморски полк на руската армия. След войната учи в Одеското юнкерско пехотно училище (1877).

Руско-турска освободителна война (1877-1878) 
При обявяване на Руско-турската освободителна война (1877 — 1878) се записва за опълченец в 3-та рота на 2-ра дружина на Българското опълчение. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка, Шейново и в Котленския балкан. Награден е с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршчик през 1878 г.

След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във 2-ра пехотна кюстендилска дружина, а след това в 22-ра пехотна пазарджишка дружина и 1-ва софийска сапьорна рота. Той е първият офицер от българската войска, който завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург.

Сръбско-българската война (1885) 
По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на непревземаеми крепости като Одрин и Тутракан.

В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник, предвождани съответно от капитан Атанас Узунов и генерал Лешанин. Обсаден във Видин, капитан Узунов е призован от сръбския ген. Милойко Лешанин, герой от Сръбско-турската война, да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14 ноември — 17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли.

Офицерски бунт (1887) 
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите-русофили, който избухва на 19 февруари 1887 г., за което е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари на платото „Левенттабия“ край Русе.

Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище вРусе.

Офицерски звания 
27 април 1878 — прапоршчик; 
1879 — подпоручик; 
24 март 1882 — поручик; 
24 март 1885 — капитан; 
1885 — майор.

Награди 
Орден „За храброст“ III степен 
Орден „Св. Александър“ V степен 
Руски орден „Георгиевски кръст“ IV степен

ЗАЩИТНИКЪТ НА ГРАДА
Генади ВЪЛЧЕВ

“На Вас се възлага като старши разпореждането на войските от Видинския гарнизон, затова разпоредете се и вземете всички мерки за защита границите на Видински окръг. Командир на крепостта да бъде най-енергичният й началник, а също и комендант. Засега от Вас по-добър командир едва ли може да има”, гласи телеграма на военния министър Никифоров от 2 ноември 1885 г. до командира на Северния отряд капитан Атанас Узунов. Министерската увереност е оправдана – не може да се припомнят имената на заслужилите за България военачалници, без да се спомене защитника на Видинската крепост.
Роден през 1860 г. в Русе в семейството на беден еснаф, Атанас Узунов още 15-годишен е четник в Черноводската чета и след неуспеха на т.н. Старозагорско въстание и хъш в Гюргево, куриер на революционния комитет, апостол. През 1876 г. вече е доброволец в Сръбско-турската война под командването на руския майор Киреев. Нещо повече – по препоръка на Любен Каравелов той е негов адютант, а за проявена храброст в боевете е награден със сръбски орден. След гибелта на Киреев в землището на Раковица известно време е в Букурещ, а оттам заминава за Одеса с препоръка за постъпване във военното пехотно училище. След успешно издържан изпит, на 10 декември 1876 г. е зачислен в него като юнкер с военно звание. В заповед с № 35 по Българското опълчение от 26 май 1877 г. се съобщава за постъпване на юнкера от одеското пехотно военно училище Атанас Узунов във Втора опълченска дружина.
Атанас Узунов взема участие в боя при Стара Загора на 19 юли, под командата на подполковник Куртиянов се сражава геройски на Шипка, заради което е награден с най-високото руско бойно отличие – Георгиевски кръст І степен и произведен в офицерското звание прапорчик. След края на Освободителната война се завръща в одеското военно пехотно училище. След завършването му известно време служи в източнорумелийската милиция, откъдето заминава за Петербург, където завършва военно-инженерната академия и става първият български офицер-сапьор.
Във Видин капитан Узунов пристига през октомври 1885 г. като командир на Северния отряд на българската армия и комендант на крепостта, заедно с поручик Иля Кръстеняков и още 73 войника за укрепване на града. Първата работа на високо ерудирания инженерен офицер е да състави план за незабавно възстановяване и укрепване на поверената му крепост, а при започване на Сръбско-българската война поема и гражданската власт в града. Всички годни да работят са мобилизирани за изграждане на люнети, редути, мрежа от траншеи, подготвяне на позиции за артилерията, залагане на фугаси. През нощта на 1 срещу 2 ноември Узунов обявява видинската крепост в обсадно положение. Онова, с което разполага са 6 800 войници, сведени до 19 запасни роти и нито един регулярен полк срещу 16-хилядната сръбска тимошка армия, командвана от най-способния сръбски генерал – Лешанин. Ултиматум до Узунов изпраща и началникът на тимошкия отряд полк. Димич. “Чест и почитание на братската ви войска и народ. Нам ни е дал Бог да сме по-силни от Вази. Братя сме, но политиката ни е направила неприятели. В името на братството и пощадата на братската кръв зовем Ви, господине, да се предадете с войската и града... Ще ли отпосле Видин да остане наш или не, това ще реши политиката. Ние сме ви заобиколили с войска и топове, щото Видин ще стане прах и пепел... Не искате ли да се предадете, приемете на душата си греха за проливането на братска кръв и разрушението на града.” се казва в ултиматума. “Вие може да дойдете във Видин като пленник.” е дръзкият, но достоен отговор на капитан Узунов. Отговор е и изпратеният на 15 ноември, рано сутринта, отряд със задачата да унищожи вражеската батарея на ул. “Страшен брег”. Двубоят е жесток, много от доброволците във “вилазката”, между които и командирът им – подпоручик Ангел Тодоров, загиват. Два дни по-късно, на 17 ноември, е сключено примирието.
На 2 април 1886 г. защитникът на видинската крепост, героят от Сръбско-българската война, вече майор, Атанас Узунов напуска града, обкръжен от всеобщо признание за изключителните си заслуги в отбраната му. От същата дата е и решението на общинския градски съвет за обявяването му като един от първите почетни граждани на Видин.

МАЙОР АТАНАС УЗУНОВ /1860г.-1887г./ ТРИУМФ И ТРАГЕДИЯ ПО БАЛКАНСКИ!

Великият Корсиканец /Наполеон Бонапарт -б.а./, сътворил през своето време велики дела, е оставил за поколенията и много ценни мисли; една от тях гласи: - "От величието до позора има само една крачка"!
Макар и много млад, едва на 26 години /на толкова е бил и Атанас Узунов при бойните си подвизи -б.а./, той е на върха на славата си, но още тогава е разбирал колко къс е пътят от "Осан-на" до "Разпни го"! Случаят описан по долу много точно потвърждава това:
След бляскавата победа над император Франц Йосиф I при Аустерлиц, Париж му подготвил триумфално посрещане. Цялото гражданство в гъст шпалир приветствало победителя, обсипвай ки го с цветя и венци. Наполеон стоял изправен в каляската с намръщено, безизразно лице. Тогава генерал-адютанта, коию стоял зад него му прошепнал: "Ваше Високоблагородие, усмих нете се и помахайте на посрещаните, вижте как Ви посрещат"!
Бъдещият император отговорил сухо: - „Оставете ги тези глупци. По същия начин ще ме изпратят, ако утре ме поведат към ешафода"! Още тогава, европейският манталитет се е различавал коренно от Балканския...

Майор Атанас Узунов е един изключителен човек и родолю-бец. свързал живота си с борбите за освобождението на Родина-та, а след това с нейното изграждане. Роден е в Русе през 1860 г. и едва 15 годишен, взема участие в ръководеното от само с две години по-големия от него Стефан Стамболов Старозагорско въс-тание След разгрома на въстанието емигрира в Румъния. По-късно участва в Сръбско-турската война през 1876 г. като адю-тант на майор Киреев, а след войната става юнкер в Одеското военно училище. Участва в Руско-турската Освободителна вой-на 1877/78 г. и при Шипка, като опълченец, проявява чудеса от храброст, заради което е награден от руското командване с Геор-гиевски кръст I степен, най-високото бойно отличие и произведен в чин "прапоршчик"./Вълчев Г,"Защитници на Съединението", изд.Видин, б.г./. След завършването на Освободителната вой на, продължава прекъснатото си обучение в Одеското пехотно училище, а след това завършва Военно-инженернага академия в Санкт Петербург и става първия български военен инженер -сапьор. Така израства най-кадърният руски възпитаник в българската войска.
Както се вижда, твърде млад, Атанас Узунов посвещава жи вота си на борбата за освобождението на Отечеството, с патоса и българолюбието на Левски, Ботев и възрожденците...
Неговият триумф е пребиваването му във Видин, като коман дир на Северния отряд на българската войска и защитник на Ви динската крепост
Когато военният министър майор Никифоров, в навечерието на Сръбско - българската война, го назначава с телеграма от 2 ноември 1885 г. за командващ с думите: "За сега по-добър коман дир от вас едва ли може да има", се оказва прав в преценката си1 Изключителният военен талант и отличните организаторски качества на произведения вече в майор - Атанас Узунов, впечатляват държавното ръководство на страната, а той печели сърцата и признателността на цялото видинско гражданство.
Само за четири дни /от 14.IX. до 17.1X1885 г. -б.а./ този изключителен военен ръководител, с наличния си малоброен военен отряд, отблъсква Тимошката армия и спасява Видин от сръбско завладяване. Въвежда блестяща организация и ред по снабдяването на частите с боеприпаси и храна, организира населението, заедно с кмета на града Димитър Златаров, за преодоляване последствията от сръбските обстрели и разрушения.
Правителството го награждава с орден "За храброст" III степен, орден "Св. Александър" V степен; обявен е за почетен граж данин на гр. Видин /1886 г/. /С.Б.Е.,изд."Елпис",1994 г.,стр.132-133/. Заслужени награди за достойно извършени дела, в защита и прослава на Родината.
Но българолюбието и готовността за себежертва в името на Отечеството, са като постоянен извор, който никога и при никак ви обстоятелства не трябва да бъде замърсяван...
Както много други руски възпитаници, така и Атанас Узунов. отраснал и възпитан в руската диаспора, не е успял да направи точно разграничение между кристално чистия патриотизъм и сляпото, безкритично и безусловно изпълнение на руските изисквания по отношение на политиката, водена към България. Той не е могъл, както Стефан Стамболов и другарите му, да разшифрова антибългарската политика на Русия и да скъса, макар и болезнено, както те, с нашата Освободителка, за да предотвратят заедно надвисналата опасност за страната от ново робство - този път руско! Може би поради своята младост и най-вече поради лука-вата, двулична и разложителна политика на Азиатския департамент, Атанас Узунов попада в мрежата на антибългарския руски заговор, ръководен от майор Груев, капитан Бендерев, Радко Ди-митриев, Митрополит Климент и Драган Цанков.
Откритата враждебност на Русия към нейното създание - Сан-Стефанска България започва, когато тя разбира, че Западните сили няма да позволят на Русия да превърне България в руска провинция, както е било с всички останали територии, "освободени" от нея преди това. Когато българските капитани налагат Силата на българското оръжие над сръбското и с кръв узаконяват Съединението, а Народното Събрание утвърждава този акт и изпраща депутация в Петербург, за да моли руския цар да вземе под закрила българското Съединение, проличава голямата омраза на управляващите в Русия към малка България!
Депутацията представила пред Всерусийския император Алек-сандър III своята молба, но суверенът с арогантен, груб и невъз-
държан тон изкрещял на пратениците: "Обь разединеньй и речи бъть не можеть. Но пока у вас ето правителство, не ждите
от меня ничеао, ничего, ничего"!
И изгонил депутацията с жест, които най-малко подхожда на
Н могъщ, възпитан, благороден и братски настроен самодър-за какъвто винаги е представян пред българите!
руските агенти в България ликували! Много от военните ни специалисти получили образованието си в Русия и много от на-
рочилите се за "русофили", застанали на страната на "Освободителите"! Дори много от славните герои, които до вчера са проли-
вали и кръвта си в битките с турците, а след това и със сърбите за путация до руския цар, за да им даде кандидат, когото ще акламират за български княз. Ако ли централното правителство се реши да ги атакува, решени били да се борят до последни сили. Иначе казано - готви се размирица и меж-дуособие в страната след гласуването на Великото Народно събрание. Управител Заимов По време на заседанието на Народното Събрание, депутати- Те от Южна България - Петко Каравелов и Стефан Стамболов-отишли в руското агентство, за да попитат, какво иска Петербург, та да прекрати руската враждебност.
Управляващият агентството пълном. министър Богданов в Прав текст, като че ли е пълновластен господар на България, наг-ло им отговорил:
Русия може да нанесе още по-големи пакости на България , ако сегашните отношения не бъдат изменени...Царя няма да се помири никога, до като е тоя княз. Той е главната пречка.. До гдето Батенберг князува, България няма да прокопса.. .Който избави България от тази личност, той е най-големия патриот и най- големия наш доброжелател... Ясно и точно! Русия показва на младата българска държава, че ще води срещу нея безкомпромисната политика на "тоягата и моркова"! Предупреждението на Богданов, че това е само нача-лото на "пакостите които Русия може да нанесе...", са цялата същ-ност на злокобната руска сянка, която от двеста години се прос-тира над България... Когато все пак ръководството на Народното Събрание, в ли-цето на Драган Цанков, Петко Каравелов и Стефан Стамболов, опитва за последен път при руския посланик Кояндер, за да предаде той на Царя адреса на Народното Събрание, последният грубо отказва да ги приеме! Тогава бъдещия голям държавник на България Стефан Стамболов казва на Кояндер пророческите ду-ми "Кажете в Петербург, че сега Вие, като отказвате да приемете адреса на българския народ, пъдите ни от Вас; но помне-те добре, ще дойде ден, когато Вие ще отворите и двете вра-ти на агентството, но не ще има никой да влезе"!
За съжаление, както Петко Каравелов, Драган Цанков, Митрополит Климент от политиците, така и част от военните - майор Груев, капитаните Радко Димитриев, Бендерев, Атанас Узунов, Олимпий Панов и други, попадат в руската клопка и работят срещу правителството на собствената си държава! Златният дъжд, които се изсипва в джобовете на затворниците, идвал от руското посолство в Цариград, което чрез Драган Цанков, разпределяло парите, според заслугите...
През 1886 г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България и правителството на Радославов изгонва руската мисия от София, начело с Кояндер, Богданов и ген. Каулбарс. Българските офицери, агенти на Русия, са подложени на преследване и част от тях бягат в Румъния. В Букурещ те образуват емигрантски офицерски комитет, който взема решение на 19 февруари да избухнат бунтове в Русе и Силистра.
В Русе бунтът се организира от местния военен комитет с председател Тома Кърджиев. В него военен ръководител е „майор Атанас Узунов-комендант на града и командир на пионерния полк". /Е.Б.,София,1986 г, стр.848/. Най-активно майор Атанас Узунов е бил подпомаган в заговора от подполковник Димитър Филов / баща на бъдещия м-р председател на България проф. Богдан Филов - б.а./ Целта на бунта е била, след като превземат Русе, военните части да се съединят с частите от Шуменския гарнизон. След това да превземат Свищов, Търново, Шумен, Силистра и Варна. В София, юнкерите от военното училище, е следвало да арестуват и разстрелят членовете на правителството... На 18 февруари майор Атанас Узунов обявява бунта преждевременно, защото в Силистра са започнали вече действия по превземането на властта. На 19 февруари майор Узунов разпорежда в 4.30 ч. да бъдат арестувани всички офицери, които са против заговора и започва да овладява с бой отделните полкове. От Румъния с лодка се прехвърлили майор Олимпий Панов и Тома Кърджиев, за да участват в бунта по завземането на властта.
Започнало голямо сражение между затворниците и частите на 5-ти пехотен Дунавски полк, който останал верен на правителството. Офицерите от другите полкове, които не били арестувани, както и войниците, много бързо разбрали хазартната авантюра на "русофилите" и напуснали техните позиции. Истински трагизъм било, че рождени братя, едните войници в пионерния полк на майор Узунов, а другите в 5-ти Дунавски полк, трябвало да стрелят един срещу друг. Затова войниците, излезли по-мъдри от заслепените си офицери - русофили, като захвърлили оръжието, защото не желаели да се избиват помежду си!
За около осем часа бунтът на офицерите - русофили бил смазан. Превратаджиите начело с майор Атанас Узунов, майор Олимпий Панов, Тома Кърджиев направили опит да избягат в Румъния с кораба Голубчик", командван от руския капитан Болман. Но корабът бил бързо овладян от верните на правителството и на България офицери и войници и всички заговорници били арестувани.
Коварният и пъклен план на Русия да хвърли България в бра-гоубийствена гражданска война бил осуетен. Нейната цел е била след като бунтовете в няколко града успеят, да се състави едно ефимерно правителство, което да се противопостави на софийското и да поиска помощта на Русия за усмиряване на страната. Тогава по плана на Руския Генерален щаб, армията им ще окупира България, като обяви, че я "освобождава" за втори път...!
Целият процес с организацията на бунтовете и размириците в страната бил разработен и финансиран от Русия, включително и с лични парични награди за участващите... И начело на този срамен и кървав "карнавал", започнал от Русе, застанал няко-гашния доблестен разгромител на Дунавската сръбска дивизия ма ген. Милойко Лешанин и почетен гражданин на Видин майор Атанас Узунов. Крачката от величието към позора е направена...
Във всички времена от историята на човечеството и при всякакви политически режими, измяната на Отечеството се е счита-ло за най-голямото и гнусно престъпление и се е наказвало с най-висшата мяра за наказание...
Законното правителство на страната взело бързи, ефикасни мерки срещу националните предатели. Под ръководството на маЙор Рачо Петров, пълномощник на Министерството на войната и правителството, е съставен извънреден военен трибунал, който осъжда на смърт чрез разстрел 11 души.
На девет души от осъдените, присъдата е приведена в изпълнение на 22 февруари 1887 г.край Русе и включва следните лица:
майор Атанас Узунов
майор Олимпий Панов
Тома Кърджиев
капитан Георги Зеленгоров
поручик Илия Кръстеняков
подпоручик Димитър Тръмбешки
подпоручик Георги Енчев
подпоручик Кирил Кожухарски
Александър Цветков
Осъдените на смърт - подполковник Димитър Филов и капитана на кораба "Голубчик" Болман, не застават пред наказателния взвод. Болният подполковник Димитър Филов умира в болницата от белодробно възпаление в деня на разстрела, а капитан Болман, като руски поданик, е депортиран в Русия.
Едва ли безстрашният комита от Старозагорското въстание, участника в Сръбско-турската война/1876 г./, Руско-турската война /1878 г/, опълченецът от Шипка, храбрият защитник на Видин - майор Атанас Узунов, когато е бил на върха на славата си, е предполагал, че не много дълго след това, ще застане, за измяна на Родината, пред наказателния взвод...
Причината за трагичната му гибел е колкото в самия него, поради неадекватната му преценка, толкова и в престъпната, анти-българска, имперска завоевателна политика на Русия, заради която хиляди български синове заплатиха с живота си!
Няма българин, който да не е русофил - както казва Стефан Стамболов - и иначе не може да бъде, но да предаваш собствената си страна и да обричаш на смърт собствените си братя, заради интересите на Русия, това е безумно престъпление...
Именно тези срамни страници от българската история, гузно се премълчават от нашите учени-историци и не се изучават в часовете по история в нашите училища! Тези, които пишат учебниците, са винаги "придворни", проправителствени "историци" и пишат историята така, както трябва да се хареса на политиците Наши учени са писали трудове по история, основана на факти - и безспорните документи за станали събития, но те не са издавани и не са изучавани, защото всички наши правителства след Освобождението са гледали да не засегнат с истината интересите и авторитета на Русия!
Дори и днес, през XXI -и век, когато архивите са почти раз секретени, нашите учени историци продължават да манипулират българското обществено мнение с "рядко срещания порив на братство от страна на Русия към България..." Нещо което никога не е било и никога няма да бъде, защото Русия винаги е защитавала своите собствени имперски интереси...


от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин